Джефри Арчър
Иде часът (5)

3.

— Добре дошли отново, госпожо председател — каза Джим Нолс, когато Ема влезе в заседателната зала. — Не че съм се усъмнявал и за миг, че ще се върнете като победител.

— Браво, браво! — обади се Клайв Анскот, докато придърпваше стола на Ема, за да може да заеме мястото си начело на масата.

— Благодаря — каза Ема, докато сядаше. Огледа лицата около масата и се усмихна на колегите си директори. Всички отвърнаха на усмивката й. — Точка първа. — Ема погледна дневния ред, сякаш през изминалия месец не се бе случило нищо особено. — Тъй като мистър Нолс свика тази среща по спешност, секретарят на компанията нямаше време да разпрати протокола от миналата среща на борда, затова ще го помоля да ни го прочете сега.

— Необходимо ли е, като се имат предвид обстоятелствата? — попита Нолс.

— Не съм сигурна, че съм наясно с обстоятелствата, мистър Нолс — отвърна Ема. — Но подозирам, че скоро ще научим.

Секретарят на компанията Филип Уебстър стана от мястото си, изкашля се нервно — някои неща си остават все същите, помисли си Ема — и започна да чете протокола, сякаш обявяваше кой влак ще пристигне на четвърти перон.

— Във вторник, 10 ноември 1970 г., в Барингтън Хаус се проведе среща на борда. Присъстваха всички директори с изключение на мисис Ема Клифтън и мистър Себастиан Клифтън, които изпратиха своите извинения и обясниха, че са заети. След оставката на заместник-председателя мистър Дезмънд Мелър и в отсъствието на мисис Клифтън с всеобщо съгласие се реши мистър Джим Нолс да заеме председателското място. Последва дълга дискусия за бъдещето на компанията и какви действия да се предприемат, ако лейди Вирджиния Фенуик спечели делото за клевета срещу мисис Клифтън. Адмирал Съмърс заяви за протокола, че според него не следва да се прави нищо, докато не се реши делото, тъй като бил уверен, че госпожа председателят ще бъде оправдана.

Ема се усмихна на стария морски вълк. Ако корабът потъваше, той щеше да е последният, напуснал мостика.

— Мистър Нолс обаче не споделяше увереността на адмирала и съобщи на борда, че следи внимателно делото и с неохота трябвало да заключи, че мисис Клифтън има по-малко шансове за успех и от „снежинка в ада“ и че лейди Вирджиния не само ще спечели, но и журито ще й отсъди значителни обезщетения. Мистър Нолс напомни също на борда, че мисис Клифтън ясно е заявила, че ще се оттегли от поста си, ако изходът е такъв. След това каза, че смята за дълг на борда да помисли за бъдещето на компанията при подобен изход и по-точно кой следва да замести мисис Клифтън като председател. Мистър Клайв Аскот се съгласи с изпълняващия длъжността председател и предложи мистър Дезмънд Мелър, който неотдавна му бил писал, за да му обясни защо е сметнал, че трябва да напусне борда. По-конкретно, той заявил, че не можел да остане, докато „онази жена“ командва. Последва продължителна дискусия, при която стана ясно, че директорите са разделени по равно по въпроса как да се подходи към проблема. В обобщението си мистър Нолс заключи, че следва да се подготвят две изявления и след като делото приключи, да се излезе с онова, което отговаря на изхода. Адмирал Съмърс заяви, че няма нужда от изявление за пресата, защото след като мисис Клифтън бъде оправдана, нещата ще продължат по обичайния си начин. Мистър Нолс го попита какво би направил, ако делото бъде спечелено от лейди Вирджиния. Адмиралът отговори, че би си подал оставка от борда, тъй като при никакви обстоятелства не би се съгласил да работи под ръководството на мистър Мелър. Мистър Нолс поиска думите на адмирала да бъдат записани в протокола, след което очерта стратегията за бъдещето на компанията, ако се случи най-лошото.

— И каква беше стратегията ви, мистър Нолс? — невинно попита Ема.

Мистър Уебстър отвори на следващата страница от протокола.

— Вече няма значение — каза Нолс и отправи топла усмивка към нея. — В края на краищата адмиралът се оказа прав. Но аз наистина смятах, че съм длъжен да подготвя борда за всяка евентуалност.

— Единствената евентуалност, за която трябваше да го подготвите, беше да си подадете оставката преди тази среща — изсумтя адмирал Съмърс.

— Не мислите ли, че това беше малко грубо? — обади се Анди Добс. — В края на краищата Джим беше поставен в доста незавидно положение.

— Лоялността никога не е незавидна — каза адмиралът. — Освен, разбира се, ако не си мерзавец.

Себастиан потисна усмивката си. Не можеше да повярва, че през втората половина на двайсети век някой още използва думата „мерзавец“. Лично той смяташе „шибан лицемер“ за много по-подходящ епитет, макар че той надали щеше да е по-ефективен.

— Предлагам секретарят на компанията да прочете изявлението на мистър Нолс — каза Ема. — Онова, което е щяло да бъде дадено на пресата, ако бях изгубила делото.

Мистър Уебстър извади един лист от папката, но преди да успее да каже и дума, Нолс стана и събра книжата си.

— Няма да е необходимо, госпожо председател, защото подавам оставката си.

И без нито дума повече се обърна да си тръгне, но не и преди адмирал Съмърс да промърмори: „Крайно време беше“. След това старият моряк насочи пронизващите си очи към другите двама директори, които бяха подкрепили Нолс.

След кратко колебание Клайв Анскот и Анди Добс също станаха и безмълвно напуснаха залата.

Ема изчака вратата да се затвори, преди да заговори отново.

— Понякога може и да съм изглеждала нетърпелива към секретаря на компанията за съвестното водене на протокола. Сега признавам, че не съм била права, и се извинявам безрезервно на мистър Уебстър.

— Желаете ли да впиша извинението ви в протокола, госпожо председател? — попита Уебстър без капка ирония.

Този път Себастиан си позволи да се усмихне.