Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хрониките на Клифтън (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cometh the Hour, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2016)

Издание:

Автор: Джефри Арчър

Заглавие: Иде часът

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 07.03.2016

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-664-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1723

История

  1. —Добавяне

44.

Двамата се здрависаха, което помогна на Слоун да се отпусне.

— Благодаря, че се отзовахте така бързо, мистър Слоун — каза главен инспектор Стоукс. — Когато полицай посещава някой като вас в кабинета му, това може да доведе до ненужни клюки сред екипа.

— Мога да ви уверя, че нямам какво да крия от никого, главен инспектор. Включително и от екипа си — каза Слоун, докато сядаше, макар че полицаят остана прав. Впери поглед в големия магнетофон „Грундиг“ на масата между тях. Умът му заработи на бързи обороти: мъчеше се да отгатне какво има на лентата.

— Не намеквах, че имате нещо за криене — каза Стоукс и седна срещу Слоун. — Но може би ще сте в състояние да ми помогнете, като отговорите на един-два въпроса относно случая, по който работя в момента.

Слоун стисна юмруци под масата, но не отговори.

— Бъдете така добър да изслушате записа, сър. — Стоукс се наведе и натисна копче на магнетофона.

Митница „Хийтроу“.

Свържете ме със старшия митничар.

Мога ли да попитам кой се обажда?

Не, не можете.

Ще видя дали е на разположение. — Последва пауза, след което прозвуча друг глас. — Старши митничар Колиър. С какво мога да ви помогна?

Ако проявявате интерес, мога да ви кажа, че един пътник днес ще се опита да прекара през границата наркотици.

Да, проявявам интерес. Но бихте ли ми казали първо името си?

Името на пътника е Хаким Бишара. Известен е в бранша и пътува с полет 207 от Лагос. В сака си носи тринайсет унции хероин.

Слоун не каза нищо, след като записът свърши. Главният инспектор махна ролката, сложи друга и отново натисна копчето. Слоун продължи да мълчи.

С Ейдриън Слоун ли разговарям?

Зависи кой пита.

Главен инспектор Майк Стоукс. От отдел „Наркотици“ към Скотланд Ярд.

С какво мога да ви помогна, мистър Стоукс?

Бих искал да се срещнем, сър.

Защо?

Не мога да обсъждам въпроса по телефона, сър. Мога ли аз да дойда при вас, ши вие да ме посетите на Скотланд Ярд. Както е по-удобно за вас.

Аз ще дойда.

Слоун сви рамене.

— Дадох двата записа за анализ от американски аудиоспециалист — каза Стоукс. — Той потвърди, че думите са изречени от един и същи човек и дори по един и същи телефон.

— Това е нелепо.

— Сигурен ли сте? — попита инспекторът, без да откъсва поглед от Слоун.

— Сигурен съм, защото обаждането до митницата е по-малко от три минути и следователно не може да се проследи.

— Откъде знаете това, мистър Слоун, щом не сте се обаждали вие?

— Присъствах на цялото дело срещу Хаким Бишара и лично се запознах с всички улики.

— Точно така, сър. И признавам, че още съм озадачен защо сте го направили.

— Защото, както несъмнено знаете, мистър Стоукс, аз бях председател на „Фартингс“ преди него и по време на процеса един от клиентите ми беше крупен акционер в банката, така че просто си вършех работата. Ще ви трябва нещо малко по-убедително, за да докажете, че съм замесен.

— Преди да продължим с ролята, която сте играли от името на крупния ви акционер, и какво е участието на двама ви, може би ще е по-добре да пусна отново първия запис. Ще ви помоля този път да слушате по-внимателно.

Дланите на Слоун бяха потни. Избърса ги в панталона си, докато инспекторът сменяше ролките.

Митница „Хийтроу“.

Свържете ме със старшия митничар.

Мога ли да попитам кой се обажда?

Не, не можете.

Ще видя дали е на разположение.

Стоукс спря записа.

— Слушайте внимателно, мистър Слоун.

Главният инспектор отново натисна копчето и този път Слоун чу тихия звън на заден план. Стоукс спря лентата.

— Десет часа — каза той, като продължаваше да наблюдава Слоун.

— И какво от това?

— А сега да чуем отново втората лента — каза Стоукс и смени ролките. — Защото се обадих в офиса ви в десет без една минута.

С Ейдриън Слоун ли разговарям?

Зависи кой пита.

Последва дълга пауза и този път Слоун нямаше как да не чуе десетте удара. Усети как по челото му избива пот и макар да имаше кърпа в джоба си, не направи опит да се избърше.

Детективът спря записа.

— И мога да ви уверя, мистър Слоун, че звънът е на същия часовник, за който нашият американски експерт потвърди, че е на „Сейнт Мери льо Бо“ в Чийпсайд, на няма и сто метра от офиса ви.

— Това не доказва нищо. В района има хиляди офиси и вие много добре го знаете.

— Напълно сте прав, поради което поисках съдебна заповед за проверка на телефона ви на онази дата.

— В сградата работят повече от сто души. Може да е бил всеки от тях.

— В събота сутринта? Съмнявам се, мистър Слоун. А и аз се обадих не в телефонната централа на банката, а на личния ви номер и вие вдигнахте. Нямате ли чувството, че тези съвпадения започват да се натрупват?

Слоун го изгледа предизвикателно.

— Може би е време да разгледаме още едно съвпадение. — Стоукс отвори папката пред себе си и погледна дългия списък телефонни номера. — Точно преди да се обадите на митницата в „Хийтроу“…

— Никога не съм се обаждал на митницата в „Хийтроу“.

— Сте позвънили на номер 698 337 в Бристол — продължи Стоукс, без да обръща внимание на избухването му, — или иначе казано, в офиса на мистър Дезмънд Мелър. Доколкото разбирам, той е клиентът, за когото споменахте, че бил крупен акционер във „Фартингс“ по време на процеса срещу Бишара. Поредното съвпадение може би?

— Това не доказва нищо. Аз съм член на борда на „Мелър Травъл“, а той е председателят, така че винаги имаме много неща за обсъждане.

— Не се и съмнявам, мистър Слоун. Може би ще ми обясните защо сте се обадили на мистър Мелър за втори път веднага след като сте позвънили на мистър Колиър.

— Възможно е да не съм се свързал първия път с Мелър и да съм опитал отново.

— Ако не сте се свързали първия път, защо обаждането е продължило двайсет и осем минути и трийсет секунди?

— Може да съм разговарял със секретарката на мистър Мелър. Да, сега се сещам. Онази сутрин си побъбрихме доста с мис Касъл.

Стоукс погледна бележника си.

— Мис Анджела Касъл, секретарката на мистър Мелър, ни каза, че точно тази събота сутрин е гостувала на майка си в Гластънбъри и двете са ходили на местен панаир.

Слоун облиза устните си, които бяха станали необичайно сухи.

— Второто ви обаждане до офиса на мистър Мелър е продължило шест минути и осемнайсет секунди.

— Това не доказва, че съм разговарял с него.

— Предполагах, че ще отговорите така. Поради което помолих мистър Мелър да се отбие и да ме види по-рано днес. Той призна, че е разговарял два пъти с вас онази сутрин, но твърди, че не може да си спомни за какво точно.

— Значи просто ловите риба в мътна вода — каза Слоун. — И разполагате единствено с догадки и съвпадения. Защото едно е сигурно, Мелър никога не би се хванал на въдицата.

— Може и да сте прав, мистър Слоун. Имам обаче чувството, че никой от вас двамата не би искал случаят да стигне до съда. Колегите ви в Сити като нищо могат да решат, че съвпаденията са прекалено много, и да се замислят дали да продължат да правят бизнес с вас.

— Заплашвате ли ме, Стоукс?

— В никакъв случай, сър. Всъщност признавам, че имам проблем. — Слоун се усмихна за първи път, откакто бе тук. — Просто не мога да реша кого от двама ви да арестувам и кого да пусна без обвинение.

— Блъфирате.

— Възможно е, но реших да ви дам първата възможност да приемете предложението ми и да свидетелствате от страна на обвинението. Ако откажете…

— Никога — предизвикателно каза Слоун.

— В такъв случай не ми остава друг избор, освен да направя същото предложение на мистър Мелър.

Потта вече течеше по месестите бузи на Слоун.

Главният инспектор помълча малко, след което каза:

— Да ви дам ли няколко минути за размисъл, мистър Слоун?