Джефри Арчър
Иде часът (31)

29.

— Търси ви доктор Улф — каза Рейчъл.

Макар че Себастиан не беше разговарял с дамата от доста време, нямаше изгледи да забрави това име.

— Мистър Клифтън, обаждам се да ви кажа, че Джесика има няколко картини в изложбата в края на учебната година, които показват, че напълно заслужава стипендията ви. Смятам едно от платната за изключително. Нарича се „Баща ми“.

— Кога е изложбата?

— Този уикенд. Открива се в петък вечерта и продължава до неделя включително. Давам си сметка, че разстоянието е твърде голямо, за да видите само няколко картини, затова ви пратих каталога по пощата.

— Благодаря. Някои от картините й продават ли се?

— Всички работи се продават и тази година децата решиха да дарят средствата на Американския червен кръст.

— В такъв случай ще купя всичките — каза Себастиан.

— Боя се, че е невъзможно, мистър Клифтън. Другите родители с право ще възразят, ако картините бъдат продадени преди откриването на изложбата, и това е правило, което не смятам да нарушавам.

— В колко часа е откриването?

— В пет следобед в петък.

Себ отвори бележника си и провери какво е планирал за уикенда. Виктор го беше поканил на Уайт Харт Лейн да гледат Спърс срещу Ливърпул, а вуйчо му Джайлс организираше парти в Лордс. Вземането на решение не бе трудно.

— Ще летя в петък сутринта. Но не искам Джесика или майка й да научават, че съм в града, докато съпругът й е все още жив.

Последва дълга пауза, след което д-р Улф каза:

— Но господин Бруър почина преди повече от година, мистър Клифтън. Много съжалявам, мислех, че знаете.

Себастиан се срина в стола си, сякаш беше фраснат от боксьор тежка категория. Опита се да си поеме дъх, докато осъзнаваше чутото.

— Извинявам се, но…

— Няма за какво да се извинявате, доктор Улф. Но въпреки това предпочитам да не научават, че ще дойда.

— Както желаете, мистър Клифтън.

Себастиан вдигна глава и видя, че секретарката стои на вратата и му маха трескаво.

— Трябва да затварям, доктор Улф, изникна нещо. Благодаря за обаждането и с нетърпение очаквам да се видим в края на седмицата — каза той и затвори. — Рейчъл, в петък сутринта ще летя за Вашингтон и вероятно ще се върна в неделя. Искам двупосочен билет първа класа, хиляда и петстотин долара в брой и ще те помоля да ми направиш резервация в „Уилард“. — Себ замълча. — Имаш много особено изражение, Рейчъл.

— Мистър Хардкасъл дойде преди петнайсет минути и всички ви чакат в кабинета на председателя за подписването на документите.

— Разбира се, церемонията по подписването. Как можах да забравя?!

Себ изскочи от стаята и забърза по коридора. Нахълта в кабинета на председателя и завари Хаким Бишара, Виктор Кауфман и Арнолд Хардкасъл, които преглеждаха документите за сливането.

— Извинете, господин председател. Неочаквано обаждане от Щатите.

— Няма проблем, Себ — каза Хаким. — Между другото, някога да си влизал в затвора?

— Това някаква шега ли е? — ухили се Себ.

— Определено не — отвърна Арнолд Хардкасъл. — Макар в случая да е само формалност, това е един от въпросите, които Националната банка задава при всяко подаване на заявление за нов банков лиценз.

— Не, никога не съм бил в затвора — рече Себ, като се надяваше, че изглежда подобаващо засрамен.

— Добре — каза Арнолд. — А сега остава само мистър Бишара и мистър Кауфман да подпишат трите документа пред мистър Клифтън в качеството му на свидетел.

На Себ му бе смешно, че Арнолд Хардкасъл никога не би и помислил да се обърне към него с малкото му име, докато са в кабинета на председателя, макар че бяха стари приятели и Арнолд бе техен юрисконсулт, откакто Себ се помнеше. „Колко много прилича на покойния си баща, когото нито веднъж не нарекох Седрик“, помисли си.

— Преди да си тръгна с моето парче от баницата — каза Виктор, — може би мистър Хардкасъл ще бъде така добър да обясни още веднъж последствията от това, че подписвам този документ. Това е нещо, за което баща ми винаги настояваше.

— И то напълно основателно — каза Арнолд. — Когато почина, баща ви притежаваше петдесет и един процента от акциите на „Кауфман“, които завеща на вас и съответно ви направи мажоритарен собственик. Това бе положението, когато мистър Клифтън от името на „Фартингс“ се обърна към вас с предложение за сливане на двете банки. След продължителни преговори се стигна до споразумение вие да притежавате двайсет и пет процента от акциите на новата „Фартингс Кауфман“ и да сте пълноправен член на борда на директорите, като останете начело на отдела за размяна на валута — пост, който заемахте в „Кауфман“ през последните осем години. Освен това споразумението предвижда мистър Бишара да остане на поста председател на борда, а мистър Клифтън да продължи да бъде главен изпълнителен директор.

— Има ли нещо, за което трябва да се безпокоя? — попита Виктор.

— Доколкото ми е известно, не — каза Хардкасъл. — След като тримата подпишете документа за сливането, остава само да чакате одобрението на Националната банка, което е чиста формалност, както ме увери директорът по сливанията. Той очаква всички документи да бъдат оформени в рамките на един месец.

— Баща ми щеше да бъде много доволен да види, че двете ни банки се сливат — каза Виктор. — Къде да подпиша?

Хаким Бишара от името на „Фартингс“ и Виктор Кауфман от името на „Кауфман“ подписаха трите документа пред Себастиан в ролята му на свидетел. След като Арнолд събра книжата, Хаким отиде до бюфета, отвори малкия хладилник и извади бутилка шампанско. Отвори я и напълни три чаши.

— За „Фартингс Кауфман“ — каза той. — Може би не най-голямата банка в квартала, но определено най-новата.

Тримата се разсмяха и вдигнаха чаши.

— За „Фартингс Кауфман“.

— Така, а сега на работа — каза председателят. — Какво следва по графика ми?

— Среща с Клайв Бингам след половин час, за да обсъдите изявлението за пресата, върху което работи — каза Хардкасъл. — Знам, че всички смятат, че сделката е решена, но въпреки това искам сливането да е добре отразено във финансовите издания. Клайв каза, че „Файненшъл Таймс“ и „Економист“ са поискали да пуснат материали за вас.

— И само като си помисля, че преди по-малко от десет години Националната банка отказа да ми даде втори банков лиценз.

— Всички изминахме дълъг път оттогава — каза Себ.

— Определено — съгласи се Хаким. — И сливането на двете ни банки е само следващият етап от онова, което съм замислил.

— Амин — каза Виктор и отново вдигна чашата си.

— Себ, изглеждаш ми нещо угрижен — каза Хаким, след като Себастиан така и не вдигна чашата си.

— Нищо особено, господин председател. Но трябва да ви уведомя, че в петък сутринта ще летя за Вашингтон. Очаквам да се върна до понеделник.

— Трябва ли да знам каква е сделката? — повдигна вежда Хаким.

— Не. Смятам да купя някои картини.

— Звучи интересно — каза Хаким, но Себ не се хвана на въдицата. — Утре заминавам за Лагос на среща с петролния им министър — добави той. — Правителството иска да построи по-голямо пристанище заради многото чуждестранни танкери след откриването на няколко нови петролни находища покрай нигерийското крайбрежие. Поканиха „Фартингс“ — прощавайте, „Фартингс Кауфман“ — като финансов съветник. Подобно на теб, Себ, надявам се най-късно в понеделник да съм зад бюрото си, тъй като ме чака поредната тежка седмица. Така че докато ни няма, оставяме нещата в твои ръце, Виктор. Само гледай да няма изненади, когато се върнем.

 

 

— Ама че удар — каза Дезмънд Мелър, след като прочете изявлението. — Не съм сигурен, че можем да направим нещо.

— Колко голям е делът ни във „Фартингс Кауфман“? — попита Джим Нолс.

— Притежаваме шест процента от „Фартингс“ — каза Ейдриън Слоун. — Но те ще станат три в новата банка след сливането, което няма да ни осигури място в борда.

— И макар че „Мелър Травъл“ имаше поредната добра година — каза Дезмънд, — просто нямам финансовите способности да се справя с Бишара.

— Един от хората ми в Националната банка ми каза, че очаква сливането да бъде ратифицирано до две седмици — каза Нолс.

— Освен ако Националната банка не сметне, че не може да го ратифицира — каза Слоун.

— На какви основания? — попита Мелър.

— Ако директорите не изпълняват едно от задължителните условия на банката.

— Кое условие имаш предвид, Ейдриън?

— Никой от тях да не е влизал в затвора.