Джефри Арчър
Иде часът (26)

24.

На следващия ден Бък Тренд се обади на Вирджиния да й каже, че двама детективи от агенция „Пинкертън“ пътуват за Англия, за да следят всеки неин ход и да докладват на адвокатите на Грант. Една грешка, предупреди я той, и няма да има никакво споразумение. Възможно ли беше Тренд да подозира, че не е бременна?

Ако искаше да убеди детективите, че всеки момент ще роди, Вирджиния се нуждаеше от помощта на хитроумен, находчив и безскрупулен човек — иначе казано някой, който гледа на баламосването на детективи и заобикалянето на закона като на част от ежедневието си. Познаваше само един, който отговаряше на това изискване, и макар да го презираше, нямаше много избор, ако искаше следващите осем седмици да минат според плана.

Много добре знаеше, че той ще очаква нещо в замяна, и това не бяха пари, защото вече имаше предостатъчно. Имаше обаче едно нещо, с което Дезмънд Мелър не разполагаше, а го желаеше отчаяно — признание. След като разпозна ахилесовата му пета, на Вирджиния й трябваше само да го убеди, че като дъщеря на граф Фенуик и далечна племенница на кралицата майка тя е ключът за тази врата и може да изпълни амбицията му да бъде потупан по рамото от Нейно Величество и да чуе думите „Изправете се, сър Дезмънд“.

* * *

„Операция Рождество“ се провеждаше като военна кампания и фактът, че Дезмънд Мелър така и не стигна по-високо от сержант в наемническия корпус и нито веднъж не видя врага, я правеше още по-забележителна. Вирджиния говореше с него два пъти дневно, макар че така и не се видяха лично, след като той потвърди, че двамата детективи са пристигнали в Лондон и наблюдават денонощно апартамента й.

— Трябва да се погрижите да видят точно онова, което очакват — каза й той. — Дръжте се като всяка нормална бъдеща майка, на която й остават само няколко седмици до раждането.

Вирджиния продължи да се вижда редовно с Бофи и приятелчетата му на обяд и дори на вечеря, през което време дъвчеше краставици и пиеше сок от моркови, като за първи път през живота си загърби шампанското. И когато повдигаха въпроса, нито веднъж дори не намекна кой е бащата. Клюкарските колонки сочеха Антон Делот, неподходящия млад французин, който й бе правил компания на Тенерифе и след това изчезна безследно. „Експрес“ редовно препечатваше единствената размазана фотография, на която двамата лежаха заедно на плажа.

Вирджиния неуморно следваше дневния си график с известни гениални добавки от страна на Дезмънд Мелър. Веднъж седмично кола с шофьор я вземаше от Кадоган Гардънс и я откарваше бавно до Харли стрийт 41А, без нито веднъж да пресече на червено или да излезе на платното за изпреварване. В края на краищата тя бе в напреднала бременност и — което бе по-важно — не искаше двамата детективи от „Пинкертън“ да я изпуснат от поглед. При пристигането си на 41А — голяма пететажна къща от епохата на крал Джордж със седем месингови табелки с имена до вратата — Вирджиния отиваше на рецепцията за ежеседмичния си преглед при д-р Кийт Норис.

Д-р Норис и асистентката му я преглеждаха повече от час, след което тя се качваше отново в колата и се връщаше у дома. Дезмънд я бе уверил, че докторът е напълно надежден и лично ще изроди бебето в частната си клиника.

— Колко трябва да му платя, за да си държи устата затворена?

— Нито пени — отвърна Дезмънд. — Всъщност той се надява аз да си държа устата затворена. — Изчака за момент и добави: — Когато привлекателната млада сестра на д-р Норис забременя, той определено не искаше мисис Норис да разбере защо е избрал „Мелър Травъл“ да организират пътуването й до клиника в Швеция.

Думите му още веднъж напомниха на Вирджиния, че не желае този човек за свой враг.

— Има още двама души, които трябва да бъдат уведомени за предстоящото раждане, ако искате светът да повярва, че сте бременна — каза Мелър.

— Кои? — подозрително попита Вирджиния.

— Баща ви и Присила Бингам.

— Никога — категорично отсече Вирджиния.

 

 

„Никога“ в случая с Присила Бингам се оказа седмица по-късно. Когато Вирджиния звънна на старата си приятелка в Линкълншър, Присила бе резервирана и донякъде дистанцирана, тъй като се бяха разделили с развалени отношения, след като тя стана причина за разпадането на брака й, докато Вирджиния не избухна в сълзи и не й каза, че е бременна.

Подобно на всички други, Боб Бингам бе любопитен да научи кой е бащата, но това бе единственото, което Присила така и не успя да изкопчи от Вирджиния дори по време на дългия им обяд в „Мирабел“.

На Вирджиния й трябваше малко повече време да изпълни второто нареждане на Дезмънд и дори когато „Летящият шотландец“ спря на гара Уейвърли в Единбург, тя още мислеше дали да не се върне на Кингс Крос, без да слиза от влака. Реши обаче, че така или иначе няма да спечели. Ако кажеше на баща си, че е бременна, той сигурно щеше да спре издръжката й. От друга страна, ако Бък Тренд не уредеше споразумение и татко й откриеше, че изобщо не е забременявала, щеше със сигурност да се отрече от нея.

Когато влезе в кабинета на баща си в десет сутринта — изглеждаше бременна в осмия месец — Вирджиния остана шокирана от реакцията му. Графът бе приел, че „Дейли Експрес“ не греши и бащата е мерзавецът Антон Делот, който е избягал и я е изоставил. Незабавно увеличи издръжката й на 4000 паунда месечно и в замяна поиска само едно — след като роди, Вирджиния да посещава по-често Фенуик Хол.

— Най-сетне внук — непрекъснато повтаряше той.

За първи път Вирджиния не прокле факта, че има трима братя, заченали единствено дъщери.

 

 

По съвет на Присила Вирджиния пусна обява за детегледачка в „Лейди“ и се изненада от огромния брой отговори. Търсеше жена, която да поеме изцяло детето — като майка, гувернантка, наставница и компаньонка, тъй като самата тя нямаше намерение да изпълнява подобни задължения. Присила й помогна да отсее кандидатките до шест, а Дезмънд Мелър я посъветва да разговаря с тях в различни дни, така че двамата детективи да имат какво да докладват на адвокатите на Грант в Батън Руж.

След като интервюираха последните пет — шестата така и не се появи — Вирджиния и Присила се съгласиха, че само една кандидатка отговаря на всички изисквания. Мисис Крофорд беше вдовица и дъщеря на духовник. Съпругът й, капитан от Шотландската гвардия, бе убит в Корея, докато се сражавал за кралицата и страната си. Мисис Крофорд бе най-голямото от шест деца и бе прекарала повечето си ранни години в отглеждане на другите пет. Не по-маловажен бе и фактът, че самата тя нямаше деца. Дори графът одобри избора на дъщеря си.

 

 

Вирджиния реши, че щом трябва да изиграе този номер до края, трябва да си осигури по-голямо жилище, което да осигури място не само за иконома и прислужницата, но и за вдъхващата респект мисис Крофорд и новороденото.

След като разгледа няколко привлекателни жилища в Кенсингтън и Челси, наблюдавана внимателно от двамата детективи, тя се спря на къща в Онслоу Гардънс, от чийто горен етаж според мисис Крофорд щяло да стане добра детска. Когато погледна през прозореца на салона, Вирджиния забеляза, че детективите снимат къщата. Усмихна се и каза на агента да свали обявата за имота.

Единственият малък проблем беше, че въпреки щедро увеличената издръжка на баща й Вирджиния определено нямаше достатъчно пари в сметката си, за да плаща на детегледачка, иконом и прислуга, още по-малко за депозит за къщата в Онслоу Гардънс. Бившият й иконом Мортън й се беше обадил (вече не му позволяваха да идва в апартамента) да й каже, че д-р Норис е запазил място на мисис Мортън в клиниката си за след две седмици. Докато си лягаше, Вирджиния реши да се обади на адвоката си на следващата сутрин. Малко след като заспа дълбоко, телефонът иззвъня. Само един човек можеше да я търси по това време, защото още седеше зад бюрото си.

Вирджиния вдигна телефона и остана очарована да чуе дълбокия южняшки акцент от другата страна.

— Вероятно ще останете доволна да научите, че най-сетне постигнахме договорка с адвокатите на Грант — каза Бък Тренд. — Но има условия.

— Условия ли?

— Винаги има условия при толкова големи споразумения. — Думата „големи“ й хареса. — Но въпреки това може да изникнат един-два проблема. — Вирджиния не я беше особено грижа за „един-два проблема“. — Разбрахме се за един милион долара и месечна издръжка от десет хиляди долара за отглеждането и образованието на детето.

Вирджиния ахна. Дори в най-развинтените си сънища…

— Как това може да бъде проблем? — попита тя.

— Трябва да се съгласите да не разкривате самоличността на бащата на никого. И това означава на абсолютно никого.

— Разбира се, че съм съгласна.

— Освен това вие и детето никога не бива да стъпвате в Луизиана и ако някой от двамата реши да пътува до Съединените щати, адвокатите на Грант трябва да бъдат уведомени най-малко един месец предварително.

— Била съм в Щатите само веднъж в живота си — каза Вирджиния. — И нямам намерение да повтарям.

— Фамилията на детето трябва да е Фенуик — продължи Тренд. — И господин Грант трябва да одобри името, което му изберете.

— Какво го тревожи?

— Иска да е сигурен, че ако е момче, няма да го кръстите Сайръс Д. Грант Четвърти.

Вирджиния се разсмя.

— Вече съм избрала име, ако е момче.

— И ако някое от тези условия бъде нарушено в един или друг момент, всички плащания незабавно ще бъдат прекратени.

— Доста поощряваща мярка за спазване на споразумението — каза Вирджиния.

— Всички плащания автоматично се прекратяват през 1995 година, когато детето би трябвало да е завършило образованието си.

— Тогава ще бъда почти на шейсет.

— И накрая, адвокатите на господин Грант ще изпратят доктор и медицинска сестра в Англия, които да бъдат свидетели на раждането.

Вирджиния бе благодарна, че Тренд не може да види лицето й. След като затвори, тя незабавно се обади на Дезмънд Мелър да го пита как биха могли да се справят с този на пръв поглед нерешим проблем. Когато телефонът иззвъня отново в 7:45 на следващата сутрин, Дезмънд разполагаше с решение.

— Но доктор Норис няма ли да възрази? — попита Вирджиния.

— Не и докато има вероятност да му се наложи да обяснява на жена си и децата си защо е бил заличен от докторския регистър.

 

 

Вирджиния изчака да чуе сирената, преди да се обади на адвоката си в Батън Руж.

— Бебето ще се роди преждевременно — изкрещя тя в слушалката. — Влизам в болницата!

— Незабавно ще уведомя адвокатите на Грант.

След няколко минути на вратата се почука силно. Когато икономът отвори, един парамедик взе багажа на Вирджиния, докато другият я хвана внимателно за ръка и я поведе към чакащата линейка. Тя погледна към отсрещната страна на улицата и видя как двама мъже се качват в кола. Когато линейката пристигна на Харли стрийт 41А, парамедиците отвориха задната врата и поведоха бавно пациентката си към частната клиника, където д-р Норис и сестрата вече ги очакваха. Норис заръча да му съобщят незабавно, когато пристигне американският доктор и асистентката му. Нужни му бяха само петнайсет минути.

Никой не забеляза двойката, която се измъкна през задния изход на клиниката и взе такси за първи път през живота си. Но пък, от друга страна, не се случваше всеки ден семейство Мортън да получава хиляда паунда в брой.

Вирджиния бързо се съблече и облече нощница. След като легна на леглото, сестрата сложи на бузите й малко руж и напръска челото й с вода. Тя легна и се помъчи да изглежда изтощена. След двайсет минути сестрата се втурна в стаята.

— Доктор Лангли и асистентката му току-що пристигнаха и питат дали могат да присъстват на раждането.

— Закъсняха — каза д-р Норис и остави пациентката си, за да посрещне американските си колеги.

— Чухме, че случаят е бил спешен — каза д-р Лангли. — Бебето добре ли е?

— Още не съм сигурен — загрижено отвърна Норис. — Трябваше да проведа спешно цезарово сечение. Бебето е в инкубатор и дадох на лейди Вирджиния успокоително, за да може да заспи.

Д-р Норис ги заведе в стаята, където видяха кувьоза с новороденото, което уж се бореше за живота си. В носа му бе пъхната тръбичка, свързана с вентилатор, и единствено равномерните сигнали на сърдечния монитор показваха, че наистина е живо.

— Храня малкия приятел с тръба. Остава ни само да се молим крехкото му телце да приеме храната.

Д-р Лангли огледа дълго и внимателно детето, след което попита дали може да види майката.

— Да, разбира се — каза Норис и поведе американците към стаята на Вирджиния, която лежеше будна в леглото си. Веднага щом вратата се отвори, тя затвори очи, остана неподвижна и се опита да диша равномерно.

— Боя се, че изпитанието бе доста тежко за бедната лейди, но съм убеден, че бързо ще се възстанови. Иска ми се да можех да кажа същото за детето.

За огромно облекчение на Вирджиния те останаха само няколко минути. Тя не отвори очи, докато вратата не се затвори зад тях.

— Ако желаете да прекарате нощта тук, имаме стая за гости, но ако се върнете утре сутринта, ще мога да ви дам писмения си доклад.

Американците още веднъж огледаха бебето и си тръгнаха.

По-късно вечерта д-р Лангли докладва на адвокатите на Грант, че се съмнява, че детето ще преживее нощта. Но от друга страна, той нямаше откъде да знае, че бебето изобщо не се нуждае от интензивни грижи.

 

 

Д-р Лангли и асистентката му се върнаха на следващата сутрин на Харли стрийт 41А и Норис им съобщи за леко подобрение в състоянието на детето. Майката седеше в леглото и закусваше. Изглеждаше подходящо измъчена и бледа.

През седмицата се отбиха и други посетители, сред които бащата и тримата братя на Вирджиния, както и Бофи Бриджуотър, Дезмънд Мелър и Присила Бингам, всичките очаровани от детето. Вирджиния остана изненадана колко много хора й казаха, че имало нейните очи.

— И уши — добави Бофи.

— И характерния нос на Фенуик — обяви графът.

На седмия ден на родилката и детето им бе позволено да се приберат у дома, където мисис Крофорд пое отговорността за новороденото. Вирджиния обаче трябваше да чака още три седмици, преди да започне да се отпуска, при това едва след като научи благодарение на „Мелър Травъл“, че д-р Лангли и асистентката му са се качили на самолет за Ню Йорк заедно с един от детективите.

— Защо другият не е заминал с тях? — попита тя.

— Още не знам, но ще разбера — отвърна Мелър.

 

 

Три дни по-късно в „Коутс“ пристигна превод за 750 000 долара, който бе прехвърлен в сметката на лейди Вирджиния Фенуик. Мистър Феърбръдър позвъни и я попита дали желае доларите да бъдат обърнати в паундове.

— За какъв курс говорим? — попита Вирджиния.

— Два и шейсет и три за паунд, милейди — отвърна изненаданият Феърбръдър.

— И каква сума в стерлинги ще имам в сметката си?

— Двеста осемдесет и пет хиляди сто седемдесет и един паунда, милейди.

— Тогава действайте, мистър Феърбръдър. И ми пратете потвърждение веднага щом завършите трансакцията — добави тя и затвори.

Дезмънд Мелър се усмихна.

— Отлично казано.

 

 

Вирджиния и здравото момченце се преместиха на Онслоу Гардънс 9 шестнайсет дни по-късно заедно с мисис Крофорд, иконома и прислужницата. Вирджиния огледа набързо детската, след което предаде детето на изгарящата от нетърпение бавачка и слезе долу.

Кръщенето се проведе в „Сейнт Питър“ на Итън Скуеър и на него присъстваха граф Фенуик, който направи едно от редките си посещения в Лондон, Присила Бингам, която с неохота се съгласи да стане кръстница, и Бофи Бриджуотър, който с удоволствие стана кръстник. Дезмънд Мелър не изпускаше от поглед самотната фигура, седнала в дъното на църквата. Викарият задържа бебето над купела и потопи пръст в светената вода, след което направи кръстен знак върху челото на детето.

— Христос те приема. Фредерик Арчибалд Иън Брус Фенуик, приеми знака на Неговия кръст.

Лицето на графа грейна, а Мелър се обърна и видя, че детективът е изчезнал.

Беше изпълнил своята част от уговорката и сега очакваше Вирджиния да изпълни нейната.