Джефри Арчър
Иде часът (20)

18.

— Много мило, че се отзовахте с такава готовност, Варун — каза Джайлс. — Особено в събота сутрин.

— За мен е удоволствие — отвърна посланикът. — Страната ми завинаги ще ви остане задължена за ролята, която изиграхте като външен министър, когато мистър Ганди посети Обединеното кралство. Но с какво мога да ви помогна, лорд Барингтън? По телефона казахте, че въпросът бил спешен.

— Племенникът ми Себастиан Клифтън има личен проблем, по който би искал да се посъветва с вас.

— Разбира се. Ако мога да помогна с нещо, ще го направя с радост — каза Варун и се обърна към Себастиан.

— Сблъсках се с проблем, който изглежда неразрешим, сър, и не зная какво да правя. — Мистър Шарма кимна. — Влюбих се в индийско момиче и искам да се оженим.

— Поздравления.

— Но тя е индуистка.

— Също като осемдесет процента от сънародниците ми, мистър Клифтън, сред които съм и аз. Така че да приема ли, че проблемът не е момичето, а родителите й?

— Да, сър. Макар че Надира иска да се омъжи за мен, родителите й са избрали някой друг за неин съпруг. Мъж, когото дори не е виждала.

— Това не е необичайно за страната ми, мистър Клифтън. И аз не бях виждал съпругата си, докато майка ми не я избра. Но ако мислите, че това би помогнало, с радост ще поговоря с родителите на Надира и ще се опитам да защитя каузата ви.

— Много мило от ваша страна, сър. Ще съм ви изключително благодарен.

— Трябва обаче да ви предупредя, че ако семейството е сключило договор с другата страна, думите ми ще попаднат в глухи уши. Но все пак — продължи посланикът, докато вземаше бележник от масичката до себе си, — кажете ми всичко, което можете за Надира, за да реша как да подходя към проблема.

— Вчера вечерта с Надира възнамерявахме да отпътуваме, за да я запозная с родителите си. Когато отидох да я взема от апартамента й, открих, че тя в буквалния смисъл е била отвлечена от баща си и брат си.

— Бихте ли ми казали имената им?

— Сукхи и Зафар Гуман.

Посланикът се размърда неспокойно в стола си.

— Мистър Гуман е един от водещите индустриалци в Индия. Той има много силни бизнес и политически връзки и трябва да добавя, че си е спечелил репутацията на безжалостно ефективен човек. Подбирам думите си внимателно, мистър Клифтън.

— Но ако Надира е все още в Англия, нали можем да му попречим да я отведе в Индия против волята й? В края на краищата тя е на двайсет и шест години.

— Съмнявам се, че е все още в страната, мистър Клифтън, защото знам, че мистър Гуман има частен самолет. Но дори да беше тук, за доказването, че баща държи детето си против волята му, ще е необходим дълъг съдебен процес. Бил съм свидетел на седем подобни процеса, откакто заех поста си, и макар да съм убеден, че и седемте млади жени искаха да останат в страната, четири от тях бяха в Индия много преди да бъдат разпитани, а другите три казаха на разпита, че вече не желаят да поискат убежище. Но ако желаете да продължите, мога да се обадя на главния инспектор в Скотланд Ярд, който отговаря за подобни случаи, макар че трябва да ви предупредя, че мистър Гуман несъмнено е наясно със законните си права и това няма да е първият път, когато взема нещата в свои ръце.

— Тоест казвате, че не мога да направя нищо?

— Не много — призна посланикът. — Иска ми се да можех да ви помогна повече.

— Много мило, че ни отделихте толкова много време, Варун — каза Джайлс, докато ставаше.

— За мен е удоволствие, Джайлс — отвърна посланикът. Двамата си стиснаха ръцете. — Винаги можете да ме потърсите, ако смятате, че мога да ви бъда от помощ.

Джайлс и Себ излязоха от кабинета на Варун Шарма на Странд.

— Много съжалявам, Себ — рече Джайлс. — Знам точно през какво минаваш, но не съм сигурен какво можеш да направиш сега.

— Да се прибера у дома и да се опитам да продължа. Все пак благодаря, вуйчо. Не би могъл да направиш повече.

Джайлс се загледа как племенникът му се отдалечава към Сити и се запита какво ли наистина е намислил да прави, защото домът му бе в обратната посока. След като Себ изчезна от поглед, Джайлс се обърна и изкачи отново стъпалата към кабинета на посланика.

 

 

— Рейчъл, трябват ми петстотин паунда в рупии, двупосочен билет до Бомбай без конкретна дата за връщане и индийска виза. Ако се обадиш на секретарката на мистър Шарма в посолството, тя несъмнено ще ускори процеса. О, и ще ми трябват петнайсет минути с председателя, преди да замина.

— Но следващата седмица имате няколко важни срещи, сред които…

— Разчисти графика ми за следващите няколко дни. Ще се обаждам всяка сутрин, така че да ме държиш в течение.

— Явно се опитвате да сключите невероятна сделка.

— Най-голямата в живота ми.

 

 

Посланикът изслуша внимателно секретарката си.

— Племенникът ви току-що се е обадил и е кандидатствал за виза — каза той, след като остави слушалката. — Да ускоря ли издаването й, или да го забавя?

— Ускорете го — каза Джайлс. — Макар да признавам, че доста се тревожа за момчето. Подобно на мен, той е безнадежден романтик и в момента мисли със сърцето, а не с главата си.

— Не се безпокойте, Джайлс — каза Варун. — Ще се погрижа някой да го държи под око в Индия и да се погрижи да не попадне в прекалено големи неприятности, особено щом е въвлечен Сукхи Гуман. Никой не би искал този човек за враг.

— Но когато се срещнах с него в Лордс, той ми се стори доста очарователен.

— Това е половината от причината да е така преуспял.

 

 

Едва по-късно вечерта, след като беше закопчал колана си и самолетът бе излетял, Себ осъзна, че няма никакъв план. Единственото, което знаеше със сигурност, бе, че не би могъл да прекара остатъка от живота си в питане дали това пътуване би променило нещо. Единствената полезна информация, която бе получил от старшата стюардеса по време на полета, бе името на най-добрия хотел в Бомбай.

Беше задрямал, когато капитанът обяви, че започват да се спускат към Бомбай. Погледна през прозореца и видя огромна разпълзяла се във всички посоки маса от малки къщички, бараки и жилищни блокове, покриващи плътно всяко свободно парче земя. Запита се дали в Бомбай са чували за градоустройство.

Докато слизаше от самолета, го блъсна смазваща горещина и влага и щом влезе в летището, бързо откри местното темпо на всичко — бавно или никакво. За проверка на паспорта се нареди на най-дългата опашка, която бе виждал; докато чакаше да разтоварят багажа му, едва не заспа; задържаха го цяла вечност на митницата, макар че имаше само един куфар. А откриването на такси се оказа цяло изпитание — ред нямаше, колите просто идваха и заминаваха.

Когато най-сетне потегли за града, Себ откри защо никой не е бил глобяван за превишена скорост в Бомбай — колата почти през цялото време се движеше на първа скорост. А когато помоли да пуснат климатика, шофьорът смъкна прозореца. Себ се загледа навън към малките магазини без покриви и без врати, предлагащи всичко, от резервни гуми до манго, и към жителите на града, тръгнали по своите си дела. Някои бяха облечени в елегантни костюми, увиснали по телата им, и с вратовръзки, които не биха изглеждали необичайно на Скуеър Майл, докато други носеха само препаски и напомняха за един от героите на баща му — Ганди.

В покрайнините на града спряха. Себ беше попадал на задръствания в Лондон, Ню Йорк и Токио, но те бяха като състезание на Формула 1 в сравнение с Бомбай. Разнебитени камиони, спрели в бързото платно, претоварени рикши във вътрешното и свещени крави, преживящи доволно в средното, докато някаква възрастна жена пресичаше пътя, изглежда, без да разбира за какво е направен.

Малко момче стоеше насред пътя с купчина книги с меки корици. Дойде при колата, почука на прозореца и се усмихна на Себастиан.

— Харолд Робинс, Робърт Лъдлъм и Хари Клифтън — каза момчето и го дари с лъчезарна усмивка. — На половин цена!

Себастиан му даде банкнота от десет рупии.

— Хари Клифтън.

Момчето извади последната книга на баща му.

— Всички обичаме Уилям Уоруик — каза то и продължи към следващата кола.

Щеше ли баща му да му повярва?

Мина още час, докато стигнат до хотел „Тадж Махал“, като междувременно Себастиан бе останал без сили и подгизнал от пот.

Когато влезе в хотела, изведнъж се озова в друг свят и бързо бе върнат в настоящето.

— Колко време ще останете при нас, сър? — попита висок елегантен мъж с дълга синя дреха, докато Себастиан подписваше формуляра за регистрация.

— Не съм сигурен — отвърна Себ, — но най-малко два или три дни.

— В такъв случай няма да вписвам крайна дата. Мога ли да ви помогна с нещо друго, сър?

— Бихте ли ми препоръчали надеждна фирма за коли под наем?

— Ако ви е нужна кола, сър, хотелът с радост ще ви предостави „Амбасадор“ с шофьор.

— Ще мога ли да ползвам същия шофьор през целия си престой?

— Разбира се, сър.

— Ще трябва да знае английски.

— В този хотел дори чистачките знаят английски, сър.

— Разбира се, извинете. Имам още една молба — възможно ли е шофьорът ми да е индуист?

— Няма проблем, сър. Мисля, че разполагам с идеалния човек, който отговаря на всичките ви изисквания, и мога да ви го препоръчам, защото е мой брат. — Себ се разсмя. — Кога желаете да започне?

— Утре сутринта в осем?

— Отлично. Брат ми се казва Виджай. Ще ви чака в осем пред главния вход. — Рецепционистът вдигна ръка и тутакси се появи пиколо. — Отведете мистър Клифтън до стая 808.