Джефри Арчър
Иде часът (15)

13.

Вирджиния прекара сутринта в нов фризьорски салон, отиде на маникюр и взе любимия си костюм на „Шанел“ от химическо чистене, преди да се върне в Кадоган Гардънс.

Докато се оглеждаше в голямото огледало си помисли, че не изглежда много зле за жена на четирийсет и две… добре, на четирийсет и три… добре де… Взе такси до „Харис Бар“ малко преди един часа и когато спомена името Сайръс Д. Грант III на портиера, незабавно бе упътена към частната зала на втория етаж.

— Добре дошла, скъпа — каза Бофи, щом тя влезе, бързо я дръпна настрани и прошепна: — Знам, че Сайръс умира да се запознае с теб. Вече му казах, че си член на кралската фамилия.

— Аз съм далечна племенница на кралицата майка, с която съм се срещала само на официални събития, макар да е вярно, че баща ми играе от време на време бридж с нея, когато тя отсяда в замъка Гламис.

— И му казах също, че миналата седмица си пила чай с кралицата.

— В Бъкингамския дворец или в Уиндзор? — включи се в играта Вирджиния.

— В Балморъл. Много по-специално място — каза Бофи, докато вземаше нова чаша шампанско от минаващ сервитьор.

Вирджиния се престори, че не забелязва почетния гост, който бе заобиколен от почитатели, и се запита дали те щяха да попиват всяка негова дума, ако не беше двайсет и осмият най-богат човек в Америка.

Сайръс едва ли беше висок повече от метър и шейсет и два или три, но пък нямаше външността на Гари Купър, с която да компенсира ръста си. Беше със сако на бели и червени карета, сини джинси, светлосиня копринена риза и тънка кожена вратовръзка. Високите токове на обувките му го правеха висок почти колкото Вирджиния. Идеше й да се изкиска, но някак си успя да се сдържи.

— Сайръс, мога ли да ти представя скъпата ми приятелка лейди Вирджиния Фенуик?

— Приятно ми е да се запознаем, милейди — каза Сайръс.

— Моля, наричайте ме Вирджиния. Всичките ми приятели ме наричат така.

— Благодаря, Джини. Вие можете да ме наричате Сайръс, всички ме наричат така.

Вирджиния подмина думите му. Бофи плесна с ръце и след като привлече вниманието на всички, каза:

— Сигурен съм, че всички сме готови за обяд.

— Аз определено съм — каза Сайръс и седна пръв.

Вирджиния беше едновременно ужасена и доволна, че се озова от дясната страна на почетния гост.

— Колко дълго смятате да прекарате в Англия? — попита тя.

— Само няколко седмици. Дойдох за така наречения сезон, така че ще ходя в Уимбълдън, Хенли и най-вече в Роял Аскот. Нали разбирате, имам една кобилка, която ще участва в надбягванията на крал Джордж VI и кралица Елизабет.

— Нобъл Конкуест.

— Е, проклет да съм — каза Сайръс. — Впечатляващо, Джини.

— Едва ли. Никога не пропускам надбягване в Аскот и за коня ви вече се говори.

— Бих ви поканил като моя гостенка, но предполагам, че ще сте в кралската ложа — каза Сайръс.

— Не всеки ден — отвърна Вирджиния.

— Попитах дали можете да седнете до мен — сподели Сайръс, докато пред него поставяха чиния пушена сьомга, — защото имам проблем и мисля, че вие сте подходящият човек, който може да го реши.

— Определено ще направя всичко по силите си.

— Не знам как да се облека, Джини. — Вирджиния го изгледа изненадано и той добави: — А разбрах, че трябва да носиш специално облекло, преди да те допуснат в кралското обкръжение.

— Цилиндър и фрак — каза Вирджиния. — И ако изкарате късмет да сте победител, Нейно Величество ще ви връчи купата.

— Това би било най-голямата чест през целия ми живот. Мога ли да се обръщам към нея с Лиз?

— Категорично не — твърдо отсече Вирджиния. — Дори членовете на семейството й се обръщат към нея с „Ваше Величество“.

— Ще трябва ли да се поклоня?

— Всяко нещо по реда си — каза Вирджиния, която вече се заемаше със задачата си. — Ще трябва да посетите „Джийвс и Хоукс“ на Савил Роу, където да ви пременят.

— Да ме пременят?

— Да се погрижат да бъдете облечен подходящо.

До Сайръс се появи сервитьор и напълни чашата му с уиски, а друг предложи на Вирджиния шампанско.

— Жалко, че нямат любимата ми марка — каза Сайръс, след като пресуши чашата си.

— Любимата ви марка?

— „Мейкърс Марк“. В целия град не успях да намеря хотел или ресторант, който да я зарежда — каза той. Сервитьорът се наведе да запали пурата му. Сайръс дръпна няколко пъти и пусна облак дим, след което каза: — Надявам се, че нямате нищо против, Джини.

— Ни най-малко — каза Вирджиния, докато друг сервитьор вземаше празните чинии. — Със съпругата си ли дойдохте? — добави тя, хвърляйки въдицата.

— Не съм женен, Джини.

Вирджиния се усмихна.

— Но смятам да се обвържа веднага щом се върна в Луизиана.

Вирджиния се намръщи.

— Познавам Ели Мей още от гимназията, по дяволите! Първия път много се тутках и Уейн Холидей ме изпревари и се ожени за нея. Разведоха се миналата година, така че ще й позволя да се пробва втори път. — Сайръс извади портфейла си и показа снимка на Ели Мей, която определено не би станала победителка в конкурс за красота, но пък може би имаше други, по-осезаеми качества.

— Красавица — каза Вирджиния.

— И аз така мисля.

Вирджиния трябваше да преосмисли стратегията си.

— Има и още нещо, което трябва да направя, докато съм в Лондон, Джини — да избера годежен пръстен. Разбирате ли, не бих рискувал да купя пръстен в Батън Руж, защото ако го направя, след половин час ще научи цялата страна и няма да бъде особена изненада за Ели Мей. Но нямам представа откъде да започна — добави той, докато на масата пред него поставяха пържола, голяма почти колкото чинията му.

Вирджиния отпи глътка шампанско, докато обмисляше новата информация.

Сайръс взе ножа и вилицата и изгледа кръвнишки пържолата, преди да се нахвърли върху нея.

— Трябва да е малко по-специален пръстен, Джини, защото родът на Ели Мей е дошъл в Америка с „Мейфлауър“. Тя може да проследи предшествениците си девет поколения назад. Нещо като вас, предполагам.

— Първият писмено засвидетелстван Фенуик е фермер от Пъртшър през 1243 година, но признавам, че не сме в състояние да проследим със сигурност рода преди това — каза Вирджиния.

Сайръс се разсмя.

— Тук ме спипахте. Аз знам кой е дядо ми, защото той е основал компанията, но преди него нещата стават малко мъгляви.

— Всяка велика династия все трябва да започне отнякъде — каза Вирджиния, докосвайки ръката му.

— Много мило от ваша страна — отвърна Сайръс. — И като си помисля, че се притеснявах, че ще седя до член на кралското семейство. — Остави ножа и вилицата, но само за да вземе пурата си и да удари още един гълток уиски.

Когато Бофи зададе някакъв въпрос на Сайръс, Вирджиния се обърна към човека от дясната й страна с надеждата да научи нещо повече за Сайръс Д. Грант III. Мистър Ленъкс се оказа дресьор на Сайръс. На Вирджиния й бяха нужни няколко секунди да осъзнае, че дресира конете на Сайръс, а не самия него, което може би обясняваше защо шефът му едва ли ще е във форма за сутрешен галоп. Зае се да изкопчва информация от Ленъкс и бързо научи, че истинската любов в живота на Сайръс са породистите коне. След смъртта на дядото баща му Сайръс Д. Грант II продължил да развива фамилната компания, а след неговата смърт Сайръс Д. Грант III получил оферта, която му позволила да се откаже от консервния бизнес и да съсредоточи вниманието си върху фермата за коне. Вече бил спечелил дербито на Кентъки и сега бил хвърлил око на надбягванията на крал Джордж VI и кралица Елизабет.

След като се сдоби с цялата й нужна информация, Вирджиния насочи вниманието си обратно към Сайръс, който може и да не ценеше особено шотландското уиски, но въпреки това май нямаше нищо против да пийва по глътка между всеки две хапки пържола. В главата на Вирджиния започна да се оформя идея.

— Сайръс, ако нямате някакъв конкретен ангажимент следобед, какво ще кажете да ви заведа на Бонд стрийт и да видим дали няма да намерим нещо по-специално за Ели Мей?

— Страхотна идея. Сигурна ли сте, че можете да отделите време?

— Просто ще пренаредя графика си, Сайръс.

— Ех, Джини, а като си помисля само, че нашите у дома все повтарят, че англичаните били педантични и студени. Ще има да им разправям, когато се върна в Батън Руж.

— Надявам се.

Когато Сайръс най-сетне се обърна наляво да говори отново с Бофи, Вирджиния се измъкна от мястото си и отиде при оберкелнера.

— Бъдете така добър да пратите някой сервитьор до „Фортнъм“ да вземе две бутилки „Мейкърс Марк“. Сложете ги в торба и ми ги предайте на излизане.

— Разбира се, милейди.

— И ги включете в сметката.

— Както кажете, милейди.

Тя подаде на оберкелнера банкнота от един паунд, като болезнено си даваше сметка, че той сигурно е по-състоятелен от нея.

— Благодаря, милейди.

Вирджиния се върна на мястото си и бързо насочи Сайръс към любимата му тема — Сайръс. Остави го да говори за себе си през следващите двайсет минути, като го прекъсваше само от време на време с внимателно подготвени въпроси.

Докато пиеха кафето, Вирджиния се наведе към Бофи.

— Следобед ще водя Сайръс на пазар.

— Откъде започвате? — попита той.

— „Аспрей“, „Картие“ и може би „Челини“.

— „Челини“? — каза Бофи. — Те не са ли малко новаци?

— Несъмнено си прав, Бофи, но чух, че сега притежават най-изтънчената колекция от камъни.

— Тогава да започнем от тях — каза Сайръс и се надигна от масата, сякаш без да си дава сметка, че на някои от гостите още не им е сервирано кафе. Докато му помагаха да си облече шлифера, оберкелнерът ловко предаде на Вирджиния торба на „Фортнъм“. След като целуна Бофи по бузите, Вирджиния хвана Сайръс под ръка и го поведе към Бонд стрийт.

Хвърлиха поглед на витрините на „Картие“ и „Аспрей“, но не влязоха вътре, тъй като Сайръс изглеждаше настроен за „Челини“. Когато пристигнаха пред дебелата стъклена врата с гравирано златно „Ч“, Вирджиния позвъни и секунда по-късно се появи мъж с фрак и панталони на райе. Щом видя Вирджиния, незабавно отключи и се дръпна, за да й направи път.

— С мистър Сайръс Д. Грант търсим годежен пръстен — прошепна тя.

— Моите поздравления, мадам — каза асистентът. Вирджиния предпочете да не разрушава илюзиите му. — Ще ми позволите ли да ви покажа последната ни колекция?

— Благодаря — каза Вирджиния.

Отведоха ги до удобни кожени кресла до тезгяха, след което асистентът изчезна в някаква задна стаичка.

Сайръс, който явно не обичаше да го карат да чака, започна да нервничи, но наостри уши веднага щом асистентът се върна с поднос, на който имаше голяма колекция великолепни пръстени с диаманти.

— Еха — каза той. — На това му се вика да се разглезиш от изобилие. Откъде да започна?

— Толкова са прекрасни — измърка Вирджиния. — Но ще те оставя ти да решаваш, скъпи — добави тя, като подбираше внимателно думите си.

Известно време Сайръс съзерцава искрящите камъни и най-сетне избра един.

— Отличен избор, ако позволите да коментирам — каза асистентът. — Всяка жена със сигурност ще остане възхитена.

— Всички ще се пръснат от завист — каза Сайръс.

Вирджиния определено споделяше мнението му.

— Да го пробваме ли на пръста на дамата, за да видим как стои?

— Добра идея — каза Сайръс, докато асистентът поставяше бижуто на безименния пръст на лявата ръка на Вирджиния.

— А какъв е произходът? — попита Вирджиния, докато се вглеждаше в огромния диамант.

— Камъкът е от Трансваал в Южна Африка, милейди. Шест цяло и три карата, сертифициран като рядко жълт диамант без недостатъци. VVH2.

— Колко струва? — попита Сайръс.

Младият мъж погледна кодирания си списък на изделията.

— Четиринайсет хиляди паунда, сър — каза той с такъв тон, сякаш това бе дребна сума за клиент на „Челини“.

Сайръс подсвирна.

— Съгласна съм — каза Вирджиния, докато се възхищаваше на пръстена на ръката си. — Очаквах да струва много повече и определено щеше да е, ако бяхме отишли в „Картие“ или „Аспрей“. Колко разумно от твоя страна да избереш „Челини“, Сайръс. — Сайръс се поколеба. — Ако някой иска да се ожени за мен — добави тя и хвана ръката му, — бих поискала точно такъв пръстен.

— Дявол да го вземе, Джини, права си — каза той, докато вадеше чековата си книжка. — Опаковайте ми го.

— Благодаря, сър.

Сайръс написа чек и го остави на тезгяха.

— Имате ли тоалетна?

— Да, сър, надолу по стълбите и вдясно. Няма как да я пропуснете.

Докато Сайръс бавно се надигаше от креслото, Вирджиния си помисли, че може и да я пропусне. Погледна влюбено пръстена, след което го свали и го постави в малката му кожена кутийка, върху която също имаше гравирано златно „Ч“.

— Ако случайно размисля… — небрежно подхвърли тя.

— Просто елате когато ви е удобно, милейди. Ще се радваме да ви обслужим.

Сайръс се върна и тя го погледна многозначително.

— Мисля, че е по-добре да те върнем в хотела ти, скъпи. За щастие, не е далеч.

— Добра идея, Джини — каза Сайръс.

Асистентът й връчи малка торбичка с още по-малката кожена кутийка и ги изпрати до вратата. Докато излизаха на улицата, Вирджиния провери работното време, дискретно изписано на витрината.

— Ели Мей така ще се развълнува… — каза тя, докато вървяха бавно по Олд Бонд стрийт към „Риц“.

— И то благодарение на теб — каза Сайръс, който се бе вкопчил в нея, докато тя го водеше през Пикадили.

— Винаги съм обичала да се отбивам на следобеден чай в „Риц“ — каза Вирджиния. — Но сигурно не ти е до това.

— Напротив! — възрази Сайръс, олюляваше се несигурно по стъпалата на хотела.

— Може би е по-добре първо да прибереш пръстена на Ели Мей в сейфа в стаята си — добави тя, докато подминаваха кафенето.

— Ти мислиш за всичко, Джини. Само да взема ключа.

Когато видя размерите на апартамента, Вирджиния предложи да пият чай в големия салон, вместо да се връщат долу в претъпкания Палмов двор.

— Нищо против — каза Сайръс. — Какво ще кажеш да поръчаш, докато отскоча до клозета?

Вирджиния вдигна телефона и поръча чай и кифлички с масло за двама. После извади една от бутилките „Мейкърс Марк“ от торбата и я сложи в средата на масата. Когато Сайръс се върна, уискито бе първото, което видя.

— Откъде намери това?

— Не ти казах, но и на мен ми е любимото.

— Тогава да отпразнуваме с по едно малко — каза Сайръс.

Когато видя какво има предвид под „едно малко“, Вирджиния се зарадва, че е поръчала две бутилки.

На вратата се почука и в стаята избутаха количка. Елегантно облечена сервитьорка поднесе чая за двама на масата до канапето. Вирджиния наля две чаши, докато Сайръс сядаше до нея. Тя отпиваше от чая си, докато Сайръс си сипваше второто уиски. Очевидно не проявяваше интерес към „Ърл Грей“. Тя се премести малко по-близо до него, като остави полата й да се вдигне доста над коленете. Той се загледа в краката й, но не помръдна. Тя се премести още по-близо и постави ръка на бедрото му. Той бързо пресуши чашата си и я напълни отново, което й даде достатъчно време да разкопчае две копчета на копринената си блуза, докато плъзгаше другата си ръка нагоре по крака му. Сайръс не възрази, когато тя започна да разкопчава каубойския му колан и ризата.

— Ами Ели Мей? — промърмори той.

— Няма да й кажа, ако ти не го направиш — прошепна Вирджиния, докато смъкваше ципа на джинсите и пъхаше ръка под гащетата му. Той отпи глътка уиски направо от бутилката, след което я награби.

Вирджиния остана съсредоточена върху непосредствената задача и след като свали ботушите и чорапите си, сръчно се освободи от останалите си дрехи, докато не остана съвсем гола. Погледна надолу към него и се усмихна. Никога не беше виждала нещо толкова малко. Той отново отпи и се свлече от канапето на пода, като едва не удари главата си в масата. Вирджиния се отпусна на килима до него. Канеше се да го издърпа върху себе, си, но той заспа. Тя го претърколи внимателно и го остави проснат на пода.

Скочи, изтича до вратата, открехна я и окачи на дръжката табелката „НЕ БЕЗПОКОЙТЕ“. После се върна при Сайръс, отпусна се на колене, събра всичките си сили, подхвана го под мишниците и го завлече по килима към спалнята. Остави го на пода, докато дръпне завивките на огромното легло. После коленичи до него и с едно последно херкулесово усилие го вдигна и го качи на дюшека, благодарна, че е толкова дребен. Сайръс хъркаше доволно, докато го завиваше внимателно. Вирджиния напълни още една чаша „Мейкърс Марк“ и я остави на нощната масичка. След това затвори вратата на спалнята, дръпна тежките завеси и изключи всички лампи една по една, докато стаята не потъна в пълен мрак.

Когато най-сетне легна до него, носеше по себе си само едно нещо.