Джефри Арчър
Иде часът (13)

11.

— Това ли имат предвид източните политици, когато наричат Запада упадъчен?

— Упадъчен? — попита Джайлс, докато наливаше на Карин поредната чаша шампанско.

— Да се излежаваш в хотелската си стая до единайсет сутринта и после да си поръчаш закуска в леглото.

— Категорично не — каза Джайлс. — Ако е единайсет, вече не е закуска, а брънч, и следователно е нещо напълно приемливо.

Карин се разсмя и отпи от шампанското.

— Не мога да повярвам, че избягах и най-сетне ще се събера с баща си. Ще ни дойдеш ли на гости в Корнуол?

— Не, възнамерявам да ти дам работа в Лондон като моя икономка.

— А, професор Хигинс.

— Но английският ти вече е съвършен, а и не забравяй, че те не са правели секс.

— Щяха да правят, ако Шоу пишеше днес.

— И накрая щяха да се оженят — каза Джайлс, докато я прегръщаше.

— В колко часа е самолетът ни?

— В три и двайсет.

— Добре, значи имаме предостатъчно време да пренапишем последното действие на „Пигмалион“ — каза Карин, докато хотелският й халат се свличаше на пода.

* * *

Последният път, когато Джайлс бе посрещнат от телевизионни камери, фотографи и журналисти на връщане в Англия, беше когато изглеждаше, че той ще бъде следващият лидер на партията на лейбъристите.

Докато двамата с Карин слизаха по стълбата на самолета, Джайлс я прегърна през рамо и внимателно я поведе през събралата се тълпа журналисти.

— Карин! Карин! Какво е да избягаш от Източна Германия? — извика някой, докато светкавиците проблясваха, а телевизионните екипи се мъчеха да вървят заднешком на един метър пред тях.

— Не отговаряй — твърдо рече Джайлс.

— Сър Джайлс направи ли ви предложение, мис Пенгели?

— Кога ще се кандидатирате отново за Парламента, сър Джайлс?

— Бременна ли сте, Карин?

Смутената Карин изгледа журналиста.

— Не, не съм!

— Можеш ли да си сигурна след снощи? — прошепна Джайлс.

Карин се усмихна и се канеше да го целуне по бузата, когато той се обърна към нея и устните им се докоснаха за момент. Точно тази снимка се появи на повечето първи страници, както установиха по време на закуска следващата сутрин.

 

 

— Кийт Брукс удържа на думата си — каза Карин, вдигайки поглед от „Телеграф“.

— Да, изненадващо щедър е. А водачът още повече.

— Водачът?

— Редакторското мнение върху водещите новини на деня.

— А. От нашата страна на стената нямаме такива. Всички вестници изказват едно и също мнение, написано от партиен говорител и пуснато от редактора, ако иска да си запази мястото.

— Това сигурно прави живота по-лесен — каза Джайлс.

В същия момент се появи Маркъм и сложи на масата поднос препечени филийки.

— Маркъм упадъчен ли е? — попита Карин, след като икономът излезе и затвори вратата.

— Определено — отвърна Джайлс. — Знам със сигурност, че гласува за консерваторите.

Докато Джайлс четеше редакционната статия на „Таймс“, Маркъм се появи отново.

— Обажда се мистър Харолд Уилсън, сър. — И му подаде телефона.

— Ще ме върне обратно ли? — попита Карин.

Джайлс не беше сигурен дали се шегува.

— Добро утро, Харолд.

— Добро утро, Джайлс — каза гласът с характерния йоркширски акцент. — Питах се дали няма да намериш време да отскочиш до Камарата днес. Искам да обсъдя нещо с теб.

— По кое време? — попита Джайлс.

— Имам пролука в единайсет, ако ти е удобно.

— Сигурен съм, че става, Харолд, но мога ли да проверя?

— Разбира се.

Джайлс закри слушалката с длан.

— Карин, кога ще дойде баща ти?

— Към десет, но преди това ще трябва да си купя някакви дрехи.

— Можем да излезем на пазар следобед — каза Джайлс и махна ръка от слушалката. — Ще се видим в Камарата в единайсет, Харолд.

— И какво ще нося дотогава? — попита Карин, след като той затвори.

Икономът се изкашля тактично.

— Да, Маркъм?

— Мисис Клифтън винаги оставя дрехи в спалнята за гости, сър. За спешни случаи.

— Това определено е спешен случай — заяви Джайлс, хвана Карин за ръка и я изведе от трапезарията.

— Тя няма ли да възрази? — попита Карин, докато се качваха по стълбите.

— Трудно е да възразиш на нещо, за което не знаеш.

— Няма ли да е по-добре да й се обадиш?

— Имам чувството, че Ема сигурно се занимава с нещо малко по-важно от това да се чуди какви дрехи е оставила в Лондон — каза Джайлс, докато отваряше вратата на спалнята за гости.

Карин отвори големия гардероб и откри не една, а няколко рокли и костюми, както и цял рафт обувки, каквито никога не би видяла в кооперативен магазин за трудещи се.

— Слез долу, когато си готова — каза Джайлс.

През следващите четирийсет минути се мъчеше да изчете сутрешните вестници, макар че постоянно беше прекъсван от обаждания с поздравления и опити за уреждане на интервю. Чудеше се защо Харолд Уилсън иска да се види с него.

— Мистър Клифтън, сър — каза Маркъм, като му подаваше за пореден път телефона.

— Хари, как си?

— Добре. Прегледах сутрешните вестници и просто се обаждам да видя ти как си, след като за втори път се измъкна от немците.

Джайлс се разсмя.

— Никога не съм бил по-добре.

— Предполагам, че събирането с мис Пенгели е причина да си така доволен от себе си.

— Определено позна. Освен че е прекрасна, Карин е най-възхитителното, мило, деликатно и разумно създание, което съм срещал.

— Не е ли малко рано за такава категорична преценка? — попита Хари.

— Не. Този път наистина попаднах на съкровище.

— Да се надяваме, че си прав. А какво мислиш за пресата, която те описва като кръстоска между Ричард Ханей и Дъглас Бадър^[1]?

— Аз лично се виждам повече като Хийтклиф^[2] — със смях отвърна Джайлс.

— Е, кога ще ни бъде позволено да видим този невероятен диамант?

— Ще слезем до Бристол в петък вечерта, така че ако двамата с Ема сте свободни за обяд в събота…

— Себастиан ще идва в събота и Ема се надява да го уговори да стане председател на борда. Но сте добре дошли.

— Не, предпочитам да го пропусна. Защо не наминете през Барингтън Хол за обяд в неделя?

— На Карин няма ли да й дойде малко напрегнато? — попита Хари.

— Когато си прекарал по-голямата част от живота си в комунистически режим, едва ли ще приемеш като напрежение обяд с Клифтънови.

— Ако си сигурен, ще се видим в неделя.

— Сигурен съм — каза Джайлс. В същия миг на вратата се позвъни. — Трябва да свършвам, Хари.

Затвори и си погледна часовника. Нима вече бе станало десет? Почти изтича в антрето, докато Маркъм отваряше външната врата.

— Добро утро, мистър Пенгели, сър Джайлс ви очаква.

— Добро утро — каза Пенгели и леко се поклони на иконома.

— Влизайте — каза Джайлс, след като се ръкуваха. — Маркъм, би ли сварил кафе, докато настаня мистър Пенгели в салона?

— Разбира се, сър.

— Карин трябва да се появи всеки момент. Дълга история, но се мъчи да реши коя рокля на сестра ми да сложи.

Пенгели се разсмя.

— Жените имат проблем да решат и коя от собствените си рокли да сложат.

— Имахте ли проблеми с намирането на адреса?

— Не, оставих се в ръцете на шофьора на таксито. Рядко изживяване за мен, но случаят е специален.

— Определено — каза Джайлс. — Възможност да се съберете с дъщеря си, когато си мислехте, че може би никога повече няма да я видите.

— Ще ви бъда вечно благодарен, сър Джайлс. И ако може да се вярва на „Телеграф“, разминало ви се е на косъм.

— Брукс преувеличава цялата история — каза Джайлс, докато двамата сядаха. — Но едва ли можем да го виним след онова, което е преживял.

Маркъм се върна с поднос кафе и бисквити.

— Другарят Хонекер няма да е много доволен, че сте го засенчили — каза Пенгели, загледан в заглавието на „Телеграф“. — Не че в речта му има нещо, което не сме чували.

— И то на няколко пъти — каза Джайлс.

В същия миг вратата се отвори и Карин се втурна към баща си, който скочи и я грабна в обятията си. „Странно — помисли си Джайлс. — Никога не съм забелязвал тази проста бяла рокля на сестра ми.“

Баща и дъщеря се прегръщаха, но мистър Пенгели бе онзи, който избухна в сълзи.

— Извинете, че се представям като такъв глупак — каза той. — Но от толкова време очаквах този момент…

— Аз също — рече Карин.

Джайлс си погледна часовника.

— Извинявам се, но ще се наложи да ви оставя, тъй като имам среща в Парламента в единайсет. Но съм сигурен, че имате много да наваксвате.

— Кога се връщаш? — попита Карин.

— Към дванайсет или може би по-рано, след което ще ви заведа на обяд.

— А след това?

— Отиваме на пазар. Не съм забравил. — Джайлс я целуна нежно по устните, а Пенгели се извърна. — Ще се видим към дванайсет — каза той, докато излизаше в антрето, където го чакаше икономът с палтото му. — Предполагам, че ще се върна след около час, Маркъм. Не ги притеснявай. Подозирам, че няма да имат нищо против да останат малко сами.

Карин и баща й изчакаха в мълчание външната врата да се затвори и продължиха да мълчат, докато Маркъм не затвори вратата на кухнята.

— Всичко по план ли мина?

— Почти всичко — отвърна Карин. — Докато не стигнахме границата, където един прекалено усърден млад офицер започна да ми задава твърде много въпроси.

— Но аз лично инструктирах граничарите — каза Пенгели. — Дори казах на лейтенант Енгел да те поизпоти, преди да сложи чавка на името ти, така че Барингтън да остане още по-уверен, че сте извадили късмет, че сте се измъкнали.

— Е, не се получи съвсем според плана, другарю, защото един журналист от Флийт стрийт реши да си навре носа и дори започна да снима.

— Кийт Брукс. Да, наредих да го освободят малко след като преминахте границата. Исках да съм сигурен, че няма да пропусне крайния си срок — добави Пенгели, загледан в заглавието на „Телеграф“:

Сър Джайлс Барингтън спасява приятелката си от другата страна на Желязната завеса

— Но не бива да се отпускаме — каза Карин. — Въпреки че изглежда влюбен до уши, Джайлс Барингтън в никакъв случай не е глупак.

— От онова, което видях току-що, май яде направо от ръката ти.

— Засега да, но не можем да приемем, че това ще продължи и занапред, и би било неразумно да пренебрегнем опита му с жените. Не е от най-надеждните.

— Изкарал е цели десет години с последната си жена — каза Пенгели. — Това е повече от достатъчно време за онова, което са замислили началниците ни.

— И какъв е непосредственият план?

— Няма непосредствен план. Маршал Кошевой гледа на това като на дългосрочна операция, така че се погрижи да му дадеш всичко, което предишните му две съпруги очевидно не са успели.

— Няма да е особено трудно, защото си мисля, че горкият наистина е влюбен в мен. Можеш ли да повярваш, че снощи за първи път разбра какво е орален секс?

— И съм сигурен, че има още някои изживявания, които очаква с нетърпение. Трябва да направиш всичко по силите си да продължиш по този начин, защото никога няма да ни се удаде по-добър шанс да сложим крак на вратата на британската върхушка.

— Няма да се задоволя със слагане на крак на вратата — каза Карин. — Възнамерявам да я разбия.

— Добре. Но засега да се съсредоточим върху другите ти задължения. Трябва да разработим проста система за предаване на съобщения с агентите ни на терен.

— Мислех, че ще работя директно с теб.

— Това може да не е възможно винаги, тъй като ще трябва да оставам дълго време в Корнуол, ако не искаме Барингтън да заподозре нещо.

— И какво да правя, ако се наложи да се свържа спешно с теб?

— Прокарах втора телефонна линия единствено за теб, но тя трябва да се използва само в краен случай. Когато искаш да се чуеш с баща си, използвай номера от указателя и говори само на английски. Ако се наложи да използваш частната линия — повтарям, тя е само за спешни случаи — аз ще говоря на руски, а ти отговаряй на немски. Така че ще трябва да запомниш само два номера.

Външната врата се затръшна и миг по-късно чуха гласа на Джайлс в антрето.

— Те още ли са в салона?

— Да, сър.

— И никога няма да си простя — почна Пенгели, — че не бях до майка ти, когато…

Джайлс нахълта в стаята.

— Исках да си първата, която научава, скъпа. Харолд Уилсън ми предложи място в Камарата на лордовете.

И двамата изглеждаха приятно изненадани.