Дженифър Донъли
Морска магия (72)

Седемдесет и едно

С боен вик Астрид се хвърли към него, вдигнала меч.

Орфео веднага издигна водна стена пред себе си и отби удара. Мечът й се удари в решетката на портата със силен звън.

— Алития! — извика Сера и се стрелна към Орфео.

Паякът обаче знаеше какво да прави. Допълзя до Ава и приклекна над нея, за да я пази.

Нийла, Бека и Линг бяха зад Сера с извадени оръжия, но преди да успеят да се приближат до Орфео, той разшири водната стена и я превърна в купол, обграждащ двама им с Астрид.

— Извинете — каза той и намигна. — Семейни работи.

— Не! Орфео, пусни я! — извика Сера. Пусна арбалета си на земята и заудря с юмруци по водната стена.

— Трябва да й помогнем! — викна Бека. Удари с рамо стената. Нийла запрати фраг. Но усилията им оставаха безрезултатни. Водата бе твърда като скала.

Четирите русалки можеха само да гледат безпомощно как Орфео напада Астрид. Първо хвърли към нея водовъртеж. Завихрената вода се уви около меча и го издърпа от ръката й. Оръжието падна на земята пред краката на Орфео и вдигна облак тиня.

Без да губи време, Астрид вдигна глава и запя стило. После запрати бодливата водна бомба към главата на Орфео.

Той отби удара с ръка. Бомбата избухна до стената на купола, а той хвърли нов водовъртеж. Астрид се опита да го избегне, но заклинанието я подхвана и я просна на земята, изкарвайки й въздуха.

Тя лежеше и се опитваше да вдиша.

— Ще я убие — каза Сера.

— Ставай! Ставай, Астрид! — извика Линг.

Бека пееше заклинание след заклинание в опит да пробие водната стена. Линг се опитваше да й помогне, но нищо не ставаше.

В този момент водата процепи оглушителен рев. Дойде от Карцерон.

— О, богове — промълви Сера. — Абадон. Орфео отключи портата. Той ще излезе! Трябва ни подводен огън, веднага!

— Аз ще го направя! — каза Бека. Тя се стрелна към затвора.

— Линг, Нийла, стойте тук! Продължавайте с опитите! — каза Сера. После си вдигна арбалета и заплува след Бека.

— Бързо, Бека — подкани я тя. — Бързо.

Бека беше най-добра от шестте в правенето на подводен огън. След няколко секунди вече напяваше заклинанието. Само че запалването на подводен огън беше едно от най-трудните заклинания.

Докато Бека напяваше, през решетката се мярнаха два закривени черни рога. Под тях имаше безоко лице с уста без устни.

Абадон бе точно толкова ужасяващ, колкото го помнеше Сера. Наложи се да призове цялата си смелост, за да остане на мястото си, да зареди арбалета и да се прицели.

— Kýrios! — виеше чудовището. — Zhŭ! Dominus!

Сера знаеше, че това са все думи за „господар“. Абадон викаше Орфео.

— Бека, пази се! — извика Сера.

Една ръка, черна и мускулеста, изпъстрена с червени жилки, се стрелна през решетката. Разтвори се длан. В центъра й имаше око без клепачи. Още няколко ръце стиснаха решетката. Чудовището започна да дърпа. Портите се отвориха още по-широко.

Сера стреля. Стрелата се заби в една от ръцете. Абадон изръмжа, но продължи да дърпа решетката. Ледът се пропука. Древните порти заскърцаха и се завъртяха.

— Бека! — изкрещя Сера.

Последва едно силно Пуф! и от земята се издигнаха пламъците на синия подводен огън. Извисиха се до горния край на портата.

Чудовището изпищя. Отдръпна се, залитайки от портата, обратно към затвора.

— Стой тук, Бека! Поддържай огъня!

Бека кимна бързо, без да спира да напява. Сера заплува обратно към останалите и дойде тъкмо навреме, за да види как Орфео обикаля около Астрид.

— Наистина ли мислеше, че можеш да ме победиш? Мен? — попита той.

— Все още го мисля — отвърна Астрид.

Лицето на Орфео се сгърчи от ярост. Той запрати към Астрид фрагор лукс. Тя го видя и се метна настрани. Стилото също пропусна целта, но успя да издълбае дълбока рана в рамото й.

— Дадох ти всичко. Всичко! — изръмжа той. — Така ли ми се отплащаш?

— Не бих нарекла две рокли всичко — проточи Астрид.

Орфео метна още един водовъртеж. Този се уви около опашката на Астрид и жестоко я стисна. Тя изви гръбнак от болка и изпищя.

— Спри! — изкрещя Сера и удари с ръце по водната стена. — В името на боговете, спри!

Нийла плачеше. Линг пееше заклинания, решена да пробие стената.

Астрид, все още на земята, се опита да отпълзи от мъчителя си. Издърпваше се през пясъка с ръце, влачеше изтерзаната си опашка. От раната в рамото й шуртеше кръв. Бавно и мъчително Астрид се придвижваше към далечния край на купола, където Орфео бе стоял допреди няколко секунди.

Нямаше как да му избяга. Той се появи зад гърба й, хвана я за косата и я дръпна.

— Сбогом, малка глупачке — изсъска той. — Няма да те убия бързо. Нито пък леко.

После я пусна и започна да пее заклинание.

— Не… о, богове, не! — простена Сера и се свлече по водната стена. Понечи да извърне лице, не можеше да понесе гледката.

Главата на Астрид висеше безволно. Тялото й бе неподвижно, опашката също.

Но ръцете й бясно ровеха из тинята.

Онова, което се случи в следващия момент, стана толкова бързо, че Сера спря да диша.

С пронизителен вик Астрид се хвърли напред с меч в ръка. Извивайки силното си тяло, тя замахна с меча.

Очите на Орфео се разшириха. Беше шокиран.

— Неееееее! — извика той и се опита да избегне удара.

Само че беше твърде късно.

Острието на Астрид се заби в шията му и я преряза.

Главата му падна на дъното. Тялото му се огъна и се свлече до нея. Издигна се струя тъмночервена кръв.

Астрид го беше изиграла. Наистина беше пострадала, но не толкова тежко, колкото изглеждаше. Беше го подмамила, беше го разгневила до такава степен, че да забрави за меча й, погребан под наноса на дъното. Беше го оставила да я размята из цялото пространство под купола, докато не се добра до меча.

Сега Астрид захвърли меча. Строполи се на земята до тялото на Орфео и нададе стон, извиращ от дълбините на душата й.