Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (80)

79

Директорът на Националната полиция Карлос Елиасон демонстративно е обърнал гръб към вратата, когато Юна влиза в стаята му.

— Седни — казва той със странно очакване в гласа.

— Току-що пристигам с колата от Сундсвал и…

— Почакай — прекъсва го Карлос.

Юна хвърля учуден поглед към гърба му и сяда в светлокафявия кожен стол. Разглежда безупречната блестяща повърхност на бюрото, лъскавия фурнир на дървото и отраженията, хвърлени от аквариума.

Карлос си поема дъх и после се обръща. Изглежда различен, небръснат. Рядък мъх от прошарена със сива растителност е започнал да се събира над горната му устна и брадичката.

— Е, какво ще кажеш? — пита той с широка усмивка.

— Пуснал си си брада — бавно изрича Юна.

— Цяла брада — със задоволство отбелязва Карлос. — Да… и мисля, че скоро ще се сгъсти. Смятам вече никога да не се бръсна, изхвърлих самобръсначката на боклука.

— Чудесно — лаконично отбелязва Юна.

— Но не сме се събрали да говорим за брадата ми — приключва темата Карлос. — Доколкото разбрах, гмуркачът не е открил тела.

— Не — казва Юна и изважда разпечатка на изображението от охранителната камера в бензиностанцията. — Не открихме телата…

— Започва се — промърморва си под нос Карлос.

— Защото не са в реката — завършва Юна.

— И си сигурен в това?

— Вики Бенет и Данте Абрахамсон са още живи.

— Гунарсон се обади относно записа от бензиностанцията и…

— Обявете ново национално издирване — прекъсва го Юна.

— Национално издирване ли? Не можем да обявяваме и прекратяваме национални издирвания както ни скимне и…

— Знам, че на тази снимка са Вики Бенет и Данте Абрахамсон — пояснява Юна строго и посочва разпечатката. — Направена е много часове след като колата е катастрофирала. Те са живи и сме длъжни пак да ги обявим за национално издирване.

Карлос протяга единия си крак.

— Подложи ме на инквизиции, ако искаш — казва той. — Но няма да ги издирвам още един път.

— Погледни снимката — настоява Юна.

— Полицията на „Вестернорланд“ е била днес в бензиностанцията — обяснява Карлос и сгъва листа с разпечатания образ на мъничко, твърдо квадратче. — Изпратиха копие на харддиска в Държавната криминална лаборатория, двама от техните експерти са гледали филма и са единодушни, че е напълно невъзможно със сигурност да бъдат идентифицирани лицата пред бензиностанцията.

— Но ти знаеш, че съм прав — казва Юна.

— Добре — кимва Карлос. — Да кажем, че определено може и да си прав, времето ще покаже… но не смятам да ставам за посмешище и да издирвам лица, които полицията смята за мъртви.

— Няма да отстъпя, докато…

— Чакай, чакай — прекъсва го Карлос и си поема дъх. — Юна, сега вътрешното разследване срещу теб е на бюрото на прокурора.

— Но това е…

— Аз съм твой началник и приемам оплакването срещу теб много сериозно. Всъщност искам да чуя от теб, че разбираш, че не ти ръководиш предварителното разследване в Сундсвал.

— Аз не ръководя предварителното разследване.

— И какво прави един наблюдател, ако прокурорът в Сундсвал реши да прекрати случая?

— Нищо.

— Тогава сме на едно мнение — усмихва се Карлос.

— Не, не сме — отвръща Юна и излиза от стаята.