Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (60)

59

Колегите полицаи от местната полиция бяха успели да пуснат в реката лодка и вече бяха на път към Юна, когато видяха как го блъсна дънерът. Хванаха го, изтеглиха го през парапета и го измъкнаха на пясъка.

— Извинете — бе изпъшкал Юна. — Трябваше да узная…

— Къде те удари дънерът?

— В колата нямаше тела — продължи Юна, като въздъхна от болка.

— Виж му ръката — рече колегата полицай.

— Мамка му! — прошепна другият.

По мократа риза на Юна се стичаше кръв и ръката му бе странно извита, сякаш висеше откършена от мускулната тъкан.

Те внимателно измъкнаха очилата от ръката му и ги сложиха в найлонов плик.

Единият полицай го закара до болницата в Сундсвал. Юна седеше неподвижно в колата, беше затворил очи и притискаше ранената си ръка плътно към тялото. Въпреки силната болка се опита да обясни как колата се бе влачила по дъното и как водата течеше през избитите прозорци.

— Децата не бяха там — уточни едва чуто той.

— Течението може да отнесе телата къде ли не — обясни полицаят. — Няма никакъв смисъл да пращаме гмуркачи, защото телата им се заклещват в нещо. Тогава от тях няма ни вест, ни кост… или се озовават долу при електроцентралата точно като детското столче.

Две весели и бъбриви медицински сестри се погрижиха за Юна в болницата. Бяха руси и приличаха на майка и дъщеря. Бързо и делово съблякоха мокрите му дрехи, но когато започнаха да го бършат и видяха ръката му, изведнъж занемяха. Промиха и превързаха раната, преди да го отведат до рентгена.

Двайсет минути по-късно в кабинета влезе лекар и каза, че е разгледал рентгеновите снимки. Бързо обясни, че няма счупвания и става дума за луксация на рамото. Лошата новина бе, че раменната става се бе извадила, а добрата — че предната част на гръдния кош на Юна изглеждаше невредима. Юна трябваше да легне на болничната маса по корем, като ръката му висеше право надолу. Лекарят инжектира 20 милиграма лидокаин директно в ставата, за да може да намести ръката. Седна на пода и започна да дърпа надолу, докато едната сестра притискаше плешката към гръбначния стълб, а другата притискаше главата на раменната кост на правилното й място. Чу се изпукване, Юна стисна зъби и бавно издиша.

Колата с Вики Бенет и Данте изчезна на един пътен участък, който нямаше почти никакви отклонения. От полицията твърдяха, че били проверили всички възможни скривалища, и критиката на медиите стана по-остра.

Когато Юна видя детското столче за кола във водата, проумя това, което всички други бяха пропуснали. Ако колата бе влязла във водата и реката я бе погълнала, то имаше едно-единствено място, където това е могло да се случи, без да бъде открито от полицията или спасителната служба.

След Индал шосе 86 прави рязък завой надясно, след което продължава по моста през реката, но колата бе продължила напред, надолу по тревистия склон, през пясъка на брега и бе потънала във водата.

Прозорците са били счупени и колата се е напълнила с вода безпрепятствено, а силният дъжд незабавно е изтрил следите от гуми по пясъка. Няколко секунди — и от нея е нямало ни следа.