Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (46)

45

Когато Флура излиза от тоалетната, новините са свършили. Една жена с немски акцент разисква менюта, подходящи за есента. Флура събира парчетата стъкло, забърсва сока и се заковава по средата на пода. Гледа белите си, студени ръце, после отива до телефона в антрето и се обажда в полицията.

Флура чака и слуша сухото пращене в слушалката, след което прозвучава първият сигнал.

— Полицията — вдига жена с уморен глас.

— Да, здравейте, казвам се Флура Хансен и бих искала…

— Почакайте — прекъсва я гласът. — Не ви чух.

— Добре — започва отначало Флура. — Казвам се Флура Хансен и искам да съобщя нещо относно убитото момиче на север, в Сундсвал.

За момент настава тишина. Сетне умореният, но спокоен глас прозвучава пак:

— Какво искате да разкажете?

— Заплаща ли се за сведения? — пита Флура.

— Не, за съжаление.

— Но аз… мисля, че видях мъртвото момиче.

— Имате предвид, че сте видели какво се е случило ли? — бързо пита полицайката.

— Аз съм духовен медиум — казва Флура с тайнствен глас. — Имам връзка с мъртвите… И видях всичко, но мисля… но мисля, че ще си опресня паметта, ако ми платите.

— Имате връзка с мъртвите — уморено повтаря полицайката. — Това ли е вашето сведение?

— Момичето държеше дланите си пред лицето — казва Флура.

— Та това го пишат дори заглавията на вестниците — нетърпеливо се сопва служителката.

Сърцето на Флура се свива от срам. Насмалко отново да повърне. По гърба й се стича студена пот. Не планираше какво да каже, но сега разбира, че е трябвало да каже нещо друго. Вечерните вестници вече бяха изложени в супермаркета, когато пазаруваше храна и цигари за Ханс-Гунар.

— Не знаех — прошепва тя. — Казвам само това, което виждам… Видях също така и куп други неща, за които може би бихте проявили интерес да платите.

— Ние не плащаме за…

— Но аз видях оръжието на убийството, вие може би си мислите, че сте го открили, но грешите, защото видях…

— Знаете ли, че можете да бъдете глобена, ако се обаждате в полицията без основателна причина? — прекъсва я полицайката. — Всъщност е наказуемо. Не искам да звуча ядосана, но разбирате, че ангажирате времето ми, докато в същото време някой, който действително е видял нещо, може би се опитва да се обади.

— Да, но аз…

Флура тъкмо успява да започне да разказва за оръжието, с което е извършено убийството, когато в ухото й се чува изщракване. Поглежда телефона и отново набира номера на полицията.