Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (33)

32

Парченцата стъкло хрускат под обувките на Юна, докато той влиза в спретнато перално помещение, оборудвано с ръчна преса за гладене на чаршафи.

„Миранда е седяла на стол, когато е била убита — мисли си Юна. — Елисабет е била преследвана, само по чорапи, през двора, после в пивоварната, опитала е да се спаси, пълзейки, но е била пребита до смърт от някого, застанал пред нея.“

Той усеща тежестта на новия пистолет, който виси в кобура си под дясната му мишница. Оръжието е полуавтоматичен „Смит и Уесън“, 45-и калибър. Пистолетът тежи малко повече от предишния, побира по-малко патрони, но е по-бърз при първия изстрел.

Юна предпазливо отваря скърцаща врата и надзърта в традиционна шведска селска кухня. Голяма керамична купа с червени ябълки е поставена на кръглата маса и от красивата стара печка на дърва мирише на огън. Замразени канелени кифлички са сложени да се размразяват на един поднос, а чекмедже с остри ножове е издърпано напред.

През щорите се мержелее мократа зеленина на овощната градина.

Юна продължава към вестибюла, когато от полилея се разнася звънтене. Стъклени призми се блъскат една о друга. Някой ходи по пода отгоре и полилеят се е разклатил.

Юна се прокрадва нагоре по стълбите и поглежда надолу между стъпалата. Вижда дрехи да висят неподвижно в мрака под стълбището.

Когато стига горната площадка, той почти беззвучно се промъква покрай перилото и се вмъква в спалня с двойно легло. Щорите се спуснати и лампата на тавана не работи.

Юна влиза, уверява се, че линията на огъня е чиста, и после се премества настрани.

Върху кувертюрата на леглото, съшита от разноцветни парцалчета, лежи оптичен мерник на ловна пушка.

Някой диша съвсем наблизо. Юна продължава да върви и насочва пистолета си към ъгъла. Иззад отворения гардероб в него се е вторачил мъж със закръглени рамене и светлокестенява коса.

Мъжът е с боси крака, облечен е с тъмносини дънки и бяла фланелка с надпис „Stora Enso“^[1]. Крие нещо зад гърба си и бавно се премества надясно, по-близо до леглото.

— Аз съм от Националната полиция — представя се Юна и леко свежда оръжието си.

— А това е моята къща — отговаря мъжът приглушено.

— Трябваше да отвориш.

Юна забелязва, че по бузите на мъжа се стича пот.

— Счупихте ли задната врата? — пита мъжът.

— Да.

— Може ли да се оправи?

— Съмнявам се — признава Юна.

Плъзгащата се врата на гардероба от опушено огледално стъкло проблясва. Юна вижда, че мъжът крие зад гърба си голям кухненски нож.

— Трябва да погледна в гаража ти — спокойно казва Юна.

— Там е колата ми.

— Остави ножа на леглото и ми покажи гаража.

Мъжът изважда ножа и го поглежда. Лакираната дървена дръжка е износена, а острието е било точено много пъти.

— Не разполагам с време да чакам — продължава Юна.

— Не трябваше да ми чупите…

Изведнъж Юна долавя зад себе си някакво движение. По пода се чува шляпането на боси крака. Той успява да се отмести леко встрани, без да изпуска ножа от поглед. Към гърба му се хвърля една сянка. Юна се извива, повдига ръка, довършва движението, съсредоточава там силата си и посреща втурналата се напред фигура с лакът.

Юна продължава да държи цевта на пистолета насочена към мъжа с ножа, като същевременно улучва с лакът едно момче точно в гърдите. Момчето въздъхва и остава без дъх, опитва се да се залови за нещо, но се свлича на колене.

Поема си дълбоко въздух, превива се на пода, набръчква чергата под себе си остава да лежи на хълбок, дишайки тежко.

— Те са от Афганистан — тихо казва мъжът. — Имат нужда от помощ и…

— Ще те прострелям в крака, ако не оставиш ножа — предупреждава го Юна.

Мъжът отново поглежда ножа и го захвърля на леглото. Изведнъж на прага изникват две дечица, които вперват в Юна ококорени очи.

— Бежанци ли криеш? — пита той. — Колко печелиш от това?

— Пари ли трябва да им вземам! — възмутено възкликва мъжът.

— Вземаш ли им?

— Не, не ни взема.

Юна среща тъмния поглед на момчето.

— Do you pay him?^[2] — пита той.

Момчето поклаща отрицателно глава.

— Никое човешко същество не е нелегално — заявява мъжът.

— You don’t have to be afraid^[3] — казва Юна на голямото момче. — I promise I will help you if you are abused in any way^[4].

Момчето задържа поглед върху Юна и после поклаща главата.

— Dennis is a good man^[5] — прошепва то.

— Радвам се — казва Юна, среща погледа на мъжа, след което излиза от стаята.

Юна слиза по стълбите, чак до гаража. Известно време остава загледан в стария прашен сааб, паркиран там. „Вики и Данте са изчезнали, а вече няма къде другаде да ги търсят“, мисли си той.