Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (3)

2

Сега всички ученички спят и в „Биргитагорден“ е тихо. На прозореца в канцеларията е запалена лампа, която прави светът отвън да изглежда потънал в непрогледна чернота.

Смръщила чело, Елисабет седи пред компютъра и описва събитията от вечерта в журнала.

Наближава дванайсет часа и тя осъзнава, че дори не е успяла да вземе вечерното си хапче. Своята малка дрога, както обича да се шегува. Нощни дежурства и изнурителни дни са разбили съня й. Обикновено взема десет милиграма „Стилнокс“ в десет часа, за да може да заспи в единайсет и да си осигури няколко часа почивка.

Септемврийският мрак е обгърнал гората, ала все още се вижда как гладката повърхност на езерото Химелшон блещука като седеф.

Най-сетне тя може да изключи компютъра и да си изпие хапчето. Загръща се с жилетката и си мисли, че чаша червено вино би й се отразила добре. Копнее да си легне с книга и чаша вино, да чете и да си бъбри с Даниел.

Ала тази нощ е дежурна и ще спи в стаята за пренощуване.

Стряска се, когато Бустер внезапно се разлайва отвън на двора. Лае така ожесточено, че по ръцете й полазват тръпки.

Много е късно, отдавна трябваше да си е легнала.

Обикновено по това време спи.

Когато компютърът угасва, в стаята става тъмно. Изведнъж се възцарява пълна тишина. Елисабет осъзнава звуците, които самата тя издава. Как пружината на офис стола изсвистява, когато тя става от него, как дъските на пода скърцат под краката й, докато отива до прозореца. Опитва се да прогледне навън, но мракът отразява само собственото й лице, канцеларията с компютъра и телефона, стените с изрисуваните с шаблон шарки в жълто и зелено.

Изведнъж вижда как вратата лекичко се отваря зад гърба й.

Сърцето й забива по-бързо. Вратата беше открехната, но сега е наполовина отворена. „Сигурно е от течението“, опитва се да си внуши тя. Кахлената печка в трапезарията засмуква огромни количества въздух.

Елисабет усеща как я обзема странна тревога, по жилите й започва да пълзи страх. Не смее да се обърне, просто се е вторачила в отражението на вратата зад гърба си в тъмния прозорец.

Вслушва се в тишината, в компютъра, който все още бръмчи.

В опит да се отърси от неприятното усещане, тя протяга ръка, угася лампата на прозореца и се обръща.

Сега вратата зее широко.

Тръпки я полазват от шията и слизат надолу по гърба й.

Таванът на коридора от трапезарията до стаите на ученичките свети. Тя излиза от канцеларията и тъкмо си помисля, че трябва да провери дали капаците на кахлената печка са затворени, когато внезапно чува шепот от ученическите стаи.