Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (130)

129

Мъжът, който изхвърча през стъклената врата, остана да лежи известно време по гръб, а после седна и се опита да се измъкне пълзешком, но бе надвит от двама полицаи, които го затиснаха по корем и му закопчаха белезници.

Първите парамедици, пристигнали на местопроизшествието, обездвижиха главата на Вики с ортопедична яка и я преместиха на носилка.

Юна информира оперативното ръководство за положението, докато два полицейски патрула проникнаха в сградата от различни страни.

В хладилното помещение седеше смълчан блед мъж, чиято дясна ръка бе прикована с нож към висящ труп на прасе. Полицаят, който го откри, извика парамедиците. После се наложи негов колега да му помогне да измъкне ножа. Острието проскърца по ребрата на животното и излезе с въздишка. Мъжът отпусна ръката си, натисна я към корема си с протезата, олюля се и седна на пода.

Мъжът, улучен в гърдите със самоделното оръжие, бе мъртъв. Младият мъж, който бе държал оръжието и прегърнал спусъка, когато Юна сряза крака му с откос, бе все още жив. Избегнал бе смъртта поради загуба на кръв, като бе пристегнал колана си около прасеца, точно под коляното. Когато патрулите дойдоха при него с насочени пистолети, той само бе посочил с отмаляла ръка към отрязания си крак, който лежеше под плотовете за транжиране в локва кръв.

Последен намериха Тобиас Лундхаген, който се бе скрил сред боклуците в мрака на складовото помещение с нарязаното си лице. Кървеше силно, но раните му не бяха животозастрашаващи. Щеше обаче да остане обезобразен. Опита се да пропълзи още по-навътре сред боклуците и когато полицаите го издърпаха за краката, той трепереше от страх.

* * *

Шефът на Националната полиция Карлос Елиасон вече е бил информиран за развитието на събитията при кланиците, когато Юна му се обажда от линейката.

— Един мъртъв, двама тежко ранени и трима с леки наранявания — прочита на глас Карлос.

— Но децата са живи, спасиха се…

— Юна — въздъхва Карлос.

— Всички твърдяха, че са се удавили, но аз…

— Знам. Прав беше, абсолютно — прекъсва го Карлос. — Но те разследва вътрешната комисия и бе получил други нареждания.

— Нима просто трябваше да оставя нещата, така ли? — пита Юна.

— Да.

— Не можех.

Сирените са замлъкнали и линейката завива рязко и влиза през портала на спешното отделение на болницата „Сьодершюкхюсет“.

— Прокурорката и нейните хора ще провеждат разпитите, а ти сега си в болнични и изключен от всичко.

Юна предполага, че нещата с вътрешното разследване ще се влошат и че може би дори ще бъде заведено дело срещу него, но точно сега изпитва невероятно облекчение, задето малкото момченце е било изтръгнато от пастта на зверовете.

Когато пристигат в болницата, той сам излиза от линейката, но го карат да легне на едно легло. Вдигат предпазните страници и го откарват в един кабинет.

Докато го преглеждат и промиват раните му, той се опитва да разбере какво е състоянието на Вики Бенет и вместо да чака реда си за рентгена, изнамира лекаря, който отговаря за нейното лечение.

Доктор Линдгрен е много нисичка жена, която е застанала пред един автомат за кафе и го изучава със смръщено чело.

Юна обяснява, че трябва да разбере дали Вики може да бъде разпитана още днес.

Ниската жена го изслушва, без да среща погледа му. Тя натиска бутона, на който е написано „мока“, изчаква чашата й да се напълни, след което казва, че е направила спешно компютърно томографско изследване на мозъка на Вики, за да диагностицира евентуални вътрешномозъчни кръвоизливи. Тя е претърпяла сериозно мозъчно сътресение, но за щастие няма следи от кръвоизливи.

— Вики трябва да остане в болницата за наблюдение, но всъщност няма пречки да бъде разпитана още утре, ако това е важно — обяснява жената и си тръгва с чашата с кафе.

* * *

Прокурорката Сусан Йост в Сундсвал отива с колата си до Стокхолм. Решила е да задържи намереното момиче. Още в осем часа на следващата сутрин тя смята да проведе встъпителните разпити с Вики Бенет, петнайсетгодишното момиче, което е заподозряно в две убийства и в отвличане.