Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Криминален инспектор Юна Лина (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eldvittnet, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 11гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2020 г.)

Издание:

Автор: Ларш Кеплер

Заглавие: Свидетел на огъня

Преводач: Меглена Боденска

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: шведски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: шведска

Печатница: ФолиАрт

Излязла от печат: 07.09.2016

Редактор: Велислава Вълканова

Художник: Тони Ганчев

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 978-619-164-218-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3521

История

  1. —Добавяне

87

Вратата на болничната стая се отваря и медицинската сестра влиза с лекарството, което Даниел взема вечер. Тя спира рязко, стойката й се вдървява, сякаш е видяла нещо неприлично, и после се обръща към Елин.

— На какво прилича това? — възмущава се сестрата. — Разреших ви да останете пет минути.

— Знам — отговаря Елин. — Но е много важно да…

— Часът е почти шест и половина — прекъсва я сестрата.

— Извинете — казва Елин и бързо се обръща пак към Даниел: — Къде да започна да търся…

— Махайте се! — изкрещява жената.

— Моля ви — казва Елин меко и долепя ръце в умолителен жест. — Наистина трябва да поговоря с…

— Да не сте бавноразвиваща се? — прекъсва я сестрата. — Казах ви, че трябва да напуснете…

Сестрата изругава и излиза от стаята. Елин хваща Даниел за ръката над лакътя.

— Вики трябва да е говорила за места или приятели.

— Да, разбира се, но нищо не мога да си спомня, точно сега ми е трудно да…

— Моля ви, опитайте…

— Знам, че съм напълно безполезен, би трябвало да мога да си спомня нещо, но…

Даниел силно потърква челото си.

— Но другите момичета — те навярно знаят нещо за Вики?

— Да, би трябвало… Каролин може би…

Мъж в бели дрехи влиза в стаята заедно със сестрата.

— Трябва да ви помоля да ме последвате — казва той.

— Дайте ми една минута — отговаря Елин.

— Не, ще ме последвате сега — заявява мъжът.

— Моля ви — опитва се пак Елин и го поглежда в очите. — Става дума за дъщеря ми…

— Хайде, елате — казва той по-любезно.

Устата на Елин трепери от едва сдържан плач, когато пада на колене пред болничните служители.

— Дайте ми още няколко минутки — умолява тя.

— Ще ви извлечем навън, ако…

— Не, това е прекалено — повишава тон Даниел и помага на Елин да стане от пода.

Медицинската сестра протестира:

— Тя няма право да бъде в отделението след часа…

— Млъкнете — прекъсва я Даниел и извежда Елин от стаята. — Ще поговорим долу във фоайето или отвън на паркинга.

Преминават заедно през коридора, чуват стъпките зад себе си, но просто продължават напред.

— Мисля да отида и да поговоря с момичетата в „Биргитагорден“ — казва Елин.

— Те не са там, евакуирани са — отговаря Даниел.

— Къде?

Той задържа една стъклена врата, докато Елин излезе, и я последва.

— В едно старо рибарско селище, на север от Худиксвал.

Елин натиска копчето на асансьора.

— Ще ме пуснат ли при тях, ако отида там? — пита тя.

— Ако аз дойда с вас, ще ви пуснат — казва Даниел точно когато вратите на асансьора се отварят.