Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (87)

86

В болничната стая е тихо. Чуват се стъпки по коридора. Даниел примигва зад очилата и стиска устните си, сякаш призовава всичките си сили, за да разбере думите, които тя току-що е изрекла.

— Чух по новините за нея… за колата и момчето — прошепва след малко.

— Знам — отговаря Елин приглушено. — Но… ако все още беше жива — къде мислите, че би се скрила?

— Защо си задавате този въпрос?

— Не знам… Искам да знам на кого е вярвала.

Той я гледа известно време, преди да я попита:

— Не вярвате, че е мъртва?

— Не — отговаря тихо Елин.

— Не вярвате, защото ви се иска да е така — казва Даниел. — Ала имате ли някакво доказателство, че не се е удавила в реката?

— Не се плашете — отвръща тя, — но ние сме сигурни, че Вики се е измъкнала от водата.

— „Ние“ ли?

— Аз и един криминален инспектор.

— Аз обаче не разбирам… защо казват, че се е удавила, ако не…

— Така мисля аз, но повечето хора смятат, че се удавила, полицията е прекратила издирването…

— Но не и вие?

— Може би в този момент аз съм единственият човек, когото го е грижа за Вики заради самата нея — казва Елин.

Няма сили да му се усмихне, няма сили вече да накара гласа си да звучи меко и сговорчиво.

— И сега искате помощта ми, за да я намерите?

— Тя може да нарани момчето — признава Елин. — Може да нарани и други хора.

— Да, но аз не вярвам в това — отвръща Даниел и я поглежда с откровено лице. — Още от самото начало казах, че се съмнявам, че е убила Миранда, и все още не мога да го повярвам…

Даниел млъква и устните му се мърдат бавно, не се чува почти нищо.

— Какво казвате? — пита с мек глас Елин.

— Какво?

— Прошепнахте нещо — казва тя.

— Не вярвам, че Вики е убила Елисабет.

— Не вярвате…

— От много години работя с момичета с проблеми и аз… Просто не се връзва.

— Но…

— През времето, докато работех като терапевт, се срещнах с някои момичета, които носеха голям мрак у себе си… които биха могли да убият… които…

— Но не и Вики?

— Не.

Елин се усмихва широко и усеща как очите й се изпълват със сълзи, преди отново да овладее чувствата си.

— Трябва да обясните това на полицията — казва тя.

— Вече го направих, те знаят, че според моята преценка Вики не е склонна към насилие. Ясно е, че може и да греша — добавя Даниел и силно разтрива очите си.

— Можете ли да ми помогнете?

— Казахте, че Вики е живяла при вас в продължение на шест години?

— Не, беше на шест години, когато живееше при мен — отговаря Елин.

— Какво искате да направя?

— Трябва да я намеря, Даниел… Разговаряли сте с нея в продължение на много часове, трябва да знаете нещо за приятели, гаджета… или каквото и да е.

— Да, може би… Ние доста обсъждаме груповата динамика и… Не мога да си събера мислите, извинявайте.

— Опитайте.

— Срещал съм се с нея почти всеки ден и съм имал… хм, не знам точно, но може би двайсет и пет индивидуални разговора… Вики, тя е… Опасното при нея е, че тя много често изчезва, тоест в мислите си… Това, за което бих се разтревожил, е, че може би просто ще изостави момчето някъде, по средата на пътя…

— Къде се крие тя? Имало ли е някое семейство, което е харесвала?