Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (81)

80

Флура лежи неподвижно в леглото си и зяпа в тавана. Сърцето й все още тупа бързо. Сънувала бе, че се намира в малка стаичка заедно с едно момиче, което не иска да покаже лицето си. Момичето се криеше зад дървена стълба. Имаше нещо, което не бе наред с него, нещо опасно. Носеше само бели памучни гащички и Флура можеше да види момичешките й гърди. Почака Флура да се приближи и после извърна лице, изхили се и закри очи с ръцете си.

Предишната вечер Флура бе чела за убийствата в Сундсвал, за Миранда Ериксдотер и Елисабет Грим. Не може да спре да мисли за призрака, който я посети. Вече й се струва като сън, макар да знае, че видя мъртвото момиче в коридора. Беше на не повече от пет години, ала сега, в съня, момичето бе връстница на Миранда.

Флура лежи, без да помръдне, и се ослушва. Всяко проскърцване в мебелите или пода кара сърцето й да бие по-бързо.

Този, който се бои от тъмното, не е господар в собствения си дом, такъв човек се прокрадва предпазливо, плаши се от сянката си.

Флура не знае къде да иде. Часът е осем без петнайсет. Тя сяда, отива до вратата на стаята си, отваря я и се заслушва към апартамента.

Никой все още не е буден.

Крадешком отива до кухнята, за да направи кафе на Ханс-Гунар. Утринното слънце блести по издраскания кухненски плот.

Флура изважда един неизбелен филтър, огъва краищата му, поставя го в кошничката и толкова силно се изплашва, че си поема дълбоко дъх, щом чува лепкави стъпки зад гърба си.

Обръща се и вижда, че Ева е застанала на прага на спалнята си по синя фланелка и гащи.

— Какво има? — пита тя, когато забелязва лицето й. — Ревала ли си?

— Аз… аз трябва да знам… защото мисля, че видях призрак — казва Флура. — Не си ли го виждала? Тук, у дома. Едно малко момиче…

— Какво не е наред с теб, Флура?

Обръща се, за да влезе във всекидневната, но Флура слага дланта си върху яката й ръка и я възпира.

— Наистина, кълна се… Някой я беше ударил с камък отзад в…

— Кълнеш ли се? — рязко я прекъсва Ева.

— Аз само… Не е ли възможно наистина да съществуват призраци?

Ева я хваща здраво за ухото и я дръпва напред.

— Не мога да разбера защо обичаш да лъжеш, но това е факт — казва тя. — Винаги си обичала и ще…

— Но аз видях…

— Млъквай! — просъсква Ева и извива ухото й.

— Ох…

— Но ние не приемаме това — продължава тя и извива ухото на Флура още по-силно.

— Моля те, спри… ох.

Ева извива ухото още малко и после пуска Флура. Тя остава да стои с насълзени очи, притиснала с ръка пламтящото си ухо, докато Ева отива в банята. След малко тя пуска кафемашината и се прибира в стаята си. Затваря вратата след себе си, запалва лампата и сяда в леглото, за да си поплаче.

Винаги е смятала, че спиритическите медиуми само се преструват, че виждат духове.

— Нищо не разбират — промърморва тя.

Ами ако наистина е привлякла призраци със сеансите си? Може би нямаше никакво значение дали самата тя вярва в съществуването им. Когато ги бе призовавала и образувала кръг с участниците, портата към тях се бе отваряла и чакащите отвън изведнъж са могли да влязат.

„Защото аз наистина видях призрак, мисли си тя.

Видях мъртвото момиче като дете.

Миранда искаше да ми покаже нещо.“

Не е невъзможно, би трябвало да може да се случи. Чела е как енергията от мъртвите не изчезва. Много хора са твърдели, че съществуват призраци, без да са ги смятали за умопобъркани.

Флура се опитва да си събере мислите и да поразсъждава над случилото се през последните дни.

„Момичето ме посети в съня ми, казва си тя. Сънувала съм го, знам, но когато го видях в коридора, бях будна, тогава беше наяве. Видях го да стои пред мен, чух го да говори, усетих присъствието му.“

Флура ляга в леглото, затваря очи и си помисля, че всъщност може да е припаднала, когато се строполи на земята и си удари главата в пода.

Имаше чифт дънки между тоалетната и ваната.

„Уплаших се, отстъпих назад и паднах.“

Изпълва я внезапна лекота, когато разбира, че може би момичето й се е присънило още първия път.

Навярно е лежала припаднала на пода и е сънувала призрака.

Така е станало.

Затваря очи и по лицето й се разлива усмивка, когато внезапно усеща странна миризма в стаята, като от изгоряла коса.

Сяда и по ръцете я полазват тръпки, когато вижда, че под възглавницата й има нещо. Навежда нощната лампа и отмахва възглавницата. На белия чаршаф лежи големият остър камък.

— Защо не си затвориш очите? — пита я звънлив глас.

Момичето стои в мрака зад нощната лампа и я гледа, без да диша. Косата му е лепкава и черна от засъхнала кръв. Светлината от лампата заслепява Флура, но тя вижда, че тънките ръце на момичето са сиви и кафявите жили прозират като ръждива мрежа изпод мъртвешката кожа.

— Не бива да ме гледаш — казва момичето строго и угася лампата.

Става тъмно като в рог и Флура се изтърколва от леглото. Пред очите й се движат светлосини петна. Чува как лампата се удря в пода, шумолене в спалнята и боси крака, които тичат по пода, стените и тавана. Флура изпълзява и се изправя, пипнешком отваря вратата и препъвайки се, излиза в коридора. Едва се удържа да не изкрещи. Само тихичко изскимтява, опитва се да запази спокойствие, тръгва към антрето, като се подпира на стената, за да не падне. Запъхтяна, Флура взема телефона от масичката в антрето, но го изпуска на пода. Коленичи и се обажда в полицията.