Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (64)

63

Елин стои пред огромното огледало в банята и се взира в очите си. Косото осветление изпъстря целия ирис с блестящи отражения. Взела е две таблетки валиум и си е наляла чаша елзаско шампанско.

В просторния салон младият фотограф Насим Дюбоа от френското списание „Вог“ тъкмо разопакова оборудването си, за да подготви осветлението. Самото интервю бе направено предишната седмица, когато Елин беше в Прованс за благотворителен търг. Продаде цялата си френска колекция от произведения на изкуството и къщата в Ница, проектирана от Жан Нувел, за да създаде гаранционен фонд за микрозаеми за жени от Северна Африка.

Дръпва се от огледалото, взема телефона си и набира номера на Як, за да му каже, че колата на Вики е била открита в Индалселвен. Продължава да звъни, макар адвокатът на Як да е обяснил, че всякакъв контакт относно Вики трябва да минава през юридическата кантора.

Пет пари не дава, че Як звучи уморен. Вече не е влюбена в него, но понякога има нужда да чуе гласа му.

Може би просто ще му каже, че е продала неговия „Баския“^[1] на благотворителен търг. Ала преди той да вдигне, тя променя намерението си и прекъсва набирането.

Елин излиза от банята и като влачи едната си ръка по стената за опора, прекосява салона и преминава през стъклените врати.

Когато излиза на голямата тераса с толкова забавени движения, че биха могли да се изтълкуват като израз на чувственост, Насим подсвирва доволно.

— Просто чудесно — казва той и се усмихва.

Знае, че прилепналата рокля с бакърен цвят и тънки презрамки й отива. На врата си носи плоска огърлица от ковано бяло злато, която, точно като обиците, хвърля отражения по брадичката и дългата й шия.

Насим иска тя да облегне гръб о парапета на терасата, наметнала на раменете си огромен бял шал на „Ралф Лорен“. Елин оставя красиво надиплената материя да се издуе от вятъра зад гърба й.

Насим не използва светломер, ала насочва сребрист рефлекторен екран така, че лицето й да бъде окъпано в светлина.

Фотографира я много интензивно от разстояние с телеобектив, после се приближава, коленичи в прилепналите си дънки и прави серия снимки с демодиран фотоапарат „Полароид“.

Елин вижда, че челото на Насим е обсипано с капчици пот. Той не спира да я хвали, ала през цялото време вниманието му е насочено другаде, към композицията и към светлината.

— Опасно секси — мърмори той.

— Мислиш ли? — усмихва се Елин.

Фотографът престава да снима, поглежда я в очите, кимва, след което на лицето му се изписва широка, свенлива усмивка.

— Но най-вече секси.

— Много си мил — отвръща тя.

Елин е без сутиен и забелязва, че кожата й настръхва от вятъра. Твърдите й зърна прозират през роклята. Улавя се, че се надява Насим да забележи, и разбира, че е пияна.

Той ляга на пода точно под нея с овехтял фотоапарат „Хаселблад“ и й казва да се наведе напред и да нацупи устни, сякаш ги поднася за целувка.

— Une petite pomme^[2] — казва той.

Те се усмихват един на друг и изведнъж я обзема радост, почти възторг, от флирта.

Вижда гръдния му кош ясно през тънката тясна фланелка с къс ръкав. Тя се измъква от дънките и разкрива плосък корем.

Елин леко нацупва устни, а Насим снима, промълвява, че тя е върхът, че е топмодел, след което сваля фотоапарата до гърдите си и поглежда нагоре към нея.

— Бих могъл да продължа до утре — казва той с откровен тон. — Но виждам, че ти е студено.

— Нека влезем вътре и да изпием по едно уиски — кимва Елин.