Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (58)

57

Уморено тракане оглася нощната тишина. Звукът идва от едно детско столче за кола, което отново и отново се удря в голямата язовирна стена при водноелектрическата централа „Бергефоршен“.

Преобърнато наопаки, със сивия пластмасов гръб нагоре, едва различим над водната повърхност, детското столче е било довлечено дотук от водите на Индалселвен.

Откак снеговете се стопиха в планините на Йемтланд, притокът на реката е много висок. Електрическата централа под Стуршон през цялото време калибрира нивото, когато язовирът заплашва да прелее.

След силните дъждове през последната седмица електроцентралата „Бергефоршен“ постепенно започна да отваря вратите на шлюзовете за пълен приток. Повече от две хиляди кубика вода се изливат всяка секунда.

В продължение на месеци Индалселвен бе приличала на езеро с бавните си води, но сега те се леят мощно и осезаемо.

Детското столче за кола се удря в язовирната стена, после се плъзва леко назад и пак се блъсва в ръба.

* * *

Юна тича по тесния път покрай ръба на язовира. От дясната страна реката се е ширнала като лъскав под, но от лявата му страна гладка бетонна стена се спуска главоломно навярно трийсет метра. Височината е зашеметяваща. Разпенена бяла вода, която с грохот се разбива в черните скали долу. С хаотична мощ водата се излива от шлюзовете на язовира.

По-далеч, при ръба на язовирната стена, са застанали двама униформени полицаи заедно с пазач от електроцентралата и гледат през парапета надолу, към гладката вода. Единият полицай посочва нещо, държи рибарски прът с кука.

Около плаващото детско столче са се скупчили боклуци, довлечени от течението. Празна пластмасова бутилка се търкаля към ръба, смърчови дънери, клони и полуразложени остатъци от кашони.

Юна поглежда надолу в черните води. Течението дърпа столчето. Всичко, което се вижда, е сивият му гръб от твърда пластмаса.

Невъзможно е да се види дали в столчето все още седи дете.

— Обърнете го — нарежда Юна.

Другият полицай кимва кратко, след което се навежда колкото му е възможно над парапета. Оставя пръта с куката да раздере гладката водна повърхност и изтегля голям иглолистен клон настрана. Връща куката, пъхва я по-дълбоко под столчето и внимателно го повдига, така че куката да се захване. Дърпа нагоре и водата се разплисква, когато столчето най-сетне се преобръща, излагайки на показ прогизналата тапицерия на квадратчета.

Столчето е празно, каишките се движат бавно във водата.

Юна гледа детското столче, черните каишки и си мисли, че тялото на детето може да се е изхлузило от предпазния колан и да е потънало на дъното.

— Както казах по телефона, изглежда, това е столчето… Не изглежда видимо счупено, но разбира се, трудно е да се различат подробности — съобщава полицаят.

— Нека техниците да използват непромокаем плик, когато го извадят.

Полицаят освобождава куката от детското столче и то бавно се прекатурва отново.

— Нека се срещнем под моста при Индал — казва Юна и се запътва обратно към колата. — Нали там има плаж?

— Какво ще правим?

— Ще поплуваме — отговаря Юна без сянка от усмивка и продължава да крачи към колата си.