Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (56)

55

След преговори с концерна за социални грижи се наложи община Сундсвал да плати прескъпо, за да разреши възникналата ситуация. Момичетата от „Биргитагорден“ бяха транспортирани от хотел „Ибис“ до малкото селце Хорте за временно настаняване.

Хорте е старо рибарско селище без църква. Училището тук е било закрито преди почти сто години, желязната мина е била изоставена и супермаркетът затвори, когато собствениците му престаряха. Ала лете рибарското селище се възражда със своите бели като брашно пясъчни плажове покрай Юнгфрукустен.

За няколко месеца шестте момичета ще живеят в бившия смесен магазин — просторна сграда с голяма остъклена веранда, разположена там, където тесният път към селото се разцепва като змийски език.

Момичета са вечеряли, някои от тях са останали в трапезарията, загледани в мекото синьо, сякаш забулено, море. В обширния хол отстрани седи Сулвейг Сундстрьом от дома за младежи „Севстагорден“ и плете пред пращящия огън в камината.

Студен коридор води от всекидневната до малка кухничка. Там седи охранител така, че да може да наблюдава вестибюла и вратата, и същевременно да има видимост през прозореца и моравата, чак до пътя.

Лу Чу и Нина търсят чипс в долапите, но се налага да се задоволят с пакет зърнена закуска.

— Какво ще направиш, когато дойде убиецът? — пита Лу Чу.

Татуираната ръка на охранителя потръпва на масата и той сковано й се усмихва.

— Тук сте на сигурно място.

Той е около петдесетте, с бръсната глава и сурова брада, която започва от долната устна и стига до върха на брадичката. Огромните му мускули личат под тъмносинята блуза с логото на охранителната фирма.

Лу Чу не отговаря нищо, само го гледа и пъха зърнена закуска в устата си, дъвче шумно. Нина рови в хладилника и изважда пакет пушена шунка и бурканче горчица.

В другия край на къщата, около масата за хранене на остъклената веранда, са насядали Каролин, Инди, Тула и Алмира и играят карти.

— Искам всичките ти валета — заявява Инди.

— Ще ти се — подсмива се Алмира.

Инди изтегля една карта и я поглежда със задоволство.

— Тед Бънди беше досущ като касапин — тихо казва Тула.

— Боже, какви ги дрънкаш — въздъхва Каролин.

— Обикалял от стая в стая и пребивал с чук момичетата като тюленчета. Първо Лиса и Маргарет — и така.

— Млъкни — смее се Алмира.

Тула се усмихва към масата и Каролин не може да не потръпне.

— Какво търси тук тази бабичка, по дяволите? — пита Инди на висок глас.

Жената пред огъня вдига очи, след което пак бива погълната от плетката си.

— Ще продължим ли да играем карти? — нетърпеливо пита Тула.

— Чий ред е?

— Мой — казва Инди.

— Мамка му, как лъжеш — усмихва се Каролин.

— Телефонът ми умря — казва Алмира. — Бях го сложила да се зарежда в стаята и сега…

— Да го погледна ли? — пита Инди.

Тя маха капачето от задната страна на апарата, изважда батерията, слага я отново, но нищо не се случва.

— Странно — промърморва момичето.

— Зарежи го — заявява Алмира.

Инди пак изважда батерията.

— Та дори и симкарта няма, дявол го взел!

— Тула — строго казва Алмира, — ти ли си извадила симкартата ми?

— Не знам — нацупва се момичето.

— Трябва ми — загряваш ли?

Жената е оставила плетивото и влиза в трапезарията.

— Какво става? — пита тя.

— Ние сами ще се оправим — спокойно отговаря Каролин.

Тула тъжно присвива уста.

— Нищо не съм взела — изскимтява тя.

— Симкартата ми я няма — казва Алмира на висок глас.

— Та това не означава, че тя я е взела — възмутено отвръща жената.

— Алмира казва, че ще ме удари — обажда се Тула.

— Няма да търпя никакво насилие — обяснява жената, след което си отива, сяда и пак се залавя с плетивото.

— Тула — казва Алмира с приглушен глас, — наистина ми е важно да мога да се обаждам.

— Е, ще ти е трудно — отвръща й с усмивка Тула.

Гората от другата страна на залива става все по-черна, после и небето потъмнява, докато водата все още блести като течно олово.

— Полицията смята, че Вики е убила Миранда — казва Каролин.

— Толкова са тъпи — промърморва Алмира.

— Аз не я познавам, никой от нас не я познава — отвръща Инди.

— Я се стегни.

— Ами ако тя сега е тръгнала насам, за да…

— Шшшт — прекъсва я Тула. Изправя се, застава опъната като струна и се взира в мрака. — Чухте ли? — пита тя и се обръща към Каролин и Алмира.

— Не — въздъхва Инди.

— Скоро ще сме мъртви — прошепва Тула.

— Ти съвсем откачи — казва Каролин, като не може да сдържи усмивката си.

Тя улавя ръката на Тула и я придърпва към себе си, хваща я за коляното и я потупва.

— Не се бой, нищо няма да се случи — утешава я.