Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (48)

47

Юна Лина се замисля върху липсата на свидетели: изглежда, никой не знае нищо за Вики Бенет, никой не е видял нищо. Той шофира по чудно красивия път между тучни ниви и блестящи езера, докато стига до бяла каменна къща. На верандата расте лимоново дръвче в огромна саксия, с малки жълтеникавозелени плодове.

Позвънява на вратата, изчаква и после заобикаля къщата.

На белите градински мебели под ябълково дърво седи Натан Полок с голяма гипсова превръзка на крака.

— Натан?

Дребничкият мъж застива и се обръща към него. Засенчва си очите с длан, след което се усмихва изумено:

— Юна Лина, нима това си ти?

Сребристосивата коса на Натан е вързана на тънка конска опашка, преметната през едното му рамо. Облечен е в черен панталон и блуза с рехава плетка. Натан Полок е член на Националната комисия за разследване на убийства — група, състояща се от шестима експерти, които оказват помощ при трудни разследвания на убийства в цяла Швеция.

— Юна, много съжалявам за вътрешното разследване, аз не бих ти позволил да отидеш при „Бригадата“.

— Изборът си беше мой — казва Юна и сяда.

Натан бавно поклаща глава:

— Имах голяма разправия с Карлос, задето са те натопили така.

— Тогава ли си счупи крака? — пита Юна.

— Не, счупи ми го една разярена мечка, която се втурна в градината — отговаря Натан и усмивката му оголва златен зъб, който проблясва.

— Или пък падна от стълбата, докато береше ябълки — изказва предположение един звънък глас зад тях.

— Матилда! — възкликва Юна.

Изправя се и прегръща жената с гъста, червеникавокафява коса и с кожа, обсипана с лунички.

— Инспекторе — усмихва се тя и сяда. — Надявам се, че си донесъл малко работа за моя любим, инак май ще трябва да започне да решава судоку.

— Може би съм му донесъл — бавно отвръща Юна.

— Наистина ли? — усмихва са Натан и се почесва по гипса.

— Огледах местопрестъплението и телата, но нямам достъп до протоколи или резултати от изследвания.

— Заради тази работа с вътрешното разследване ли?

— Това не е моето предварително разследване, но бих искал да чуя какво мислиш.

— Сега Натан много ще се зарадва — усмихва се Матилда и потупва съпруга си по бузата.

— Много мило, че си се сетил за моя милост — казва Полок.

— Ти си най-добрият, когото познавам — отговаря Юна.

Той отново сяда и бавно започва да излага всичко, което му е известно за случая. След малко Матилда става от масата и влиза в къщата. Полок слуша съсредоточено, понякога задава въпроси за някои подробности, кима и моли Юна да продължи.

Една сива котка идва и се отърква около краката на Натан. Птичките чуруликат по дърветата, докато Юна описва стаите и положението на телата, петната и пръските от кръв, следите от стъпки, разтеклата се и засъхнала кръв. Натан затваря очи и съсредоточено изслушва наблюденията, които Юна е направил под възглавницата, по кървавото одеяло и по отворения прозорец.

— Нека да видим — прошепва Полок. — Става дума за голяма жестокост, но без ухапвания, намушквания или разчленявания…

Юна не казва нищо, а оставя Полок да разсъждава за себе си.

Натан Полок е съставил много профили на извършители — и досега никога не е сбъркал.

Профилът на извършителя е метод за идентификация чрез тълкуването на престъплението като метафора за психическото предразположение на този, който го е извършил. Логическата обосновка е, че вътрешният живот на един човек се отразява до известна степен във външния му живот. Ако едно престъпление е хаотично, то и психиката на престъпника е хаотична, и този хаос може да бъде скрит само ако извършителят е единак.

Юна вижда устните на Натан Полок да мърдат, докато той разсъждава. От време на време прошепва нещо на себе си или несъзнателно подръпва конската си опашка.

— Струва ми се, че мога да си представя телата… и начина, по който са разположени петната от кръв — казва той. — На теб всичко това ти е добре известно… че повечето убийства са резултат от мигновена ярост. После хората се паникьосват от кръвта и хаоса. Тогава измъкват шлифовъчни машини и чували за боклук… или пък се подхлъзват из кръвта с четка за под и оставят следи навсякъде.

— Но не и тук.

— Този убиец всъщност не се е опитал да скрие нищо.

— И аз си мислех за същото — съгласява се Юна.

— Престъплението е извършено с жестокост и методичност, това не е наказание, което е отишло твърде далеч, а и в двата случая целта е била да се убие… нищо друго. И двете жертви са затворени в малки стаи, не могат да избягат… Престъплението не е от омраза, по-скоро напомня екзекуция или заколение.

— Смятаме, че извършителят е момиче — добавя Юна.

— Момиче ли?

Юна среща изненадания поглед на Натан и му показва снимка на Вики Бенет.

Натан се засмива и свива рамене:

— Извини ме, но силно се съмнявам да е така.

Матилда излиза с чай и понички и сяда на масата. Натан налива чай в три чаши.

— Не смяташ ли, че е възможно момиче да извърши това? — пита Юна.

— Никога не съм се натъквал на такова нещо — усмихва се Натан.

— Не всички момичета са добри — отбелязва Матилда.

Натан посочва снимката:

— Известна ли е с това да проявява склонност към насилие?

— Не, напротив.

— Тогава преследвате грешния човек.

— Сигурни сме, че вчера е отвлякла дете.

— Но не го е убила?

— Не и доколкото ни е известно — казва Юна и си взема една поничка със сладко.

Натан отново се обляга на стола и присвива поглед нагоре към небето.

— Ако момичето не проявява склонност към насилие, ако не е било наказвано, ако не е било обект на подобно разследване преди, то не смятам, че е то — обяснява и после вперва в очите на Юна острия си поглед.

— Но ако все пак е то — упорства Юна.

Натан поклаща глава и духа чая си.

— Няма начин — отговаря той. — Току-що прочетох една статия на Дейвид Кантър… Знаеш, че той съсредоточава профилите върху ролята, която извършителят отрежда на жертвата по време на самото престъпление. И на мен ми е хрумвала тази идея… че извършителят използва жертвата като един вид партньор в своя вътрешна драма.

— Да… звучи логично — отговаря Юна.

— И според модела на Дейвид Кантър покритото лице означава, че убиецът иска да заличи лицето й, да я превърне в тотален обект… Престъпниците от тази група често прибягват до преувеличено насилие…

— Ами ако просто са си играели на криеница — прекъсва го Юна.

— Какво имаш предвид? — пита Натан и среща сивите му очи.

— Жертвата брои до сто, а извършителят се скрива.

Натан се усмихва и обмисля идеята:

— Тогава замисълът е вие да търсите…

— Да, но къде?

— Единственият съвет, който мога да ти дам, е да търсите на стари места — казва Полок. — Миналото отразява бъдещето…