Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (186)

185

Летището в Свег предлага избор между само две дестинации. Юна трябва да се върне до Арланда и да смени полета, за да отиде до Хелзинки. Има усещането, че всичко е сън. Седи на мястото си и се взира през воалите от облаци към набраздената от вълни повърхност на Балтийско море. Хора се опитват да го заговарят или да му сервират нещо, но той не може да намери сили да им отвърне.

Спомените го повличат надолу в мътния си океан.

Преди дванайсет години Юна отряза пръст на самия дявол.

Деветнайсет души на всякаква възраст бяха изчезнали от своите автомобили, велосипеди и мотоциклети. Първоначално всичко приличаше на забележително съвпадение, ала когато никой от изчезналите не бе намерен, случаят получи най-висок приоритет.

Юна първи заяви, че полицията си има работа със сериен убиец.

Заедно със Самуел Мендел успя да проследи и да залови Юрек Валтер на местопрестъплението в гората Лил-Янсскуген, докато принуждаваше една петдесетгодишна жена да влезе в ковчег, заровен в земята. Вече бе лежала в ковчега почти две години, но беше оцеляла.

Мащабът на кошмара стана ясен в болницата. Мускулите на жената бяха излинели, раните от залежаването я бяха деформирали, ръцете и краката й бяха премръзнали. След като проведоха допълнителни изследвания, лекарите можаха да установят, че тя беше не само психически травмирана, но имаше и сериозни мозъчни увреждания.

Юна си има теория, че тялото на дявола се състои от най-ужасяващите жестокости, които човечеството е извършило през своята история, така че е невъзможно да бъде убит. Но преди дванайсет години, когато спряха серийния убиец Юрек Валтер, той и Самуел му бяха отрязали поне един пръст.

Юна присъстваше на заседанието на Върховния съд във Врангелския дворец на „Ридархолмен“, когато присъдата на Районния съд, предмет на обжалване, бе разгледана и заменена с по-строга. Юрек Валтер бе осъден на психиатрична грижа зад решетки със специални изисквания за помилване и бе изпратен в затвор със строг тъмничен режим на север от Стокхолм.

Юна никога не можа да забрави сбръчканото лице на Юрек Валтер, когато той обърна погледа си към него.

— Сега ще изчезнат и двамата синове на Самуел Мендел — каза Юрек с уморен глас, докато адвокатът, който го защитаваше, събираше документите си. — И съпругата на Самуел, Ребека, ще изчезне, но… Не, чуй ме, Юна Лина. Полицията ще ги издирва. Когато полицията се предаде, Самуел ще продължи, но когато най-накрая разбере, че няма да види отново семейството си, ще сложи край на живота си.

Юна се изправи, за да си върви.

— И малката ти дъщеря — продължи Юрек Валтер със сведен поглед.

— Внимавай — каза Юна без гняв в гласа.

— Луми ще изчезне… и Сума ще изчезне… И когато си проумял, че никога вече няма да ги намериш, ще се обесиш.

Един петъчен следобед няколко месеца по-късно съпругата на Самуел отивала с колата от апартамента им на „Лилехолмен“ до вилата им в Даларьо. В колата били и двете им деца, Йошуа и Рубен. Когато Самуел пристигнал във вилата няколко часа по-късно, съпругата и децата му не били там. Колата бе намерена изоставена на един горски път наблизо, но Самуел никога вече не видя семейството си. В едно хладно мартенско утро година по-късно Самуел Мендел отишъл до красивия бряг, където обичали да плуват синовете му. Полицията бе прекратила издирването преди осем месеца, самият той също вече се бил отказал. Извадил служебния си пистолет от кобура и си пръснал мозъка.

* * *

Далече отдолу Юна вижда сянката на самолета над тъмно блещукащата водна повърхност. Гледа през прозореца и си мисли за деня, когато животът му бе разбит. В колата беше тихо и светът бе окъпан в странна светлина. Слънцето светеше червено иззад тънки воали. Беше валяло и от слънчевите лъчи локвите блестяха така, сякаш земята изпод тях гореше.