Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (180)

179

Юна изважда пистолета си, докато се втурва в празната плевня. Редките дъски на стените проблясват, отвред струи светлина. До върха на покрива има може би седем метра. Процепите блестят, образувайки огромна клетка от светлина.

Юна тича по сухия, покрит с чакъл под в плевнята, вижда жълтото поле да примигва между гредите, после забелязва и двете фигури от другата страна.

Флура лежи неподвижно на земята, а Даниел стои над нея, насочил пушката към лицето й.

Юна спира и повдига пистолета с изпъната ръка. Разстоянието всъщност е твърде голямо. През процепите между гредите се вижда Даниел точно когато килва глава на една страна и натиска дулото в окото на Флура.

Всичко се развива със светкавична бързина.

Прицелът на пистолета потреперва пред погледа на Юна. Той се прицелва в корема на Даниел, проследява движението му и дръпва спусъка.

Чува се трясък, откатът преминава по ръката му, пръските барут я опърлят.

Куршумът от пистолета е минал точно между две греди в стената. Облаче прах се извива в процепа светлина.

Ала Юна не спира, за да види дали е улучил, а продължава да тича през плевнята. Вече не вижда двете фигури. Светлината между дъските проблясва покрай него. Той отваря с ритник малка задна врата, излиза отвън сред високите до кръста бурени и с големи крачки отива до площадката зад плевнята.

Даниел е изпуснал пушката на земята, не е успял да стреля с нея втори път. Куршумът от пистолета на Юна се е забил в тялото му, преди да успее да го направи.

Даниел прекосява площадката към огромните поля, като притиска с ръка стомаха си. Кръв се стича между пръстите му и надолу по панталоните му. Чува Юна зад себе си, олюлявайки се, се обръща и прави жест към Флура, която лежи по гръб и диша запъхтяно.

Юна продължава да върви към Даниел, насочил пистолета си в гръдния му кош.

Слънчевата светлина проблясва в очилата на Даниел, когато сяда на земята.

Той простенва и поглежда нагоре.

Без да продума, Юна избива с ритник пушката от ръцете му, хваща го за едната ръка и го завлича няколко метра по-нататък през площадката. Заключва го с белезници за една от железните халки в бетонната плоча, след което бързо отива при Флура.

Тя не е припаднала, само го гледа с оцъклен, странен поглед. От бедрото й шурти кръв. Лицето й е бледо, запотено. Напът е да изпадне в шок от загуба на кръв, дишането й е силно учестено, запъхтяно.

— Трябва да пия нещо — прошепва тя.

Крачолите на Флура са прогизнали от кръв и непрестанно изтича нова. Няма време да се направи турникет. Юна хваща с две ръце бедрото й и притиска с палци раната точно към бедрената артерия. Топлата, бликаща кръв намалява незабавно. Той притиска по-силно и поглежда лицето на Флура. Устните й са бели, а дишането съвсем повърхностно. Очите й са склопени и той усеща препускащия й пулс.

— Линейката скоро ще е тук — успокоява я Юна. — Всичко ще е наред, Флура.

Зад гърба си той чува, че Даниел се опитва да каже нещо. Обръща се към него и вижда, че се приближава един възрастен човек. Старецът носи черен балтон върху черен костюм и крачките, с които се приближава към Даниел, са оловно тежки. Суровото лице на мъжа е сиво, а очите му са печални, когато среща погледа на Юна.

— Оставете ме само да прегърна сина си — казва той с пресипнал глас.

Юна не може да отпусне натиска към бедрото на Флура. Налага се да остане седнал до нея, за да спаси живота й.

Когато възрастният човек го подминава, Юна усеща мириса на бензин. Балтонът е целият мокър. Той е напоил дрехите си с бензин, вече държи кутия кибрит в ръката си и се движи мудно, сякаш е под упойка.

— Не го правете! — провиква се Юна.

Даниел се е вторачил в баща си и се опитва да се измъкне пълзешком, дърпа се и се опитва да измъкне ръката си от белезниците.

Възрастният мъж наблюдава Даниел, който се мъчи да се освободи. Пръстите му треперят, докато рови между клечките кибрит в кутията, пак я затваря и допира клечката до късата й страна.

— Тя лъже — простенва Даниел.

Бащата успява само да прокара клечката по кутията, преди тя да пламне и да се чуе звук като от изпуснат въздух. Обгръща го светлосиньо огнено кълбо. Горещината удря лицето на Юна. Горящият възрастен човек се олюлява, навежда се над сина си и го прегръща със своя огън. Тревата на земята около тях пламва. Възрастният мъж държи здраво. Даниел се съпротивлява, но е принуден да се предаде. Пламъците ги обгръщат с пращене. Разнася се звук, все едно знаме плющи на вятъра, когато огънят се извива нагоре. Стълб от черен пушек и нажежени частици сажди се издига към небето.