Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (18)

17

Подът изскърцва под него, когато Юна влиза в тясната стая. Там има три момичета. Най-малкото едва ли е на повече от дванайсет години. Кожата му е розова, а косата бакъреночервена. Седи на пода, облегнато към стената, и гледа телевизия, шепне нещо под носа си и после няколко пъти удря тила си в стената, затваря очи за миг, след което продължава да гледа телевизия.

Другите две сякаш изобщо не го забелязват. Излежават се на диван, тапициран с кафяво кадифе, и прелистват стари модни списания.

Една психоложка от Окръжната болница в Сундсвал седи на пода до рижавото момиче.

— Казвам се Лиса — подема тя дружелюбно. — А ти как се казваш?

Момичето не отлепва поглед от телевизора. Дават повторение на австралийски сериал за тийнейджъри сърфисти. Звукът е силен и в стаята се разпространява хладно сияние.

— Чувала ли си приказката за Палечка? — пита я Лиса. — Често се чувствам като нея. Мъничка като кутре… А ти как се чувстваш?

— Като Джак Изкормвача — отговаря момичето със звънкото си гласче, без да отделя очи от екрана.

Юна влиза в стаята и сяда на един фотьойл пред телевизора. Едно от момичетата на дивана вперва в него големи очи, ала после с усмивка свежда поглед, когато той го поздравява. То е яко, ноктите му са изгризани и е облечено в дънки и черна блуза с надпис „Razors pain you less than life“^[1]. Клепачите му са гримирани със сини сенки, а на китката си носи блестящ ластик за коса. Другото момиче изглежда по-голямо и носи срязана тениска с картинка на кончета, венче от рози с бели перли около шията, в свивките на ръцете има следи от убождания и под главата си е свило като възглавница милитъри яке.

— Инди? — глухо я пита по-голямото момиче. — Ти влиза ли да погледнеш, преди да дойдат ченгетата?

— Не искам да сънувам кошмари — лениво отвръща якото момиче.

— Горката малка Инди — дразни я по-голямата.

— Какво?

— Теб май те е шубе от кошмари, а пък…

— Да, шубе ме е.

— Леле — засмива се тя. — Такава шибана его…

— Затваряй си плювалника, Каролин! — извиква рижавото момиче.

— Миранда е убита — продължава Каролин. — Това е може би малко по-страшно от…

— Аз пък се радвам, че вече не трябва да я търпя — сопва се Инди.

— Ти си куку — хили се Каролин.

— Мамка му, тя беше куку, гореше ме с цигара и…

— Стига сте се държали като кучки — прекъсва ги рижата.

— И ме биеше с въжето за скачане — продължава Инди.

— Ама наистина си кучка — въздъхва Каролин.

— Ама абсолютно, признавам си, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре — дразни я Инди. — Много е тъпо, че една идиотка е мъртва, но аз…

Червенокосото момиченце отново удря главата си в стената и после затваря очи. Външната врата се отваря и двете бегълки влизат заедно с Гунарсон.