Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (174)

173

Първото, което Юна вижда, щом внимателно повдига капака на кутията, е снимката на момиче с рижава коса. Не е Миранда. Друго момиче е, може би на дванайсет години.

То е скрило с ръце лицето си, обърнато към фотографа.

Това е само игра — устата му е весела, а очите му проблясват между пръстите.

Юна внимателно отмества снимката и намира хербаризиран цвят от шипка.

На следващата снимка на кафяво канапе се е сгушило момиче, което яде чипс и озадачено гледа към фотоапарата.

Юна обръща един разделител за книга във формата на ангелче и вижда, че някой е написал отзад „Линда С“ със златист химикал.

Върху купчина снимки, пристегната с гумено ластиче, има светлокестенява къдрица, копринена панделка с розетка и евтино пръстенче с пластмасово сърчице.

Той прелиства измежду снимките на различни момичета. По един или друг начин всички те напомнят за Миранда, но повечето са значително по-малки. На някои снимки са със затворени очи, на други са захлупили очите си с ръце.

Малко момиченце с розова пачка и розови калци стои, закрило лице с длани.

Юна обръща снимката и прочита „Твоята любима Санди“. Куп сърчица са изрисувани около двете думи с червена и синя химикалка.

Момиче с къса коса гледа в обектива, сбърчило лице в кисела гримаса. Върху гладката повърхност на снимката някой е нарисувал сърце и името Ютерпе.

На дъното на кутията има шлифован аметист, няколко сухи листа от лале, карамелени бонбони и късче хартия, на което с детски почерк е написано: Даниел + Емилия.

Юна изважда телефона, известно време го държи в ръка, след което се обажда на Аня.

— Нямам нищо — казва тя. — Дори не знам какво търся.

— Смъртни случаи — отговаря Юна с поглед, фиксиран върху момичето, скрило лице с длани.

— Да, но уви… Даниел Грим е работил като терапевт в седем различни институции за момичета с проблеми във Вестернорланд, Йевлеборг и Йемтланд. Не е осъждан и никога не е бил заподозрян в престъпление. Няма никакви вътрешни оплаквания срещу него… нито пък забележки.

— Разбирам — казва Юна.

— Сигурен ли си, че си попаднал на точния човек? Направих сравнение… По времето, когато е работил там, институциите имат дори по-ниска смъртност от средностатистическата.

Юна отново поглежда снимките, всички цветя и сърчица. Ако някое малко момиченце бе скрило кутията, щеше да е добре.

— Няма ли нищо забележително или неочаквано?

— През годините малко повече от двеста и петдесет момичета са починали в домовете, където е работил.

Юна си поема дъх.

— Имам седем имена — казва той. — Най-необичайното е Ютерпе. Има ли някоя на име Ютерпе?

— Ютерпе Пападиас — казва Аня. — Самоубийство в спешен център в Норшьопинг. Но Даниел Грим няма никаква връзка с това място…

— Сигурна ли си?

— Преди преместването в спешния център „Фюрбюлунд“ има кратко описание на клинична картина на биполярно разстройство, склонност към самонараняване, два сериозни опита за убийство.

— От „Биргитагорден“ ли е била преместена там? — пита Юна.

— Да, преместена е през юни две хиляди и девета… И на втори юли същата година, само две седмици след това, е била намерена под душа с прерязани китки.

— Но Даниел не е работил там?

— Не — отговаря Аня.

— Имаш ли някоя ученичка, която се казва Санди?

— Да, две… едната от тях е мъртва, свръхдоза хапчета в една институция в Упсала…

— „Линда С“ е написал на един разделител за книга.

— Да, Линда Свенсон… Безследно изчезнала преди седем години, след като се е върнала в обикновено училище в Солефтео…

— Всички те умират някъде — отбелязва Юна тежко.

— Но… той ли е извършил всичко това? — прошепва Аня.

— Да, така мисля — отговаря Юна.

— Всемилостиви Боже…

— Има ли някое момиче на име Емилия?

— Аз… има една Емилия Ларшон, която е напуснала „Биргитагорден“… Има снимка… Ръцете й са срязани от китките до лактите… Сигурно е разрязал ръцете й и й е попречил да извика помощ, залостил е вратата и просто е наблюдавал как кръвта й изтича.

Юна излиза и се качва в колата. Светът отново е показал тъмната си страна и той усеща как огромната мъка го пронизва като леденостуден вятър.

Поглежда красивите дърветата отвън, поема си дъх и си казва, че полицията няма да спре да преследва Даниел Грим, докато не го залови.

Докато шофира по Е4, Юна разговаря с координатора на акцията в Дювед и научава, че пътищата ще бъдат преградени още два часа, но шефът на акцията вече няма надежда, че Даниел Грим ще бъде заловен там.

Юна си мисли за кутията със снимки на момичета, подбрани от Даниел Грим. Изглежда, е изпитвал детинска обич към тях. Сред снимките имаше сърца, цветя, бонбони, малки бележчици.

Малката му колекция бе розова и светла, а действителността — кошмар.

Момичетата в институциите и домовете за малолетни са били заключени, може би завързани с колани и тежко упоени с лекарства, когато ги е насилвал.

Той е бил единственият, с когото са могли да разговарят.

Никой не ги е слушал и на никого е нямало да липсват.

Избирал е момичета със склонност към самонараняване и толкова опити за самоубийство зад гърба си, че всичките им близки са се били отчаяли и са ги били отписали от живите.

Миранда беше изключение. Убил я е на място, обзет от паника. Може би убийството е било предизвикано от това, че е смятал, че е бременна?

Юна си мисли за момичешките имена, които Аня намери. С тази връзка полицията ще може да го арестува за редица убийства. Вероятно ще е възможно да разследват тези отписани смъртни случаи, за да получат момичетата някакво възмездие.