Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (173)

172

Юна тъкмо минава с колата през ръждясали железопътни релси, когато координаторът на акцията в Дювед отговаря по телефона. Гласът му е насечен и говори едновременно с друг човек, с когото са заедно в полицейския бус.

— В момента нещата са малко хаотични… но се намираме на местопроизшествието — казва той и се прокашля.

— Трябва да знам дали…

— Не, по дяволите… Трябва да е преди Тронгвикен и Стрьомсунд — изкрещява на някого координаторът.

— Живи ли са?

— Извинете, трябва да преградим пътищата.

— Ще почакам — казва Юна и задминава един тир.

Чува как координаторът оставя телефона, разговаря с ръководителя на акцията, потвърждава разположението на блокадите, връща се към Аварийната комуникационната централа и дава указания да използват патрулни коли, за да преградят пътищата.

— Пак съм на линия — казва сетне по телефона.

— Живи ли са? — повтаря въпроса си Юна.

— Момичето е извън опасност, но жената не е… Положението е критично, подготвят спешна операция в болницата в Йостерсунд и след това преместване в Стокхолм.

— А Даниел Грим?

— Във вилата не е имало никой друг… Поставяме блокади, но ако тръгне по някой от малките пътища, не разполагаме с ресурси…

— А хеликоптери? — пита Юна.

— Преговаряме със Съюза на ловците в Кируна, но ще отнеме известно време — отговаря координаторът, а умората прави гласа му да звучи сурово.

Юна влиза в Сундсвал и си мисли, че Елин Франк се е върнала във вилата си въпреки предупреждението му. Не може да си представи какво е сторила, но явно се е върнала навреме.

Елин е сериозно ранена, Вики е все още жива.

Сега има вероятност Даниел Грим да се натъкне на някоя от пътните блокади. Особено ако не е осъзнал, че е издирван. Ала ако успее да се промъкне, би могъл най-рано след два часа да стигне къщата си. Полицията ще трябва да му заложи капан.

„Трябва да извършим техническото претърсване на къщата за улики преди това“, мисли си Юна.

Намалява скоростта и спира на „Брюксгатан“ зад една патрулна кола. Външната врата към дома на Даниел Грим зее, двама униформени полицаи стоят и го чакат в антрето.

— Къщата е празна — съобщава единият. — Нищо необичайно.

— Техникът идва ли?

— Дайте му десет минути.

— Ще поогледам — казва Юна и влиза.

Той бързо обикаля къщата, без да знае какво търси. Надзърта в гардероби, дърпа чекмеджета, бързо отваря вратата на една изба, продължава към кухнята, разглежда килери, долапи, хладилника и фризера, изтичва на горния етаж, дръпва шалтето на тигрови шарки от спалнята, преобръща целия матрак, отваря гардеробната стая, избутва встрани роклите на Елисабет и почуква по стената, изритва стари обувки и измъква кашон с коледна украса, влиза в банята, надзърта в шкафчето измежду одеколон, шишенца лекарства и грим, слиза чак долу в мазето, преглежда инструментите на стената, опипва заключената врата към котела на парното отопление, отмества косачката, повдига капака на подовата канализация, поглежда зад чувалите с градинарска пръст и след това пак се изправя.

Спира насред къщата и поглежда през прозореца към хамака в градината. В другата посока външната врата е отворена и Юна вижда двамата полицаи, които чакат при колата.

Юна затваря очи и си мисли за отвора на тавана на спалнята, който води до мансардното помещение, за заключената врата към котела в мазето и че избата под стълбата би трябвало да е по-голяма.

На тясната врата под стълбата виси стара табела, на която е написано „Alfwar och Skmt“^[1]. Той отваря и надзърта в избата. Стотина бутилки са подредени на малки лавици на широка дървена етажерка. Очевидно е, че отзад има пространство. Най-малко трийсет сантиметра делят задната страна на етажерката и външната стена. Той я дръпва, маха бутилките от двата края и намира резе най-долу вляво и още едно резе най-горе. Внимателно оставя цялата тежка етажерка да се завърти на пантите си. Разнася се мирис на прах и дърво. Пространството отзад е почти празно, но на пода има кутия от обувки с нарисувано на капака сърце.

Юна изважда телефона си и снима кутията, след което надява чифт чисти латексови ръкавици.