Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (169)

168

Ключалката прищраква и Елин бутва вратата с рамо. Препъвайки се, тя влиза в стаята. Даниел е по петите й и се опитва да я сграбчи с ръка. Тя се обръща и го удря с ножа, който се забива в гърдите му, но едва малко под повърхността. Той я хваща за косата, дръпва я настрани и я поваля на пода с такава сила, че тя се блъсва в шкафа за телевизор, прекатурвайки настолната лампа.

Той намества очилата на носа си и отива да вземе брадвата. Елин пропълзява под широкото легло.

Надява се, че Вики стои скрита, защото си мисли, че може би ще успее да издържи, докато пристигне полицията.

Елин вижда краката и стъпалата на Даниел, които заобикалят леглото. Тя се отмества и усеща как той се качва на леглото. Матракът и рамката проскърцват. Елин не знае на коя страна да се премести, опитва се да стои в средата.

Изведнъж той я е сграбчил за стъпалото, тя изкрещява, но той е долу до леглото и я издърпва отвън. Тя се опитва да се задържи, ала е невъзможно. Той не изпуска глезена й от хватката си и вдига брадвата. Тя го изритва в лицето с другия си крак. Той изпуска глезена й и очилата му падат, олюлява се назад, подпира гръб в етажерката, закрива едно си око с ръка и я гледа с другото.

Тя се изправя на крака и се втурва към вратата. С крайчеца на окото си вижда как той се навежда да си вземе очилата. Тичешком тя преминава покрай стаята на Як и отива в кухнята. Тежките стъпки на Даниел прозвучават в коридора.

Мислите се гонят в съзнанието й. „Полицаите вече би трябвало да са тук — Юна каза, че са на път.“

Елин сграбчва дълбок тиган от кухненския плот, докато минава през кухнята, тичешком прекосява всекидневната, отваря вратата на гаража и запокитва долу тигана.

Чува го как трещи надолу по стълбите, докато самата тя се прокрадва нагоре.

Даниел е пред вратата на гаража, но не се оставя да бъде заблуден. Чул е звука от стъпките й към горните етажи. Скоро възможностите й ще се изчерпят. Елин е останала без дъх, но притичва покрай етажа, където се крие Вики, и малко по-бавно продължава нагоре по стълбата, за да примами Даниел далеч от момичето, към най-горния етаж.

Елин знае, че просто трябва да издържи, докато пристигне полицията, трябва да успее, трябва да отвлече вниманието на Даниел, така че да не отиде в стаята на Вики.

Стълбата зад нея скърца под стъпките на Даниел.

Той се качва на най-горния етаж. Почти съвсем тъмно е. Тя бързо отива да вземе ръжена от стойката пред кахлената печка. Другите инструменти се полюшват със звънтене. Елин застава по средата на стаята и строшава лампиона с един-единствен удар. Големият плафон от грапаво стъкло пада на пода и се разбива с трясък. Късчетата стъкло се пръсват по пода, след което се възцарява тишина.

Чуват се само тежките стъпки по стълбата.

Елин се е спотаила в мрака до една етажерка за книги вдясно от вратата.

Даниел диша запъхтяно, докато изкачва последните стъпала. Не бърза, защото знае, че тя не може да избяга от последния етаж.

Елин се опитва да приглуши звука от дишането си.

Даниел стои неподвижен с брадвата в ръка, взира се в тъмната стая, след което натиска копчето за лампата.

То цъква, но нищо не се случва. Продължава да е тъмно.