Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (165)

164

Елин внимателно шофира надолу по стръмния чакълест път към Оре. Отива да вземе медицинската сестра на Вики. Единият страничен прозорец е отворен и свежият въздух изпълва колата. Продълговатото тясно езеро блести мрачно. Планините, меко заоблени и обрасли с растителност, се възвишават една до друга като гигантски викингски погребални могили.

Мисли си как Вики взе ръката й и я прегърна. Всичко е напът да се промени и животът й отново ще стане хубав.

Тесният път преминава под една скала, когато телефонът забучава в чантата й. Елин бавно изминава още няколко метра, отбива на едно място за срещи и спира. Изважда телефона с лошо предчувствие. Той продължава да звъни в ръката й. Обажда се Юна Лина. Елин всъщност няма желание да чуе какво има да й каже той, но все пак отключва телефона с треперещи пръсти.

— Ало? — отговаря Елин.

— Къде е Вики? — пита криминалният инспектор.

— Тук е, при мен — отговаря тя. — Имам вила в Дювед, която…

— Знам, но виждате ли я в момента?

— Не, аз…

— Искам веднага да вземете Вики, да се качите в колата заедно с нея и да се върнете в Стокхолм. Само вие и Вики. Направете го веднага, не вземайте нищо, просто се качете в колата и…

— Аз вече съм в колата — изкрещява Елин и усеща как паниката нараства в гърдите й. — Вики е заедно с Даниел в къщата.

— Това не е добре — казва Юна и тя долавя тона в гласа му, тон, от който й призлява от тревога.

— Какво се е случило?

— Чуйте ме… Даниел е убил Миранда и Елисабет.

— Не може да бъде — прошепва тя. — Той щеше да се грижи за Вики, докато аз отида с колата до автогарата.

— Тогава тя по всяка вероятност вече не е жива — казва Юна. — Постарайте се поне вие да се махнете оттам. Това е съветът, който мога да ви дам като полицай.

Елин се е вторачила през предното стъкло в небето. То вече не е бяло. Облаците са ниски и се носят по планинските върхове — черни, натежали от дъжд и есен.

— Не мога да я изоставя — чува се да произнася.

— Полицията вече пътува натам, но може да им трябва известно време, докато стигнат.

— Ще се върна — решава тя.

— Разбирам ви — казва Юна. — Но бъдете внимателна… защото Даниел Грим е изключително опасен и ще бъдете съвсем сама с него, преди да пристигне полицията…

Ала Елин вече не мисли, обръща колата на склона и подкарва обратно, нагоре по стръмния път, а чакълът трака под гумите.