Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (158)

157

Юна седи в стаята си с цялата документация от съдебното заседание пред себе си.

Материалите вероятно ще са достатъчни за осъждането на обвиняемата.

Телефонът иззвънява и Юна едва ли щеше да отговори, ако бе погледнал дисплея.

— Знам, че ме смятате за лъжкиня — казва Флура, останала без дъх. — Моля ви, не затваряйте. Трябва да ме изслушате, моля ви, ще направя каквото и да е, само да ме изслушате…

— Успокойте се и разкажете.

— Има свидетел на убийствата — казва тя. — Истински свидетел, не призрак. Говоря за истински свидетел, който се крие…

Юна чува, че гласът й се извисява почти до истерия, и се опитва да я успокои:

— Това е добре — отвръща той спокойно. — Но предварителното разследване…

— Трябва да отидете там — прекъсва го тя.

Юна не знае защо изобщо слуша тази жена. Може би защото звучи отчаяно.

— Къде точно се намира свидетелят? — пита той.

— В една камбанария, черна камбанария при църквата в Делсбу.

— Кой ви каза за…

— Моля ви, тя е там, уплашена е и се крие там.

— Флура, трябва да оставите прокурорката да се занимава…

— Никой не ме слуша.

Юна чува на заден план глас, който й извиква да остави телефона му. След това се чува пращене.

— Край на сладките приказки — казва един мъж и затваря.

Юна въздъхва и оставя телефона на масата. Не може да проумее защо Флура продължава да лъже.

След решението Вики да бъде задържана приоритетът на предварителното разследване е занижен и единственото, което остава, е прокурорът да обобщи доказателствения материал за процеса.

„Изпуснах този случай“, казва си Юна и го обзема странна пустота.

Всичко свърши още преди да получи достъп до докладите и експертизите на вещите лица.

Юна знае, че така и не стана водещ на разследването, че всъщност никога не бе допуснат истински до него.

Свръхдоза антидепресанти може да е причината за изблика на насилие у Вики и внезапния сън.

Но мисълта за камъка не престава да го гложди.

В протокола си Иглата споменава, че оръжието на убийството е камък, но никой не се е опитал да разследва тази следа, тъй като тя е в дисхармония с останалите улики.

Юна си спомня, че остави Иглата и Фрипе в Сундсвал тъкмо когато щяха да започнат вътрешния оглед.

Решава все още да не оставя това разследване. Едно гъделичкащо упорство го кара да прелисти изследванията на Държавната криминална лаборатория, след което да започне да чете съдебномедицинския протокол.

Спира при външния оглед на тялото на Елисабет Грим и прочита изреченията за наранените й ръце, преди да продължи нататък.

Светлината от прозореца бавно се мести по таблото му за бюлетини със съобщения за започнати вътрешни разследвания и последната картичка на Диса: снимка на шимпанзе с червило и очила с формата на сърчица.

Докато Юна чете, сянката от саксията на прозореца бавно се премества към етажерката за книги.

Не е имало чужди тела в стомашната кухина на Миранда и тъканта е била лъскава и гладка. Същото се отнася и за дробовете й. Лъскава и гладка тъкан. Също и сърцето.

84. Сърцето е нормално конфигурирано и тежи 198 грама. Обвивката му е лъскава и гладка. Клапите и отверстията са нормални. По стените на коронарната артерия не се наблюдават отлагания. Сърдечната мускулатура е сиво-червена и еднообразна.

Юна задържа пръста си на съдебномедицинския протокол и прелиства изследванията от криминалната лаборатория. Прочита, че Миранда е била с кръвна група А, имало е следи от венлафаксин, който се среща в много антидепресанти, но иначе изследванията са нормални.

Юна се връща към протокола от аутопсията и прочита, че тъканта на щитовидната жлеза е била сиво-червена и с нормално съдържание на колоиди, а надбъбречните жлези са били с нормална големина и жълта кора.

104. Отходните пикочни пътища изглеждат нормално.

105. В пикочния мехур се съдържа около 100 мл светложълта, чиста урина. Лигавицата е бледа.

Юна пак разлиства изследванията на криминалната лаборатория и намира резултатите от урината. Имало е следи от сънотворното вещество нитразепам в урината на Миранда, съдържанието на хормона хорион гонадотропин е било необичайно високо.

Юна бързо става, взема телефона от масата и се обажда на Иглата.

— Разглеждам изследванията на Държавната криминална лаборатория и виждам, че Миранда е имала високо съдържание на хорион гонадотропин в урината — казва той.

— Да, разбира се — отговаря Иглата. — Кистата на яйчниците беше толкова…

— Почакай — прекъсва го Юна. — Съдържанието на този хормон не е ли високо у бременни жени?

— Да, но както ти казах…

— Но ако Миранда си е направила обикновен тест за бременност, е щяла да си помисли, че е бременна.

— Да — съгласява се Иглата. — Със сигурност е щяла да получи положителен отговор.

— Тоест е възможно Миранда да е смятала, че е бременна?

* * *

Юна излиза от кабинета си, бързо прекосява коридора, набира домашния номер на Флура, чува Аня да вика нещо след него, но продължава да слиза по стълбите. Никой не отговаря. Юна си повтаря, че Флура бе коригирала думите си и каза, че момичето, което й се бе явило, само си е въобразявало, че е бременно.

— Исках да кажа, че тя всъщност само е смятала, че е била бременна — бе обяснила Флура.

Юна отново набира номера, свободните сигнали звучат, докато той тича през остъкленото фоайе, продължава покрай креслата за посетители и тъкмо когато излиза от въртящата се врата, се обажда запъхтян глас:

— Ханс-Гунар Хансен.

— Казвам се Юна Лина, от Националната полиция съм и…

— Намерихте ли колата?

— Трябва да говоря с Флура.

— Що за глупости, по дяволите! — развиква се мъжът. — Ако Флура беше тук, нямаше да питам за колата си. Тя я открадна и ако полицията не си свърши работата…

Юна прекъсва разговора и тичешком изминава последните крачки до черното си волво.