Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (150)

149

С уморено лице съдията се обръща към Вики Бенет и Йоханес Грюневалд и пита формално дали имат възражения към прокурорското изложение. Вики се е вторачила в него със страх в очите. Тя поклаща глава, но Йоханес си налага да не се усмихне, когато казва, че би искал да премине през всичко за последен път, за да е сигурен, че Районният съд не е пропуснал нещо.

— Предположих, че няма да ни се размине лесно с вас в залата — спокойно отговаря съдията.

Във възраженията си Йоханес избира да не засяга нито техническите доказателства, нито да поставя под съмнение вината на Вики. Той обаче повтаря положителните оценки, направени от Сусан Йост, и неколкократно изтъква крехката възраст на Вики.

— Макар Вики Бенет и предишната й защитничка да са одобрили протокола, не е трябвало прокурорката да го прави — казва Йоханес.

— Прокурорката ли?

Съдията придобива силно озадачено изражение. Йоханес отива при него и му посочва отговора на Вики Бенет в транскрипцията на звукозаписа. Прокурорката е подчертала думите „Аз убих Миранда“ с жълт маркер.

— Прочетете отговора й — помолва Йоханес.

— „Аз убих Миранда“ — прочита съдията.

— Не само подчертаното.

Съдията си слага очилата за четене и прочита на глас:

— „Аз убих Миранда, нали?“

— Разглеждате ли това като признание? — пита Йоханес.

— Не — отговаря съдията.

Сусан Йост се изправя.

— Но следващият отговор — опитва се да каже, — следващото признание е…

— Тишина — прекъсва я съдията.

— Нека прокурорката сама да го прочете на глас — предлага Йоханес.

Съдията кимва и блестящи вадички пот започват да се стичат по бузите на Сусан Йост, когато с разтреперан глас прочита:

— „Аз й размазах черепа.“

— Това звучи като признание — казва съдията и се обръща към Йоханес.

— Погледнете малко по-напред в транскрипцията — настоява Йоханес и посочва мястото.

— „Разпитът е приключил“ — прочита съдията.

— Кой е казал, че разпитът е приключил? — пита Йоханес.

Съдията поглажда с ръка протокола, като наблюдава прокурорката.

— Аз — тихо отговаря тя.

— И какво означава това? — пита съдията.

— Че разпитът е приключил — отговаря Сусан. — Но искам само…

— Как не ви е срам! — срязва я съдията.

— Да използвате това в молба за задържане противоречи на шведското законодателство, член четирийсет от Конвенцията на ООН за правата на детето, и споразумението за Съвета на Европа — добавя Йоханес.