Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (132)

131

Слабото стържене от една птица, която се приземява на перваза на прозореца, се чува ясно в тишината. Неоновата лампа в арматурата на тавана слабо жужи в болничната стая.

— Ще те помоля да ми разкажеш за някои ситуации — започва разпита Сусан Йост. — И искам да се придържаш към истината.

— И само истината — прошепва Вики със сведен поглед.

— Преди девет дни… си излязла от стаята си в „Биргитагорден“ посред нощ — подзема прокурорката, — спомняш ли си?

— Не съм броила дните — беззвучно промълвява момичето.

— Но помниш, че си напуснала „Биргитагорден“ посред нощ?

— Да.

— Защо? — пита Сусан Йост. — Защо напусна „Биргитагорден“ посред нощ?

Вики бавно издърпва един висящ конец от превръзката около ръката си.

— Правила ли си го преди? — пита Сусан.

— Какво?

— Да напуснеш дома посред нощ?

— Не — отвръща Вики с досада.

— Защо го направи този път?

Когато прокурорката не получава отговор, тя само се усмихва търпеливо, след което пита със смекчен тон:

— Защо беше будна посред нощ?

— Не помня.

— Ако се върнем още няколко часа назад във времето — спомняш ли си какво се случи тогава? Всички са отишли да си легнат, а ти си останала будна — какво правеше тогава?

— Нищо.

— Не си правила нищо, докато внезапно не си напуснала „Биргитагорден“ посред нощ — не ти ли звучи малко странно?

— Не.

Вики гледа втренчено през прозореца. Над покривите духа вятър и слънцето е засенчено от носещи се по небето облаци.

— Сега искам да разкажеш защо напусна „Биргитагорден“ — настоява Сусан с нараснала сериозност в гласа. — Защото няма да съм доволна, докато не ми разкажеш какво се случи. Разбираш ли ме?

— Не знам какво искаш да кажа — отговаря Вики ниско.

— Може да ти е трудно, но въпреки това трябва да ми разкажеш.

Момичето поглежда към тавана и устните му се мърдат, сякаш търси думи, преди да изрече с учуден тон:

— Аз убих…

Замлъква и подръпва тръбичката на системата на ръката си.

— Продължавай — подканя я Сусан с напрегнат глас.

Вики навлажнява устни и поклаща глава.

— Няма нищо, разкажи ми — повтаря Сусан. — Каза, че си убила…

— А, да… Имаше една досадна муха в стаята, аз я убих и…

— Ама, по дяволите… Извинявай, моля за извинение… Обаче не е ли странно, че си спомняш, че си убила муха, но не и защо си напуснала „Биргитагорден“ посред нощ?