Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (113)

112

Започнало е да се смрачава, когато Флура тръгва към централата за вторични суровини зад „Икеа“, за да търси бутилки и метални кутийки. Убийствата в Сундсвал не й излизат от ума и е започнала да си фантазира за Миранда и живота й в „Биргитагорден“.

Представя си, че Миранда се облича предизвикателно, пуши и псува. Прекъсва фантазията си, когато минава покрай входа за стоки на големия хранителен магазин, спира се, поглежда в кашоните под товарния мостик, след което продължава нататък.

Тогава започва да си представя, че Миранда си играе на жмичка с приятели пред една църква.

Сърцето на Флура започва да бие по-бързо, когато вижда как Миранда закрива очи с ръце и преброява до сто. Петгодишно момиченце се отдалечава тичешком между надгробните камъни и се смее престорено, вече малко поуплашено.

Флура спира пред контейнерите за стари списания и кашони. Оставя на земята найлоновия плик с празни пластмасови бутилки и кутии, отива до големия контейнер за неоцветено стъкло и светва вътре с джобното си фенерче. Светлината блещука по счупени и цели бутилки. Светлината почти я заслепява. Най-навътре в единия ъгъл Флура открива шише, за което би могла да получи пари. Протяга ръката си през отвора и внимателно опипва, без да може да вижда. В централата за рециклиране е твърде тихо. Флура се протяга по-навътре и усеща внезапно докосване. То е като предпазлива милувка по опакото на ръката и в следващата секунда тя порязва пръстите си на едно парче стъкло, дръпва ръката си и се отмества.

Чува се отдалечен кучешки лай, последван от бавно трошене на стъкло в големия контейнер.

Флура хуква да бяга от централата за рециклиране, после върви известно време, като сърцето й бумти и тя диша тежко. Усеща пареща болка в порязаните си пръсти. Оглежда се и си мисли, че призракът се е бил скрил под парчетата стъкло.

„Виждам мъртвото момиче като дете, казва си тя. Миранда ме преследва, понеже иска да ми покаже нещо, не ме оставя на мира, защото аз я привлякох с моите сеанси.“

Флура смуче кръв от връхчетата на пръстите си и си представя как момичето се опита да хване и да задържи ръката й.

„Някой е бил там и е видял всичко, представя си, че просъсква момичето. Не биваше да има свидетели, но въпреки това има…“ Флура пак ускорява крачка, оглежда се през рамо и изкрещява, когато се сблъсква с един мъж; той се усмихва и промърморва „опа“, когато тя бързо продължава нататък.