Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (106)

105

Командосите слизат в тунела и започват да се движат по-предпазливо, по-бавно. Ехото от стъпки по чакъл и ръждясали коловози е просто шепот, рикоширащ от облицованите с метал пещерни стени.

Приближават се до един изкорубен влак, обгърнат със странна миризма. Вагоните се открояват като тъмни руини от изоставена цивилизация. Светлината от фенерчетата проблясва по грапавите стени.

Придвижват се в индийска нишка, бързо и почти безшумно. Коловозите се разклоняват при една ръчна стрелка. Червена лампа с напукан плафон свети слабо. На черния чакъл лежи мръсна работна ръкавица.

Юна прави знак на групата да угаси фенерите, преди да продължи по-нататък в тясната пролука между паркирани вагони със счупени стъкла.

Кашон с клеясали болтове е подпрян до стена с висящи кабели, електрически контакти и прашна арматура.

Сега са много близо и се придвижват предпазливо. Юна посочва един вагон на първия снайперист. Останалите от групата монтират светлините на оръжията си и се разпръсват, докато стрелецът се качва на покрива съвсем безшумно, разгъва статива и започва да нагласява мерника марка „Хенсолд“.

Останалите се стремят да се приближат до вагона, който е в дъното на тунела. Затаеното напрежение се чува в дишането им. Един от мъжете натрапчиво проверява каишката на шлема си отново и отново. Шефът на отряда си разменя погледи с по-младия снайперист и очертава огнева линия.

Някой се подхлъзва на чакъла и едно камъче издрънчава по релсата. Лъскав плъх бяга покрай стената, шмугва се в една дупка и изчезва.

Юна продължава сам напред отстрани на коловоза. Вижда, че вагонът с името „Дениз“ стои на един резервен коловоз точно до стената. От тавана висят кабели или въжета. Придвижва се леко странично и вижда слаба светлина да проблясва от мръсните кафяви квадрати на стъклата. Лъчът светлина пърха като жълта пеперуда и кара сенките наоколо да се свиват и уголемяват.

Шефът на отряда разхлабва една шокова граната от колана си.

Юна стои неподвижно и се ослушва за момент, преди да продължи напред с неприятното чувство, че се намира на огневата линия, че оръжията на снайперистите са насочени в гърба му, че го наблюдават в мерниците си.

В отворената врата е поставен голям газов флакон от зелен метал.

Юна се приближава предпазливо, стига чак до вагона и се привежда в мрака. Долепя ухо до ламарината и веднага чува, че някой влачи крака по пода.

Шефът на отряда прави знак на двама от командосите. Като безформени демони те притичват напред в мрака. И двамата са едри мъже, ала се придвижват почти беззвучно. Чуват се единствено глухи воднисти отгласи от кобури, бронежилетки и тежки гащеризони и ето че те се озовават до него.

Юна дори не е извадил пистолета си, но вижда, че мъжете от спецотряда вече са преместили пръстите си на спусъците на автоматите.

Трудно е да се различи нещо през прозореца на вагона. На пода се търкаля малка лампа, чиято светлина се разпръсква между разкъсани кашони, празни бутилки и найлонови торбички.

Между две седалки има голям вързоп, омотан с въже.

Светлината от малката лампа започва да трепти. Целият вагон слабо вибрира. Може би близката релса се използва.

През стените и покрива се чува грохот.

Разнася се слабо скимтене.

Юна предпазливо изважда пистолета си.

В дъното на коридора на вагона се отдалечава сянка. Огромен мъж с дънки и мръсни маратонки се измъква пълзешком.

Юна зарежда първия патрон в гнездото на револвера, обръща се назад към шефа на отряда, показва позицията на мъжа във вагона и прави жест за незабавна акция.