Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (100)

99

Юна изважда малкото пластмасово пликче с ключодържателя на Вики от джоба си, отваря го и изсипва съдържанието му на масата пред Флура.

— Това принадлежи на заподозряната в убийството — казва той.

Флура поглежда предмета.

— Денис? — пита тя.

— Не знаем кой е Денис, но се чудя… Може би вие ще можете да се доберете до нещо — надява се Юна.

— Може би, но аз… Това е работата ми.

Флура се усмихва притеснено, закрива уста с ръка и смотолевя извинително нещо, което той не може да разбере.

— Естествено — казва Юна. — Какво ще струва?

С поглед в земята тя казва каква е цената за половин час индивидуален сеанс. Юна изважда портфейла си и плаща за един час. Флура му благодари, донася чантата си и угася лампата на тавана. Навън все още е светло, но в кухнята става мрачно. Изважда една чаена свещ и покривка от черно кадифе, извезана със златна бродерия. Запалва свещта, поставя я пред Юна и после слага кадифето над ключодържателя. Притваря очи и внимателно поглажда с ръка плата.

Юна я наблюдава непредубедено.

Флура пъхва лявата си ръка под плата, седи неподвижно, тялото й се разтреперва и сетне си поема дълбоко дъх.

— Денис, Денис — мълви.

Премята между пръстите си металната пластинка под черния плат. През стените се чуват гласове от телевизора на съседите, от улицата ненадейно започва да пищи аларма на кола.

— Привиждат ми се странни картини… все още нищо ясно.

— Продължете — казва Юна и съсредоточено я наблюдава.

Светлата чуплива коса на Флура докосва бузите й. Неравната й кожа почервенява и куполообразните клепачи потръпват от движенията на очите под тях.

— Този предмет е изпълнен с ужасяваща сила. Самота и гняв. Почти ще ме изгори — прошепва тя и изважда ключодържателя, слага го върху дланта си и се взира в него. — Миранда казва, че… той виси на конец от смъртта… Защото и двете са били влюбени в Денис… Да, усещам ревността в метала…

Флура замълчава, известно време държи ключодържателя в ръка, смотолевя, че контактът е бил прекъснат, поклаща глава и го връща на Юна.

Юна се изправя. Беше прибързал. Загуби си времето, като дойде тук. Помислил си бе, че тя наистина знае нещо поради причини, които не се осмеляваше да разкрие. Но е очевидно, че Флура Хансен просто си съчинява това, което смята, че на хората им се иска да чуят. Денис принадлежи на време много преди „Биргитагорден“, защото Вики е получила ключодържателя от майка си няколко години по-рано.

— Съжалявам, че се чувствате длъжна да лъжете — казва Юна и взема ключодържателя от масата.

— Мога ли да задържа парите? — пита тя едва чуто. — Едва свързвам двата края, събирам бутилки в метрото и от кошчетата за боклук…

Юна пъхва ключодържателя в джоба си и тръгва по коридора. Флура изважда лист хартия и тръгва след него към коридора.

— Мисля, че видях истински призрак — продължава тя. — Нарисувах я…

Показва му една детинска рисунка, на която са изобразени момиче и сърце, и я тиква в лицето му, иска да я погледне, ала Юна отблъсва ръката й. Тя изпуска листа, който пада на пода. Юна просто го прекрачва, отваря вратата и излиза от апартамента.