Дийн Кунц
Съседът (10)

10

Нямахме вече никакво желание да влизаме в онази къща. Нито да обсъждаме преживяното там или да ни разпитват по въпроса.

Сестра ми се добра до пишеща машина в една от читателските зали на местната обществена библиотека и състави на нея сравнително подробно писмо до полицията, в което им описваше какво ще заварят в дома на Клокънуол. Старателно изтри всякакви отпечатъци от пръсти по листовете и плика и чак тогава го пусна в поща, която се намираше на дванайсет преки от нашата къща.

Полицаите, изглежда, първо възприели писмото като измислица, но нямало как да не извършат проверка. По случая се вдигна голям шум в продължение на цяла седмица — немалък срок през онази година, в която вестниците бяха пълни с репортажи от Виетнам и расовите вълнения в американските градове.

Но тъй като бяха намерили и тетрадката с изрезките за Амалия, полицаите я разпитаха и нея, при което тя им разправи как мистър Клокънуол й бил изкарал акъла на два пъти, когато била на тринайсет години. Но не обели и дума за нашето приключение. Сигурно понеже тя поначало никога не лъжеше и имаше съвсем убедителен вид, те така и не се сетиха да я попитат дали не е влизала напоследък в къщата с убийството и дали случайно не е авторът на писмото. Но в никакъв случай не бих казал, че полицаите се отнесоха безгрижно или некомпетентно към разследването; по-склонен съм да вярвам, че благодарение на доброто й сърце и чистата й душа Амалия е била под закрилата на някаква висша сила, която бди над всички ни и е искала да й спести вниманието на сензационната журналистика.

Никога повече не отворихме и дума за тези събития. Нямаше какво повече да си кажем за тях, тъй като всичко ни беше ясно и приключено веднъж завинаги. Това обаче не пречеше на сестра ми от време на време да ме прегърне и стиска дълго в обятията си; и макар да нямаше видима причина за тези прегръдки, и двамата си знаехме за какво става дума.

Както вече споменах, всичко това стана през лятото, през което се запознах с Джоуна Кърк, който ми стана най-добрият приятел в живота и който обичаше Амалия така, сякаш тя беше и негова сестра. Той я описва много хубаво в книгата си „Градът“. През следващите месеци ни се случиха много повече събития, отколкото можехме да си представим и при най-силни напъни на въображението ни. И естеството им беше коренно различно от онова, което ви описах тук: съдържаха много по-невероятни и приятни случки, без зли духове, но и с много по-страшни неща.

Къщата на Клокънуол трябваше да изчака сума ти години, докато й намериха купувач, който в крайна сметка я разруши и с разрешение на градските власти я превърна в минипарк с фонтан, в който да се къпят птичките, и с пейки за хората, които искат да ги гледат и да си почиват от трудовия си ден. А върху гранитния фундамент на фонтана е монтирана плочка, на която е упоменато само името на Мелинда Лий Хармони, в смисъл че тя всъщност не е загинала на това място, а е вечно жива.