Метаданни
Данни
- Серия
- Градът (0.5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Neighbor, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Венцислав Венков, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дийн Кунц
Заглавие: Градът
Преводач: Венцислав К. Венков
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Излязла от печат: 17.03.2017
Отговорен редактор: Жечка Георгиева
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Соня Илиева
ISBN: 978-619-150-682-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8138
История
- —Добавяне
7
Не помня и кога съм оставил тетрадката с изрезките, а на нейно място, от друго чекмедже, съм извадил дебел дневник. Но както го разлиствах и него, изпаднал в почти пълен унес, обзет от леден страх, но неспособен да му се противопоставя, осъзнах, че Клокънуол описва на страниците му с едва ли не механичен в своята равномерност почерк подробностите за това, как е държал в плен Мелинда Лий Хармони: от деня, в който й предложил да я закара до тях, през всичките други страници, които обръщах автоматично, до последната — на която описва как седемнайсет месеца по-късно й отнема живота. Във всичките вписвания в този апотеоз на извратеността нямаше и капка угризение, ако не се брои съжалението му, че в даден момент изведнъж престанал да се владее и позволил на похотта и насилието да се слеят в едно в душата му.
И отново се чух как казвам:
— Жалко, че я похабих; тя можеше още дълго време да ми е полезна.
И пак, без нищо да си спомням, бях оставил дневника и извадил от бюрото друга тетрадка, от много по-скорошно време, с изрезки от издавания от учениците вестник в прогимназията, която и Амалия беше посещавала — училището, в което Рупърт Клокънуол беше преподавател по английски. А самите изрезки представляваха написани от нея специално за вестника стихове и разказчета. Освен всичко друго, Клокънуол беше успял да се сдобие и с нейни снимки от завършването на седми, осми и девети клас. На тях се виждаше и верижката със сребърния кръст, който тя тогава носеше, но след това беше престанала. Имаше и други снимки, от фотоапарат с телеобектив: по-младата тогава Амалия седи на предната веранда или стои в задния двор, или отива и се връща от гаража, където като мен намираше спокойствие. Клокънуол явно беше престанал да поддържа тетрадката, когато Амалия станала на петнайсет; но когато стигнах до останалите празни последни страници, се чух как произнесох — съвсем неволно и неусетно за мен:
— Сладко парче, но в прекалена близост до дома ми. Излишно голям риск. Не посмях. Не посмях. А трябваше.
И отново липса на какъвто и да било спомен: станал съм от бюрото, излязъл съм от спалнята и съм слязъл по предното стълбище. Усетих се чак след като се бях озовал в кухнята, стиснал в ръката си нож за месо.