Дийн Кунц
Градът (96)

95

Тилтън седял отпред до Лукас Дракман, а мистър Смолър се бил опънал върху купчината одеяла в задната част на вана и почти проспал пътуването.

Бичът на билдербергерите бил доста по-обезкосмен от обичайното. Променил външността си, като хем си обръснал главата, хем си пуснал мустак, който за нула време избуял в плътна четина. Макар дотогава през живота си да не бил успял дори един килограм да свали, сега за шестнайсет дни смъкнал почти пет и го отдал на факта, че за пръв път, откакто се помнел, правел „нещо значимо“. Покрай взривяването на банката и отмъкването на цяло състояние, с което показали среден пръст на истаблишмънта, се сдобил със значително по-голямо самочувствие и се стремял да придобие по-подходяща външност.

Дракман пък боядисал русите си коси в черно и си пуснал брада, която също трябвало да боядисва. Съзнавал, че нямало друг начин, но и съжалявал за стария си цвят, понеже винаги се бил харесвал такъв, какъвто бил.

И Тилтън по подобие на мистър Смолър си бил обръснал главата и почнал да си пуска мустак. Не бил обаче достатъчно самоуверен да се появи сред хората с този си променен вид, като знаел, че го издирват полицията, ФБР и куцо и сакато. Затова и нямал желание нито да се връща в града, нито да участва в замисленото от Лукас. Но Лукас го плашел до възбог, а самият той вече се бил замесил прекалено дълбоко, така че било изключено да се откачи, понеже сам нямало начин да оцелее и да остане на свобода.

Аурора страшно му липсвала. Тя наистина умеела да успокоява мъжките нерви. Но пък тъкмо тя го била въвлякла в цялата тая работа, както преди това била привлякла и Смолър. Тая жена страшно се възбуждала от играта на революция; все едно участвала в действителен роман, подправен с насилие. В характера й имало някаква острота, която той в началото не бил доловил, а по неизвестни нему причини сума ти мъже се стремели да се порежат тъкмо с това острие. Преди да прекара дълго време с нея, си мислел, че е само мозък, но вече подозирал, че в главата й всъщност не се случвало нищо сложно.

Чистачките на вана тупали туп-туп-туп с ритмичността на чук, удрящ по нещо меко, а сегиз-тогиз гумата им изтръгвала от стъклото и писклив звук като от бито животно.