Дийн Кунц
Градът (89)

88

Предполагам, че в природата съществува закон, който гласи, че животът ти може да пада надолу само донякъде, преди да отскочи пак нагоре. И си позволявам да твърдя, че когато не загинах при онзи атентат, а само загубих подвижността на краката си, стигнах до свой личен рекорд в падането и че точно тогава нещата потръгнаха за мен — и за семейството ми — нагоре; когато установих, че ще мога да пикая така, както винаги съм го правел, само че вече от седнало положение. От въпросния петък насетне започнаха да ни се случват все положителни неща.

На мама й се обадил някакъв импресарио, който досега не желаел да я лансира, но този път я поканил да се яви на прослушване в заведение, на име „Даймънд Дъст“, в 16:30 на следващия ден. Бил най-готиният нощен клуб в града и тя предположила, че ще им трябва само за една-две вечери в най-непосещаваните дни, вероятно понеделниците и вторниците. Не, рекъл импресариото, ставало дума за водеща певица пет вечери в седмицата и щяла да пее с бенд от четиринайсет музиканти. Клубът бил поет от нови собственици, които си поставили за цел да издигнат още повече категорията му. И добавил:

— Стилът, който искат да наложат, е малко особен, но съм сигурен, че ще се справите. Искат да ви чуят как пеете парчета от рода на „Embraceable You“, „A Tisket, A Tasket“ и „Boogie-Woogie Bugle Boy“.

Докато вечеряхме обаче, на мама й мина крайно неприятна мисъл. Положи вилицата си до чинията и каза:

— О, не. Ами ако всичко това става заради Тилтън?

Дядо вдигна глава от разкошната лазаня с пилешко, която мисис Лоренцо беше донесла при преместването си.

— Че какво общо може да има с Тилтън?

— Лош човек — завъртя глава мисис Лоренцо и се намръщи.

— Този атентат стана национална сензация — обясни мама. — Той се укрива от властите. Няма да се учудя, ако ми предлагат тази работа само в качеството ми на бивша съпруга на беглеца. Сигурно се надяват да привлека какви ли не любопитни идиоти, които ще ме виждат в ролята на Бони, а него като Клайд.

— Отвратителен филм — отбеляза мисис Лоренцо. — Единствено Джийн Хекман ми хареса. Голяма звезда ще стане от него.

Дядо обаче не отстъпваше:

— „Даймънд Дъст“ не е заведение, което ще падне толкова ниско в рекламата. За тях музиката е сериозна работа. Да не говорим, че ако беше права, щяха да те искат тъкмо за вечерите със слаба посещаемост.

— Казах „сигурно“ — отвърна мама, но съмненията май не я напускаха. — Иначе откъде собствениците на такъв клуб ще са чули за мен?

Тук дядо вдигна отчаяно ръце, сякаш се предаваше.

— Гледали са те в „Слинки“ или някъде другаде и са усетили, че си прекалено висококласна за такива места. Не се мъчи да отгадаеш какво ти е замислил твоят ангел хранител, моето момиче.

В съботата тя отишла на прослушването, очаквайки да завари само корепетитор пианист, а се оказало, че били викнали целия бенд по-рано заради нея. Управителят Джонсън Оливър — явно привърженик на правилния метод на пряко ръководство — й връчил аранжиментите на трите песни, които искали да им изпее, и й дал достатъчно време да се усамоти в ъгъла, че да ги разучи:

— Засега от вас се иска просто да усетите какъв е нашият подход към музиката. А момчетата постепенно ще се приспособят към вашия стил на пеене.

Тя запяла, те почнали да се нагаждат, а на нея й се сторило, че никога през живота си не е пяла така хубаво. Когато стигнали до „Boogie-Woogie Bugle Boy“, поне дузина от кухненските работници излезли да я слушат, а като свършила, всички, включително и музикантите, избухнали в аплодисменти.

Импресариото също присъствал, без да я е уведомил предварително, и след като се споразумял с Джонсън Оливър, я шашнал, като още там, на място, й предложил договор с хонорар, за какъвто не смеела дори да си мечтае.

Продължавала да я тревожи единствено мисълта, че самият собственик току-виж се окаже с очаквания, каквито тя дотогава упорито отбивала. Затова попитала кога ще има възможността да се запознае с големия бос, а Джонсън Оливър, с когото явно била намерила общ език, рекъл:

— Млада госпожице, аз съм новият собственик и управител и ако започнете работа при нас, това заведение ще се окаже изключително печелившо.

Мама ни разправи всичко това по време на вечерята и мога да се закълна, че и да бяхме угасили четирите свещи на масата, сиянието й щеше да ни е достатъчно, че да се нахраним спокойно.

След всички преживени тегла нямах думи да изразя колко щастлив се чувствах заради нея. И ако някой ми беше казал, като си лягах, че на другата сутрин ще мога пак да ходя, като нищо щях да му повярвам.