Дийн Кунц
Градът (74)

73

Историята, която съчинил, му се струвала съвсем убедителна, но въпреки това доктор Мейс-Маскил се колебал през цялата неделна вечер и така и не вдигнал телефона да се обади на най-добрия си студент. Забъркал нова кана мартини, но се усетил на каква опасност се излага и излял съдържанието й в мивката, без изобщо да близне.

Спал лошо, на няколко пъти се събуждал от сънища, които не успявал съвсем добре да си спомни, с изключение на това, че в тях присъствали окървавени чукове и мачете за обезглавяване. Надигнал се още призори, навлякъл си копринения халат, нахлузил чехлите и се затътрил към кухнята да си прави кафе.

Като отдаден докрай на Делото човек, убеден, че и в друг, предишен живот е бил революционер и велик боец, отказвал да признае пред себе си, че го е страх да се обади на бившия си студент. И все пак, колчем посегнел към телефона, ръцете му се разтрепервали, а устата му се сгърчвала, сякаш през нощта го била тръшнала болестта на Паркинсон.

Едва по някое време ужасът му бил изместен от срам, след като докторът случайно се помирисал. Отврат. И си дал сметка, че не се бил къпал, откакто се върнал от сблъсъка в ателието за химическо чистене в четвъртък следобед. Спотайвал се бил у дома си цели три дни и половина, но нямал почти никакви спомени как е минало цялото това време.

Подкрепил се с половин кана черно кафе и английски мъфин, намазан обилно с фъстъчено масло и желе, после отишъл в банята към спалнята си и се осмелил да се погледне в монтираното откъм вътрешната страна на вратата огледало в цял ръст. Вместо коса, на главата му имало метла на вещица. А ако му се наложело да замине нанякъде за седмица, нямало да има нужда от пътни чанти: всичко, което можело да му потрябва, щяло да се побере в торбите под очите му. Зъбите му били пожълтели; не само ги усещал космати, ами и изглеждали космати. А пък вонята от тялото му…

Измил си зъбите, после повторил. Задържал се задълго под максимално горещата струя на душа. Сушил косата си със сешоара и четка, докато й придал вид на преждевременно побеляла лъвска грива. Именно тази му буйна коса напомняла на някои жени за бащите им и възбуждала у тях желание за трансгресивен секс, от което ставали ненаситни. Погледнал се отново в огледалото и видял насреща си полубожество.

Облякъл си чисто бельо и нови дрехи, отишъл в кабинета си, седнал на обшития с габърчета тапициран кожен стол зад бюрото от тис с писалищна повърхност от черен гранит, извъртял се към телефона и с радост установил, че ръката му не трепери. От три години разполагал и с апарати с бутонно набиране, но и досега не можел да свикне с тях. Липсвала им някак си автентичността на телефоните с шайба, а доктор Мейс-Маскил категорично държал на автентичността.

Набрал най-новия номер, с който разполагал, и се чудел — по-скоро се надявал — Лукас да не е там, но в крайна сметка чул познатия му глас.

— Кой се обажда?

— Робърт Донат — казал професорът, използвайки името на актьора, изиграл затрогващата главна роля във филма „Довиждане, мистър Чипс“ от 1939-а — историята на преподавател по латински в английско училище пансион, който от посмешище за учениците с годините се превръща в техен любимец.

— Поздравете от мое име Гриър Гарсън — дал съответния отговор Лукас, споменавайки името на изпълнителката на главната женска роля.

Ако някой си правел труда да подслушва телефоните им, подобно използване на пароли нямало изобщо да им помогне, пък и двамата поначало не разговаряли помежду си с кодирани изрази; просто доктор Мейс-Маскил предпочел да установи връзката тъкмо по този начин, понеже му давал усещането за по-голяма сигурност от обичайната.

И без да се бави и секунда, професорът заразправял как случайно бил в отдела „Завършили студенти“, когато през вратата нахлула Сецуко Нодзава, явно под влиянието на някакви вещества — дрога или алкохол, не могъл точно да определи — и настояла да й съобщят адреса на някой си Лукас Дракман. Допускал, че може и да е била разстроена по някакъв повод, но поведението й можело да се дължи и просто на слаби нерви — толкова особено било, че се затруднил да определи причината. Секретарката в отдела — едрогърдата червенокоска Тереза Мари Халъхан, която отдавна му се облизвала на професора — естествено, уведомила развълнуваната посетителка, че университетът поначало не разпространява лични данни за бившите си студенти, при което въпросната Нодзава станала войнствена. Доктор Мейс-Маскил понечил да се обади в защита на мис Халъхан и университетския правилник, съществото, на име Нодзава, пренасочило гнева си към него, заговорило несвързано и си тръгнало вбесено.

— Коя, по дяволите, е тая Сецуко Нодзава? — попитал Лукас.

— Доколкото разбирам, е собственичка на ателие за химическо чистене. Останах с убеждението, че по някакъв повод я познаваш.

— През живота си не съм чувал за тая шантава кучка.

Доктор Мейс-Маскил му повярвал и изпитал облекчение. След като Лукас нито й бил вършил ценна услуга, нито е убивал някого по нейна поръчка, много по-вероятно било да повярва на бившия си наставник, отколкото на тая ненормална жена, която изкрейзила насред отдела „Завършили студенти“.

— И кога стана всичко това? — заинтересувал се Лукас.

— Преди петнайсет минути. Оттам дойдох право тук, да ти позвъня от служебния ми телефон.

— И за какво й е притрябвал на тая кучка адресът ми?

— Така и не каза. Но всичко ми се видя много странно, изключително странно. И реших, че няма да е зле да знаеш.

— Ами хубаво. Ще си помисля. Ще видя какво може да се направи. В момента съм малко попренатоварен, но ще гледам да отделя известно време. Благодаря ти, че ми пазиш гърба.

След като приключили разговора, професорът отишъл в банята, свлякъл се на колене пред тоалетната чиния и повърнал.