Дийн Кунц
Градът (72)

71

Според дадените впоследствие показания в съда към осем вечерта в събота доктор Мейс-Маскил заключил, че ще е най-разумно да не споменава изобщо на Лукас Дракман за проявения към него интерес от страна на мисис Нодзава. Току-виж се оказало, че в нехарактерен моментален изблик на човещина Лукас в действителност е сторил някоя добрина на нея и съпруга й, поради което нямало да запраши към Илинойс да я убива — а покрай нея евентуално и самия доктор — и съответно нямало да възникне опасността да излезе наяве истината около поръчката за убийството на Норийн. Не изключвал, по дяволите, и вероятността Лукас да е убил някого по тяхно искане. Какво й пречело, запитал се, на оная кучка Нодзава да е измислила цялата тази история за недостатъчно изразената благодарност към Лукас, а да го е търсела всъщност за да му поръча някое ново убийство? Та нали и тя се занимавала с бизнес — кралица на химическото чистене, автомивките и облеклата — а в очите на университетския преподавател на земята нямало по-безмилостни и по-жестоки хора от бизнесмените.

Доволен от елегантните си разсъждения и от леденото спокойствие, с което превел мисловния си процес през всичките опасни плитчини, доктор Мейс-Маскил си забъркал цяла кана с мартини.

Но в неделя сутринта, след като майсторски преодолял махмурлука с помощта на масирана доза витамини B комплекс, прокарани с чаша магнезиев хидроксид, се почувствал зле — не толкова заради препиването предишната вечер, а понеже интуицията настоятелно му подсказвала, че решението, което е взел, е погрешно. Независимо по какви причини Сецуко Нодзава е желаела да се свърже с Лукас, ако му споменела за срещата си с Мейс-Маскил, именно нейната версия щяла да стигне първа до ушите на Лукас, а това почти изключвало възможността преподавателят да му пробута впоследствие по-благоприятен за себе си вариант.

Така че, след като се допреборил с махмурлука с помощта на три сурови яйца и няколко капки сос табаско, разбити в чаша портокалов сок, доктор Мейс-Маскил прекарал предобеда и ранния следобед в съчиняването на описание на срещата му със Сецуко Нодзава, която вероятно се била състояла в друг, паралелен свят.