Дийн Кунц
Градът (69)

68

След време щяхме да разберем, че докато мистър Йошиока ми е бил на гости, Сецуко Нодзава направила пореден опит да се свърже с мистър Тамадзаки от „Дейли Нюз“. Осведомила се, че бил на почивка и щял да се върне на работа в понеделник. Самият той бил останал с впечатлението, че тя му била докладвала всичко; същото си го мислела и тя, но само до мига, в който онзи, лудият професор, не цъфнал като някой от откачените герои на Сид Сизър в някогашното „Твоето шоу на шоутата“. Новодобитата от нея информация надали щяла да има някаква стойност за вестникаря, а и след като се отнасяла до събития, случили се години по-рано, сигурно и в понеделник щяла да му свърши същата работа, каквато и днес.

Нямаше начин да знаем, че идният понеделник щеше да промени завинаги — или да прекъсне — живота на толкова много народ.

В друга част на Чарлстън, в щата Илинойс, във внушителния дом в колониален стил на доктор Мейс-Маскил професорът се надигнал от леглото чак следобед. Бил трезвен, но му се повдигало. Освен това имал чувството, че са го били, но мисълта му била бистра.

С течение на времето щяхме да узнаем най-подробно какво доктор Мейс-Маскил си е мислил и е вършил през следващите дни. Когато се стигнало до разпитите в полицията, въпреки съветите на своя адвокат професорът сладкодумно драматизирал изживяванията си, мотивиран от самосъжалението, което изпитвал, но в не по-малка степен и от чувството за собствената си историческа роля в утопистките движения на съвремието му.

На трезва глава пресметнал незаконните вещества, които бил поел предишния ден, и след известни разсъждения успял да прецени в какво точно бил сбъркал и коя именно отвратителна комбинация от наркотиците го е тласнала в пропастта на параноята. Защото, като чул за посещението на мисис Нодзава в отдел „Завършили студенти“, мигновено стигнал до абсурдно глупавото заключение, че Лукас щял много скоро да бъде разкрит като поръчков екзекутор. Докато младежът всъщност си бил най-нормален убиец, който дори не всеки път искал да му се плаща. В интерес на истината, отказал да вземе пари и от своя любим наставник за елиминирането на досадната Норийн Уолис Мейс-Маскил, по рождение Норийн Уолис Норвил, от рода Норвил от Грос Пойнт в щата Мичиган. „Ще имаш да ми връщаш“ — рекъл Лукас, докато му отказвал парите, а Джубал приел с радост изявлението му, докато в един момент след известно време почнал да се пита какво ли всъщност ще има да „връща“.

От самото начало смятал, че Лукас бил всецяло отдаден на Делото им — в съзнанието си Джубал винаги си представял тази дума с главна буква — а откакто завършил преди четири години, младежът предимно дрейфал напосоки, побъркал се по плътските удоволствия. Е, вярно било, че сегиз-тогиз Лукас вършел и по нещо полезно — я дерайлиране на влак или други дребни саботажи, я разстрел от упор в тила на някой заплеснал се полицай — но бил далеч от възможностите, предлагани от ума бръснач, с който разполагал.

Освен това напоследък доктор Мейс-Маскил се притеснявал, че интересът на Лукас към Делото отслабвал, за сметка на което младежът се излагал на все по-големи рискове заради самия гъдел. Ами да: като в онзи случай, когато се беше възползвал от неочаквано появилата се възможност и разстрелял полицая пред китайския ресторант на оживената улица, пред очите на евентуални свидетели. Изчислил светкавично кой откъде би могъл да го гледа, определил наличието на сляпо петно, гръмнал ченгето, пуснал пищова в джоба на рошав и дезориентиран бездомник и се разкрещял: „Дръжте го! Хванах това копеле! Помагайте!“. А щом неколцина мъже се притекли да озаптят изпадналия в ужас скитник, Лукас се изсулил в суматохата. Смятал се едва ли не за свръхчовек от господстващата раса на Ницше и изпитвал, изглежда, редовно нуждата да доказва превъзходството си, като се измъквал напук на невероятните рискове.

Но когато Лукас дерайлирал влакове или разстрелвал полицай на оживена улица заради самото удоволствие и в доказателство на своето превъзходство, а не посвещавал времето и мисълта си на планирането на някоя по-значителна акция, която можела да се осъществи с много по-голяма увереност, че няма да остави никаква следа, насочваща към нейните извършители… Ами оказвало се, че безумства от този род излагали на опасност и самия професор. При все че му били необходими няколко години, за да осъзнае, че било достатъчно дори само за едно убийство да задържат и осъдят Лукас и той сигурно щял с удоволствие да се спазари да му намалят присъдата, в замяна на което щял да издаде други, с чието съдебно преследване властимащите щели да се захванат с най-голямо удоволствие. Като например доктор Джубал Мейс-Маскил. Онова, което се предполагало да „върне“ на бившия си студент, като нищо можело да доведе до гибелта на доктора в замяна на орязването на присъдата на Лукас с някоя и друга годинка или на осигуряването му с определени затворнически привилегии, които в нормални обстоятелства не биха му се полагали.

В зората на новия ден, в жестоката хватка на трезвеността, професорът най-сетне проумял с безпрецедентна яснота, че ако желаел да остане на свобода, следвало на всяка цена да гарантира и свободата на самия Лукас. Оттам и решението му да се обади незабавно на своя бивш студент и да му съобщи за необичайното посещение на мисис Нодзава в отдел „Завършили студенти“. Лукас уведомявал своя наставник при всяка смяна на своя телефонен номер, но много рядко му съобщавал поредния си нов адрес или докъде да препраща кореспонденцията му. Веднъж уведомен за проявения към него интерес от страна на мисис Нодзава, Лукас най-вероятно щял да пожелае да дойде до Чарлстън, за да отведе жената на някое тихо, закътано местенце, където да се убеди в истинските й намерения, понеже било изключено да са свързани в извършена добрина, за която не му се били отплатили като хората.

На два пъти преподавателят вдигал слушалката и започвал да набира последния известен му номер на Лукас, но и двата пъти затварял, преди да е стигнал дори до средата. Макар торнадото от параноя да не се вихрело временно в поизчистения от дрогата мозък на доктор Мейс-Маскил, мисълта му била достатъчно бистра, за да му подскаже каква опасност би представлявало и за самия него идването на бившия му студент в Чарлстън, с цел да поизстиска информация от кралицата на химическото чистене. Понеже Лукас щял евентуално да научи не само на какво се дължал интереса й, но и за странното посещение на някогашния му преподавател в ателието й. С това свое представление доктор Мейс-Маскил се бил превърнал в обект на внимание, какъвто той до този момент изобщо не бил, а и неминуемо разпалил още по-силно любопитството и подозренията на тази жена към Лукас. Нищо чудно любимият наставник да се е превърнал за нула време в непоносимо бреме, което пък създавало вероятността при посещението на Лукас в града жителите на Чарлстън да намалеят с двама.

Доктор Мейс-Маскил се зарекъл да прояви благоразумие и да обмисли всички възможни последствия, преди да се обади на Лукас. Отложил и петъчните си лекции, за да разполагал с повече време за размисъл — да преценял плюсовете и минусите на всички възможни варианти и да вземел защитни мерки във връзка със съответния краен избор, който щял да направи.

Напук на всичките си притеснения и тревоги, доктор Мейс-Маскил се заклел да не пипне ни хапче, ни прахче, което би могло да уталожи нервите му и да замени страховете му с ведрина.

И при все че бил жаден, отказал да се докосне до бърбъна и брендито; дори тапата на виното не извадил.

Заредил кафеварката и докато я чакал, поставил върху кухненската маса голям бележник с жълти разграфени листове, една писалка със синьо и една с червено мастило.

Но както си седял и чакал кафето да стане, изведнъж осъзнал, че е неподходящо облечен. Бил само по боксерките, по които спял. И се обезпокоил заради това си недоглеждане. След като ставало дума за самото му съществуване, да обмислял стратегията си за оцеляване по бельо, щяло да бъде точно толкова безотговорно, колкото и ако го направел на гол гъз. Така че отишъл в спалнята, където си облякъл сапфиреносиния си копринен халат и обул кадифените чехли, и едва тогава се завърнал в кухнята в по-лукаво и войнствено настроение.