Дийн Кунц
Градът (64)

63

След като се убедила, че доктор Джубал Мейс-Маскил очевидно се е оттеглил невредим, без да се натресе в друг автомобил, мисис Нодзава се прибрала в офиса си зад ателието за химическо чистене. Прехвърлила наум списъка на приятелките си, към които можела да се обърне за сведения, и накрая се обадила на Иринка Вавилова. Иринка и съпругът й Андрей свирели в Московския симфоничен оркестър, преди да избягат в края на 1939 година по време на турне в Норвегия и само след по-малко от година успели да се преселят в САЩ. Андрей бил починал предната година, но Иринка, която навършила петдесет и пет, продължавала да преподава история на музиката в университета.

Иринка вземала уроци по оригами от Сецуко Нодзава и винаги се радвала, когато се чували по телефона. Да, познавала Джубал Мейс-Маскил, който според нея бил абсолютна свиня. Когато започвала работа в университета, той й се пускал най-нахално по време на преподавателските партита, дори в присъствието на Андрей, а в някои случаи — и когато собствената му — на Джубал — съпруга Норийн била само на два-три метра от него.

Станал бил още по-агресивен след смъртта на жена му през 1962-ра, а след това, за по-малко от две години, се променил коренно: решил, че е превъплъщението на Че Гевара в Чарлстън, в щата Илинойс, и се отдал на консумацията на развлекателни наркотици, които сигурно щели да са причина да го уволнят или, което било по-вероятно, щели да го принудят да се пенсионира преждевременно. Някои хора твърдели, че се бил разкапал окончателно, понеже не можел да преживее ужаса, довел до смъртта на Норийн, но според Иринка Джубал не бил способен на толкова дълбоко съчувствие дори по отношение на жена си.

А как по-точно била умряла Норийн? Кошмарна смърт — не е за разправяне. Заминала при семейството на брат си в Аризона. Една вечер, след като всички останали си легнали, поседнала край плувния басейн да се радва на топлата пустинна вечер. На другата сутрин никаква я нямало. Взетата под наем кола, с която била пристигнала, също не била вече пред къщата. Полицията я открила в паркинга на някакъв шопинг център, а в багажника попаднали на трупа на Норийн. Била с вързани ръце и крака и била бита до смърт с чук. Така и не намерили кого да обвинят за убийството й.

Джубал имал ли е непробиваемо алиби? Що за въпрос! Масово е възприеман като псевдоинтелектуалец и безнадеждна свиня, но надали някой би могъл да си го представи как извършва убийство. Той е толкова безхарактерен и абсолютно страхлив. Да не говорим, че през седмицата, в която Норийн била в Аризона, Джубал ръководел тридневна конференция на тема „Студената война: необходимост или оправдание?“. Участниците били деветдесет и двама на брой, от университети в шестнайсет щата. Той лично бил организирал събитието и присъствал неотлъчно. Несъмнено и за малките часове имало кой да гарантира, като се вземе предвид броят на жените участнички, които до една били запознати с внимателно култивираната репутация на Джубал, но нито една нямала представа какъв е в действителност. В интерес на истината, Норийн била убита по време на заключителната вечер на конференцията, завършила с купон до един след полунощ, а тя по това време вече била отвлечена и пречукана в далечния град Скотсдейл.

По изчисленията на мисис Нодзава, Лукас Дракман — невероятно умният и почтен студент — е бил предпоследна година студент, когато доктор Мейс-Маскил овдовял. Станало й любопитно дали случайно Норийн не е имала някоя солидна застраховка „Живот“, или не е притежавала самостоятелно от мъжа си значителни активи, които по силата на завещанието й да са преминали в негово владение.

Не че мисис Нодзава имала някакво желание мистър Тамадзаки от „Дейли Нюз“ да й възложи разследването на тези два крайно любопитни въпроса. Напротив: колкото и приятно да й било дотук малкото приключение, изобщо не я блазнела мисълта да зареже бизнеса си, че да стане частен детектив — професия, която се очертавала като ужасно потискаща.

След като мисис Нодзава се сбогувала с Иринка и оставила слушалката, Тоширо Мифуне положил огромната си глава в скута й и тя почнала да го чеше зад ушите. Похвалила го за това, че бил добро момче — най-доброто момче на света — и му казала, че светът щял да бъде несравнимо по-добър, ако хората били повече като кучетата. Тоширо Мифуне бил възедър дори за лабрадор ретривър, но при достатъчно добра мотивация бил способен и да мърка.