Дийн Кунц
Градът (57)

56

През изминалите шест седмици, откакто се пренесохме у дядови, мистър Йошиока ми се обади два-три пъти по телефона, винаги през деня, когато бях сам вкъщи, да ме пита добре ли съм и свиря ли още на пианото. Разправях му за незначителните случки в ежедневието ми, а той ми съобщаваше за най-новите събития в кооперацията.

През онзи оживен четвъртък, след като си отидоха Малкъм и Амалия, а мама и дядо още не се бяха прибрали, мистър Йошиока пак ми звънна, в 4:15.

— Добре ли се отнесе с теб денят ти, Джоуна?

А пък аз се сетих за мис Пърл — за съвета, който ми беше дала, за предупреждението, за разкритието, че тя всъщност е душата на града в плът и кръв, за голямата й чанта и невероятното й съдържание — поради което му отговорих:

— Е, поостави ми някоя и друга синина.

Бях му разказал вече за всичко, с изключение на срещите ми с мис Пърл; за тях можех да му споделя единствено в разговор на четири очи. Изпреварих следващия му въпрос с думите:

— Много съм добре. Всичко е идеално. Имам си две нови страхотни приятелчета, дето живеят срещу нас.

Той обаче ми беше позвънил с определена цел, а не само да си побъбрим.

— Чете ли днешния вестник? „Дейли Нюз“ имам предвид.

— Получихме го, но не съм го отварял. Онова, дето го пише в новините, не е всичко.

— На първа страница има снимка от демонстрацията в Сити Колидж в понеделник. А сред хората на снимката са мистър Смолър и мис Делвейн.

— Видях ги по телевизията.

— Знаеш много добре, че нямам телевизор, а перспективата да видя по него мистър Смолър никак не ме изкушава да закупя такъв.

— Случайно се загледах… и видях там и баща ми.

— Изключително интересна новина. Но на снимката във вестника баща ти го няма.

— Имам чувството, че са замислили нещо. Тях войната хич не ги вълнува.

— Прочети вестника — каза мистър Йошиока. — Струва ми се, че ще ти стане ясно от там за какво са били в Сити Колидж. Но преди това държа да ти съобщя, че най-после ми се обадиха и мистър Тамадзаки, и мистър Отани. Излезли наяве нови подробности, а утре ще ми съобщят и други. Желанието ми е да те посетя по този повод в петък. Кое време ще е най-удобно за теб?

Имайки предвид, че щяхме да обсъждаме неща, за които майка ми и дядо ми дори не подозираха, му казах да мине по всяко време между единайсет и четири, за да сме сигурни, че никой няма да научи за посещението му и да ме разпитва за какво му е трябвало да идва.

— Ще дойда точно в два. Длъжен съм обаче да те уведомя, че преди две седмици баща ти и мис Делвейн са се изнесли от квартирата си и са изчезнали. Мистър Отани е стигнал до категоричния извод, че са преминали в нелегалност.

— Какво значи това?

— Това означава, че са заличили следите си, тъй като очакват по някое време властите да се заинтересуват от тях. Вероятно са възприели и фалшиви самоличности. Ако са верни предположенията ти, че са замислили нещо, извън онова, което вече са сторили, най-вероятно се канят да осъществят своя замисъл през лятото, и то в самото му начало, а не в края му.

Моята очевидно свръхестествена наставница мис Пърл ми се беше явила със съветите и предупрежденията си именно защото в най-близко бъдеще ми предстоеше ключов момент от живота ми — допусках, че може би не ставаше дума само за броени дни, но явно нямаше и да се наложи да чакам дълги години. Изразът на мистър Йошиока „през лятото“ изведнъж ми се стори доста точен.

— Повече подробности ще ти съобщя в петък, Джоуна. Извинявай, ако съм те разтревожил. Не беше това целта ми. И се надявам да не съм успял.

— Не сте ме разтревожили, сър. Каквото и да се случи, всичко в крайна сметка ще е наред.

— Констатацията ти е в пълно съзвучие с философията дзен.

— С коя?

Той не пожела да ми обясни, а само каза:

— Много мъдро. Изключително мъдро. Ще се видим вдругиден, точно в два. Всичко най-хубаво, Джоуна.

— Надявам се да е така. В смисъл, всичко ще е наред. И на вас пожелавам същото.