Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Градът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The City, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8гласа)

Информация

Сканиране
sqnka(2019)
Разпознаване и корекция
dave(2020)
Корекция и форматиране
Еми(2021)

Издание:

Автор: Дийн Кунц

Заглавие: Градът

Преводач: Венцислав К. Венков

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Излязла от печат: 17.03.2017

Отговорен редактор: Жечка Георгиева

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Соня Илиева

ISBN: 978-619-150-682-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8138

История

  1. —Добавяне

53

През същата тази сутрин мистър Тамадзаки от „Дейли Нюз“ успял да се свърже по телефона с будисткия храм „Ниши Хонгванджи“ в Лос Анджелис. В част от този богато украсен молитвен дом били прибрали вещите на някои от интернираните калифорнийци. След края на войната известна част от вещите така и останали непотърсени, но през всичките изминали оттогава години за тях се грижел специално назначен уредник. Освен всичко друго уредникът притежавал дълъг списък на интернираните плюс по-кратък списък с имената на онези, които желаели местонахождението им да е известно на останалите оцелели и редовно уведомявали за смяната на адреса си.

Мистър Тамадзаки се поинтересувал дали храмът не разполага с данни за бивши обитатели на който и да било от десетте лагера на Военното управление по преместването, живеещи понастоящем в района на Чарлстън в щата Илинойс. И след по-малко от час му се обадили с вестта, че в момента в Чарлстън живеела жена, на име Сецуко Нодзава, която навремето била интернирана в лагера край град Моаб в щата Юта. С нейно съгласие съобщили адреса и телефонния й номер на мистър Тамадзаки.

Мисис Нодзава се оказала изключително словоохотлива личност. От нея мистър Тамадзаки научил, че била двайсетгодишна, когато ги пуснали от Моаб, а в момента била вече на четиресет и четири и заедно със съпруга й притежавали успешен частен бизнес: автомивка, две ателиета за химическо чистене и блок с апартаменти. По-малката им дъщеря била студентка втори курс в университета „Нортуестърн“ в Еванстън, а по-голямата — абсолвентка в „Йейл“. А пък синът им следвал магистърски курс по бизнес мениджмънт в УКЛА. Самата тя обичала да играе бридж, давала уроци по оригами на приятелки, изучавала френската кухня по готварската книга на Джулия Чайлд, не понасяла „Бийтълс“, но обичала песните на „Озмъндс“, независимо че били от Юта — щат, който не будел у нея приятни асоциации.

Когато мистър Тамадзаки успял най-сетне да обясни за какво й се обажда и каква информация се надява тя да му събере, мисис Нодзава се съгласила на мига. В момента обслужвала клиенти в едно от ателиетата за химическо чистене, но в рамките на следващия един час щяла със сигурност да намери кой да я замести.