Дийн Кунц
Градът (5)

4

Първият случай, в който майка ми усетила как животът й рухва, бил, когато установила, че е бременна с мен. Току-що я били приели в музикалния факултет на колежа „Оберлин“, и то с почти пълна стипендия, но така и не успяла да започне първи курс, защото й съобщили, че аз съм на път. Тя после все разправяше, че всъщност нямала никакво желание да постъпва в „Оберлин“; че идеята поначало била на родителите й, докато самата тя искала да разчита на вродения си талант, без да се обременява с купища музикална теория. Намеренията й били да започне от някой смотан клуб, от там да се издигнела до друг, не толкова смотан, и така нагоре, нагоре, нагоре, докато натрупа достатъчно опит. И твърдеше, че била благодарна за своевременната ми поява, понеже по този начин съм я бил отървал от „Оберлин“. Като по-малък май наистина вярвах на тези й приказки.

Прекъснала образованието си за година между гимназията и следването и баща й успял с връзки да я уреди да свири въпреки непълнолетието й в някакъв пиано бар, понеже и тя била пианистка. Не само това, ами свирела добре и на саксофон, била първокласна изпълнителка на кларинет и с бързи темпове усвоявала китарата. Когато Господ раздавал таланти, направо се спънал с кофата върху Силвия Бледсоу. Барът, освен това, бил и ресторант, а готвачът — не майсторът, а действителният готвач — бил Тилтън Кърк: двайсет и четири годишен, с шест години по-стар от нея, и щом тя излезела на почивка, цъфвал и той със своя чар, който, поне аз доколкото мога да преценя, бил от съвсем друго естество, нямащ нищо общо с нейния.

Бил красноречив красавец и колкото бил сигурен, че се казва Тилтън Кърк, със същата убеденост можел да се закълне, че в най-скоро време щял да покори света. Достатъчно било да му кажеш „здрасти“, че да чуеш какво точно му предстои: първо от готвач щял да стане майстор, после, преди да е навършил трийсет, щял да се сдобие със собствен ресторант, а преди да е станал на четиресет — с поне още два-три или колкото там си поискал. Бил талантлив готвач и омайвал Силвия Бледсоу с какви ли не вкусни ястия, усъвършенствани според така наречения „стил Кърк“. Накрая й дарил и мен, макар впоследствие да се оказало, че отглеждането на деца не било част от въпросния „стил Кърк“.

Справедливостта изисква да отчета, че бил наясно с намеренията й да ме износи и да ме роди, тъй като семейство Бледсоу не признавали никакъв друг вариант. Така че постъпил по най-правилния възможен начин и се оженил за нея, след което, както можело да се очаква от такъв като него, предприел най-неправилното действие.

Родил съм се на 15 юни 1957 година — датата, на която оркестърът на Каунт Бейси става първият негърски състав, допуснат да свири в „Звездната зала“ на нюйоркския хотел „Уолдорф-Астория“. По онова време точно така им викали на чернокожите — „негри“. На 6 юли друга чернокожа звезда — тенисистката Алтея Гибсън — печели за пръв път купата „Уимбълдън“. А на 29 август Конгресът най-после приема предложения предишната година от президента Айк Айзенхауер Закон за гражданските права; скоро след това Айк изпраща националната гвардия да осъществи десегрегацията на училищата. Така че в този контекст появата ми на бял свят не представлявала никаква сензация, освен за майка ми и мен.

В желанието си да се подмаже на родителите на Силвия, а и понеже бил наясно кои точно са музикалните герои на дядо ми Теди, баща ми решил да ме кръсти Джоуна Елингтън Бейси Хайнс Елдридж Уилсън Хамптън Армстронг Кърк. Дори и днес, след толкова много години, почти всеки знае кои са Дюк Елингтън, Каунт Бейси, Ърл Хайнс, Лайънел Хамптън и Луис Армстронг. Времето обаче не е еднакво благосклонно към всички таланти, така че в наше време за Рой Елдридж са чували само любителите на бигбенд саунда. А той е сред най-великите тромпетисти на всички времена. С наелектризиращ стил. През първите години на войната свири в легендарния оркестър на Джийн Крупа, с който Анита Дей променя тотално представата как трябва да звучи една джаз певица. „Уилсън“ в името ми идва от Теди Уилсън, наречен навремето си от самия Бени Гудмън „най-великият изпълнител на танцова музика днес“. Започнал е кариерата си с Гудмън, после за кратко време ръководел свой бигбенд, а впоследствие свирел най-вече в секстети. Ако случайно ви попадне някой от двайсетте записа, които е направил с бенда си, ще чуете пианист, отличаващ се с неповторима елегантност.

Като си помисля само до какви висоти се е предполагало да стигна, за да оправдая името си, понякога си мечтая да ме бяха кръстили просто Джоуна Кърк. Но и тогава, тъй като съм бил само наполовина от рода Бледсоу, всички, които са се възхищавали някога от дядо ми — а това означава всички, които са го познавали — сигурно са щели силно да се съмняват, че от мен е можело да излезе поне частично негово мъжко подобие.

В деня на раждането ми дядо Теди и баба Анита дошли да ме видят в родилното: първо през стъклената преграда на неонатологичното отделение, а след това — и в обятията на мама, когато й ме занесли. Там бил и баща ми, който изгарял от нетърпение да съобщи на дядо пълното ми име. Но независимо от това, че съм бил в центъра на вниманието им, лично аз нямам никакви спомени от този ден, вероятно понеже вече съм изгарял от нетърпение да започна първите си уроци по пиано.

Според мама обявяването на многото ми имена не постигнало ефекта, към който баща ми се стремял. Дядо Теди кимал разбиращо при споменаването на поредното име от страна на Тилтън, който благоразумно бил минал на отсрещната страна на маминото легло. А при произнасянето на последното ми име дядо се спогледал с баба, после свел очи към пода, сякаш бил забелязал там нещо неприлично, което не следвало да се вижда в болница.

Би трябвало да знаете, че усмивката на дядо ми беше в състояние не само да разтопи кубче лед, но и да докара водата му до точката на кипене. Дори когато не се смееше, изражението му беше толкова благо, че и най-срамежливите дечица се ухилваха, щом го видеха, и моментално отиваха да се запознаят с този добродушен великан. Но случеше ли се да се намръщи — особено пък ако знаеш, че ти си причината за това му намръщване — лицето му те навеждаше на мисли за Страшния съд и за жалките добрини, които евентуално би могъл да споменеш в противовес на всичките ти прегрешения. А той дори нямаше вид на ядосан, нито гледаше страшно — чисто и просто се свъсваше и в помещението мигновено настъпваше неловко мълчание. Никой обаче не се боеше от гнева на дядо Теди, понеже само малцина го бяха виждали в такова състояние. Ако случайно го предизвикаш да се намръщи, първото, от което ти идеше на ума да се боиш, беше неодобрението му, а дадеш ли си сметка, че си го разочаровал, у теб веднага се пораждаше необходимостта да си спечелиш одобрението му, което изведнъж се оказваше не по-малко важно за теб от въздуха, водата и храната.

Без да ми го казва с думи, дядо ми ми беше внушил и следното правило: хорското възхищение ти дава по-голяма власт от хорския страх.

Но така или иначе, там, в родилното, дядо ми Теди толкова дълго се мръщил, че баща ми изпитал нуждата да хване мама за ръка, а тя го оставила да я държи, докато ме прегръщала с другата.

Чак по някое време дядо вдигнал глава, изгледал зетя си и промълвил:

— На този свят има куп бигбендове, суингбендове — десетки, да не кажа стотици на брой, които един с един не си приличат. Но всички бликат от енергия и създават великолепна музика. Мнозина биха казали, че суингът е спомогнал не по-малко от всичко останало страната ни да запази победния си дух през цялата война. Самият аз в онези години свирих с два-три от най-големите, най-добрите оркестри, а и с два-три от не най-големите, но също толкова добри. И оттогава са ми останали прекрасни спомени и чудесни запознанства. И винаги съм се възхищавал от имената, които спомена между Джоуна и Кърк. Възхищавам им се и досега и ги обичам. Но един Бени Гудмън по нищо не им отстъпваше, да не говорим и колко свестен човек беше. Ами Чарли Барнет, Уди Хърман, Хари Джеймс, Глен Милър. А Арти Шоу, за бога — единственият и неповторим Арти Шоу, изпълнителят на „Begin the Beguine“, „Indian Love Call“ и „Back Bay Shuffle“! Ако искаме да сме справедливи спрямо всички заслужили изпълнители от онова време, на горкото бебе ще му трябва цял лист за писмо, че да изреди отгоре пълното си име.

За разлика от мама, баща ми така и не разбрал докрай смисъла на казаното.

— Но, Теди, при цялото ми уважение… Те не са от нашия бранш.

— Съгласен съм — отвърнал дядо. — Не са част от бизнеса с барове и ресторанти, в който участваш самият ти, но създавайки с творчеството си такова масово настроение за празнуване, те по един или друг начин също са оказали сериозно влияние и върху твоята дейност. Освен дето ние двамата със Силвия страшно си падаме по тях, нали, Анита?

— О, да. Дори и аз си падам по тях — съгласила се баба. — Обожавам музикантите. Женена съм за музикант. Родих музикантка. А освен това, скъпи, забрави да споменеш и братята Дорси.

— Изобщо не съм ги забравил — рекъл дядо, — ами ми пресъхна устата, докато ги изброя. И за Фреди Мартин се сетих.

— Е, как: най-звучният тенор саксофон на всички времена — допълнила баба.

— И Клод Торнхил.

— Най-добрият от всички най-добри бендове — заявила тя. — Да не говорим и какъв майтапчия беше Клод.

Баща ми почнал полека да усеща какво искат да му кажат, но не пожелал да се съобрази с тях. Гонел си свой дълбоко заседнал карез спрямо бялата раса — вероятно по сериозен повод, а може би и по цял списък от сериозни поводи. И все пак, в името на семейната хармония, сигурно е можел да добави към името ми поне Торнхил и Гудмън, но сърцето не му дало. Вместо това възкликнал:

— Хей, я виж кое време станало! Трябва да бягам в ресторанта.

След което целунал мама, целунал ме и мен, прегърнал Анита, кимнал на дядо Теди, пожелал му „приятен ден“ и се изпарил.

Така — с известно напрежение — завършила първата ни семейна сбирка през първия ми ден на този свят.

А маминият свят рухнал за втори път само осем месеца по-късно, когато баща ми ни зарязал. С оправданието, че трябвало да се съсредоточи изцяло върху собствената си кариера. Не можел да спи, докато бебето в съседната стая ревяло. Освен това уж си бил намерил потенциален инвеститор, а това щяло да му позволи да се издигне от готвач до майстор в новото си, собствено негово, макар и съвсем сбутано, заведение. И по този начин щял да ускори планирания свой възход. Поради всички тези причини имал нуждата да не се разсейва от странични дразнители, да бачка яко в ресторанта и да не изпуска новосъздалата се възможност. Обещал да се върне. Но не уточнил кога. Уверил мама, че ни обича. Поначало никога не се затруднявал ни най-малко да произнася подобни думи. И обещал да ни праща всяка седмица пари. Удържал на обещанието си цели четири седмици. През това време мама успяла да си намери работата в кафетерията на „Уулуъртс“, а и да пристъпи към първата си певческа изява в долнопробния клуб „Джаз Кейв“, така че, колкото и трудни да били времената, не били кой знае какво изпитание — нищо сериозно засега.