Дийн Кунц
Градът (104)

103

Мистър Смолър стигнал необезпокояван до петия етаж. Отворил безшумно и безпроблемно двата секрета на апартамент 5-С.

Продължавала да го притеснява единствено предпазната верига. Давал си сметка, че можел да бръкне с пръсти през процепа и при наличието на достатъчно време и търпение щял да успее да я избута извън насрещника й, но се боял да не вдигне шум. Затова се усмихнал, като установил, че веригата изобщо не е поставена, а си виси най-спокойно. Пълно нехайство. Съвсем тихо отворил вратата.

Знаел, че Йошиока излиза рано за работа — още по тъмно през зимата — и че по тази причина си лягал рано. Очаквайки да влезе на тъмно, Смолър си носел фенерче, но установил, че статуетката от слонова кост на придворната дама с надипленото кимоно била осветена от монтирана над нея лампа. Явно мацката от слонова кост имала някакъв свещен смисъл и се налагало да е на светло през цялото денонощие според шантавата чуждестранна религия на дребното човече шивач.

И от кухнята се процеждала слаба светлина, но не се чували признаци Йошиока да е станал и да си прави сандвич за късно през нощта.

С пистолета със заглушител в дясната ръка и фенерчето в лявата, пуснал два пръста пред лъча му, че да не блести прекомерно, Смолър прекосил всекидневната и преминал в коридора. Бил идвал в миналото я заради водопроводна авария, я заради запецнал прозорец… Спалнята на Йошиока се намирала зад първата врата отдясно, а тя зеела отворена.

На опряна в стената олтарна масичка светела висока към двайсет и пет сантиметра нощна лампа със стъклен кехлибарен абажур — поредното денонощно осветление пред снимките на японец и японка на средна възраст и на младо момиче. Смолър и преди ги бил виждал, но така и не се поинтересувал кои са, а приел, че са някакви роднини.

Самият шивач най-спокойно си спял.