Дийн Кунц
Градът (101)

100

Мистър Смолър, който в действителност бил отслабнал с близо пет кила, откакто се разделил завинаги с домоуправителската си длъжност, подминал с колата си кооперацията. Бил почти сигурен, че нямало да пропусне наличието на скрити в някой автомобил наблюдатели, но при все че се оглеждал с подозрение, едва ли не с параноя, никого не забелязал.

На ъгъла свил наляво, като стигнал до задната уличка, пак свърнал наляво и с изключен двигател, по инерция, минал зад сградата. И там нищо притеснително не открил. Отдалечил се до следващата пресечка, паркирал там колата и се върнал пеш прегърбен, с наведена глава, ругаейки под носа си бурята, която го блъскала, и вятъра, който навирал дъжда под качулката и по лицето му.

Малко преди да напусне службата си като домоуправител, се бил сдобил с дубликат от шперца, с който можело да се отключи всяка брава в кооперацията, и не се съмнявал, че ще му свърши добра работа. Свинете — собственици на цялата тази империя от жилищни кооперации, и цялата тайфа безсърдечни гадове, които им вършели черната работа, по-скоро щели китките да си срежат, вместо да наемат ключар, който да смени всички патрони на вратите в тая гниеща купчина тухли.

Стигнал до задния вход на сградата, ключът мазно превъртял, езикът на секретната брава се изплъзнал от насрещника, а мистър Смолър се нахилил и измърморил: „Егати и скъперниците“.

Влязъл и тихо затворил вратата зад себе си. Ослушал се известно време, докато дъждът се отцеждал от дрехите му. Чул някъде отдалеч звуци на телевизор. Съвсем слаби. И шум на вода по старите тръби, сякаш някой се къпел късно през нощта.

Замисълът му бил да се прокрадне незабелязано до петия етаж, да си свърши работата, да пречука онова гадно човече, като му устрои малък личен Пърл Харбър, а после тихомълком да се изниже. И без това след банката и обира на бронирания автомобил вече го търсели за извършено убийство, така че едно углавно обвинение повече или по-малко нямало да има почти никакво значение. Но ако случайно го срещнел някой от наемателите, със сигурност щял да го разпознае моментално въпреки обръснатата глава, мустака и свалените килограми и тогава щяло да му се наложи да извърши още едно убийство само за да си осигури време да изчезне от града, преди ченгетата да са се усетили, че се е върнал.

И мистър Смолър се заизкачвал по стълбите.