Дийн Кунц
Градът (94)

93

На петстотин километра от града, в съседен щат, Лукас Дракман, Смолър и Тилтън охолствали в отдавна неексплоатиран чифлик върху 850 декара, който били закупили преди години именно с такава цел — да им послужи някой ден за убежище.

Макар да не възнамерявали изобщо да напускат града, ако първоначалният им план се сбъднел точно. Властите нямало да имат абсолютно никаква представа кои можело да са извършителите. Така че щом Смолър отворел бронираната задна врата на камиона с оксиженовата горелка и влезели във владение на милион и шестстотинте хиляди долара в брой, нищо нямало да им попречи да си се върнат право в къщата, която гледала към „Ривърсайд Комънс“.

Наличието на оня японски педал на пейката в парка може би е следвало да подскаже на Дракман, че нещата може и да не се развият точно според очакванията им. Но те по това време се били вече напомпали да действат, а и самият той бил твърдо убеден, че победата никога не била на страната на колебливите.

След акцията се завърнали в бараката тип куонсет, където разполагали с радиоприемник, на който се хващали и честотите на полицията, с обикновено радио и с телевизор, по който да следят новините. Смолър още влизал през солидната врата, когато Фиона им викнала да гледат какво предават по телевизията. Пред Фърст Нешънъл стоял репортер и интервюирал рошава жена с дребни отломки в косите й — касиерка, която била зад гишето си в момента, в който бомбите експлодирали.

„Някакво момченце, негърче — разправяла, — викна да сме бягали, щото имало бомба. Помислих, че си прави глупава шега, но в един миг осъзнах, че е на сериозно. Та то ми спаси живота. Свих се на пода зад гишето и така оцелях.“

„Момченце, казвате — продължавал да я разпитва репортерът. — То тук ли е още? Виждате ли го някъде?“

А тя завъртяла глава и отговорила с разтреперан от вълнение глас: „Не. То, горкото, пострада зле. Даже в началото си помислих, че е умряло. Като момичето. То, момичето… беше умряло на място. Ужас! До него стоеше на колене друго момче. Опитах се да го изведа с мен — бялото момче, имам предвид — но то отказа да дойде. Приятелчето му било още живо и в никакъв случай нямало да го остави“.

„Кое приятелче?“ — попитал репортерът.

„Онова, малкото негърче. Джоуна. Другото момче така каза: «Джоуна е още жив. Не мога да го оставя».“

Дракман бил готов да убие Тилтън още в този момент, там, в бараката. Но съзрял изписания на лицето на баща ми истински шок. И се отказал от прибързаната екзекуция.

Застаналата до Дракман Фиона обявила злокобно: „Джуджу“.

Лукас Дракман поначало си падал по окултното. „Джуджу? Вуду? За такива работи ли става дума?“

„Този Джоуна. Джоуна Кърк. Още при оная първа наша среща трябваше да му разбия маймунската физиономия. Гадно шантаво копеленце. Вярва в джуджу магиите. И има една метална кутия, пълна с уанга. — Усетила, че думата е непозната на Дракман, и му описала колекцията ми от интересни боклуци по начин, който никога не би ми хрумнал: — Уанга значи «талисмани». Освен тях има и фетиши — предмети, на които се приписва свръхестествена сила.“

Именно тогава, в сряда сутринта, шестнайсет дни след атентата, докато Дракман, Смолър и баща ми си седели около кухненската маса в чифлика и обсъждали предстоящата революция, телевизията съобщила новината за намирането на камиона на „Колт-Томпсън“ и изчезналия — убития — охранител. Единствено, разбира се, нямало и следа от милиона и шестстотинте хиляди долара кеш.

Тилтън от сума ти време ги увещавал, че не трябвало никога повече да припарват в града. Дракман обаче бил непоклатим: „Имаме да си връщаме. Освен ако не ви е хванало шубето. Няма да оставим ненаказан никой, който е застанал на пътя на Делото ни, братя“. Смолър изпитвал известни колебания, но параноята толкова отдавна го друсала, че повечето време заемал страната на Дракман. Накрая и самият Тилтън се съгласил с неизбежността на акцията.

Поначало възнамерявали да се върнат през идния петък, но според Дракман намирането на бронирания камион налагало известна промяна в графика им. Той поначало бил заклет привърженик на смелите действия и способността на картите Таро да предсказват бъдещето. Освен това вярвал силно в Хитлер и Сталин, но те били отдавна покойници и нямало как да му дадат акъл. Затова решил да следва съветите на картите Таро и съответно изпратил с шпионска мисия срещу нас скрилата се зад новата си външност Фиона Касиди. Затова сега пак извадил тестето със седемдесет и осем карти, разбъркал ги и наредил пет с картинките надолу под формата на кръст върху кухненската маса. После ги заобръщал една по една и след известен размисъл обявил: „Казват ми да не се оттегляме, да не губим време, ами да се понесем още по-устремено напред“.

Впоследствие Дракман щял да признае пред полицията, че наличието на купища пари и непукизмът пред закона осигурявали едно основно предимство: възможността да се сдобиеш с всичко, което ти е необходимо, и то буквално на мига. Тъй като поначало бил заможен човек, изобщо нямал нужда от онова, което с хората си задигнал от „Колт-Томпсън“. Но идеологията повелявала, че борецът за Делото, революционерът бил длъжен да срути прогнилата система със собствените й пари, а не със своите. И щом Фиона му доложила в събота, че къщата ни продължава да е под наблюдение, Дракман се бил свързал с отдавна познати му негови съмишленици от друг град, не от нашия. Срещу съответното заплащане те се съгласили да му доставят ван марка „Форд“ от същата година, същия модел и същия цвят като онзи на нашата улица, с приличащи на истински контролни номера, регистриран на едно от фалшивите му имена. Доставчикът щял да му го докара в четвъртък следобед.

Намерението на Дракман било да се срещне в петък с Фиона, да разменят впечатления и още същата нощ да се промъкнат в дома на семейство Бледсоу. Но сега, като се доверил на интуицията си и на картите Таро, постановил: „Още утре потегляме за натам и влизаме в къщата утре през нощта“.

В момента и метеорологичната карта на телевизията предсказвала силни дъждове след четвъртък следобед в целия регион, а това допълнително засилило убедеността на Дракман, че трябва да избързат. Нощният дъжд щял да им осигури идеално прикритие.