Дийн Кунц
Градът (79)

78

Според сглобената впоследствие от полицията хронология на събитията Фиона и Тилтън влезли в банката едва след като заелият позиция на една пряка от там мистър Смолър им съобщил по портативната радиостанция, че бронираният автомобил завил по Нешънъл авеню. От извършените предварителни наблюдения били стигнали до извода, че трябвало да стигне до банката след не по-малко от три и не повече от пет минути. Съдейки по уличното движение в този понеделник, мистър Смолър преценил, че на бронирания автомобил — камион на охранителната фирма „Колт-Томпсън Секюрити“ — щели да му стигнат четири.

Тилтън получил съобщението, докато седял на пейката на автобусната спирка близо до пресечката на Петдесет и втора улица с Нешънъл авеню. Фиона пък седяла под дърво откъм южната страна на банката, също съоръжена с портативна радиостанция. Всяко от двете куфарчета имало четирицифрена заключалка, която тя била преработила така, че щом поставели и четирите колелца на нула, часовниковият механизъм започвал да отброява назад секундите до включването на детонатора.

Двамата влезли от противоположните страни на оживената банка. Тя оставила своето куфарче на пода до себе си, под една от високите мраморни маси. Същото сторил и той. Взели по една от вносните бележки, каквито банката оставяла по масите, и се престорили, че ги попълват, но след по-малко от две минути напуснали Фърст Нешънъл, без да отидат до нито едно гише.

На излизане от банката заварили бронирания камион паркиран до бордюра. Поради залелите напоследък страната масови расови бунтове и бурни улични демонстрации „Колт-Томпсън Секюрити“ била ревизирала правилника си и вече изисквала по определени маршрути в отделни градове автомобилните й екипи да бъдели от трима — а не, както е обичайно, от двама души: двама отпред в кабината, а третият — отзад, при парите, облигациите и другите ценности.

Докато Тилтън и Фиона слизали по стъпалата пред банката, лявата врата на кабината се отворила и водачът пръв слязъл от автомобила, съгласно утвърдената процедура. Щом затворил вратата, тя се заключила автоматично, а ключът за стартера бил в джоба на панталона му, прикачен с дълга верига към метален пръстен на токата на колана му.

При слизането на шофьора от камиона, облеченият в бяло болнично облекло Лукас Дракман излязъл от Петдесет и втора улица на Нешънъл авеню, понесъл бяла аптечка за първа помощ с нарисуван отгоре й червен кръст, все едно бил служебно запътил се нанякъде санитар.

Непосредствено след като слязъл водачът и нямало видима опасност камионът да бъде отвлечен след нападение откъм бордюра, дясната врата също се отворила и оттам слязъл вторият охранител.

В банката избухнала първата бомба, сред проблясъка на взрива се разхвърчали парчета от стъкла, стъклодържателите на една от двойните бронзови врати се огънали, като да били от пластмаса, едната от вратите се отскубнала от пантите си и с дрънчене се повлякла надолу, докато стигнала средата на стълбите, а под краката на минувачите тротоарите завибрирали така, сякаш някакво огромно същество от юрския период почнало да се събужда след продължил сто милиона години сън.

Всички на улицата се извъртели по посока на банката, с изключение на онези, които били подготвени за взрива.

Лукас Дракман бръкнал под незагащената си бяла риза и измъкнал пистолета от платнения кобур, който бил зашит от вътрешната страна на колана на панталона му, завъртял се на пета към шокирания и незнаещ какво да предприеме охранител, изстрелял два куршума в гърдите му и успял да прибере оръжието под дрехата си, преди мъртвецът да тупне на земята.

Докато Дракман вадел пистолета, шофьорът бил минал отзад на камиона. В момента на първата експлозия слизащата по стълбите от банката Фиона се насочила към него с пъхната под жакета дясна ръка, където стискала пистолета в кобура под мишницата й.

В същия миг мистър Смолър паркирал до тротоара зад камиона своя сив ван без прозорци, на чиято стена също се виждали наименованието и логото на „Колт-Томпсън Секюрити“. Облечен във фалшива униформа на фирмата, мистър Смолър слязъл и също се запътил към шофьора на камиона.

Фиона първа стигнала до водача, а когато той вдигнал поглед, буквално се лепнала за него с престорен ужасѐн поглед:

— Помогнете, моля ви се!

Разнесъл се вторият взрив, шофьорът се стреснал и отклонил вниманието си. А тя навряла дулото на пистолета в корема му и го простреляла. Мистър Смолър се появил съвсем навреме, за да й помогне да положат тялото върху асфалта, все едно на колегата му внезапно му било призляло.

Суматоха. Народът пищял, бягал, не знаел какво още да очаква и изобщо не обръщал внимание на протичащия в същия миг обир.

Лукас Дракман коленичил до простреляния охранител на тротоара, до отворената дясна врата на бронирания камион, и отворил походната аптечка, уж човекът не бил умрял, а само имал нужда от първа помощ.

Зад камиона мистър Смолър се смъкнал на две колене до загиналия шофьор и с помощта на малка ножовка успял да среже веригата, която свързвала халката на катарамата с автомобилния ключ в джоба му.

Фиона поела ключа от Смолър, отишла до Дракман и му го подхвърлила. Той се качил чевръсто на шофьорското място, а тя бързо го последвала и затворила вратата подир себе си. В името на по-голямата сигурност, стъклата на кабината били силно затъмнени.

Мистър Смолър зарязал убития водач и пак седнал зад волана на сивия ван.

За извънредни ситуации камионът на „Колт-Томпсън“ бил съоръжен с комбинация от сини пулсиращи светлини и виеща сирена, които били различни от онези на полицията и противопожарната охрана. Дракман ги включил и се отделил от бордюра в мига, в който уличното движение почнало да се задръства от спрелите коли, чиито пътници зяпали как пушекът излизал на талази от разбитите врати на банката.

Мистър Смолър го следвал плътно във вана без прозорци. Свърнали надясно по Петдесет и втора улица, където движението било по-слабо.

Третият охранител, заключен в багажното отделение, не успял да се свърже с никого по системата за вътрешна връзка в камиона, при което стигнал до грешното заключение, че двайсетгодишната му безпроблемна служба му предричала поне още толкова трудов стаж. Изпълнен с любопитство, но не и достатъчно разтревожен, нарушил правилника и дръпнал настрана стоманената пластина, която закривала процепа с размери пет на петнайсет сантиметра в дебелата бронирана стена, разделяща укрепената му позиция и кабината на камиона, и се провикнал към шофьора: „Ей, Майк?“.

Подготвената за подобна ситуация Фиона Касиди навряла в процепа пистолета си и изпразнила пълнителя в багажното отделение. Трясъкът от гърмежите и писъкът от рикоширащите в затвореното пространство куршуми били последвани единствено от пълна тишина откъм третия охранител.

На следващата пряка в източна посока от банката Дракман изключил присвяткващите сигнали и сирената, а след още една пресечка, когато камионът и следващият го ван спрели на червен светофар, баща ми станал от пейката на автобусната спирка, където бил отишъл след банката, и се присъединил към мистър Смолър в сивия автомобил.