Дийн Кунц
Градът (73)

72

През уикенда мистър Накама Отани успял да осъществи значимо наблюдение само върху два от трите имота, собственост на семейния тръст на чикагската фамилия Дракман: девететажна бизнес сграда в района, известен като „Триъгълника“, наета от разни медици — офталмолози, дерматолози, ендодонтисти и тям подобни — и осеметажна сравнително луксозна жилищна кооперация в „Бингъм Хайтс“, състояща се от осем целоетажни апартамента. Вторият имот му се сторил по-перспективен от първия, но и на двата адреса не мярнал нито един от петимата, които го интересували, нито съзрял и най-малкия признак на подозрителна дейност.

В понеделник си взел почивен ден от службата и още от седем сутринта заседнал пред третия имот — една от многото стари величествени резиденции, намиращи се по улиците в близост до „Ривърсайд Комънс“: четириетажна постройка от варовик в стил beaux arts, с бронзова дограма и плосък, обграден с балюстрада покрив. През първата половина на века в тази сграда вероятно са се състояли официални приеми с окичени с бижута дами в най-модни бални рокли, чакани от кочияши в ливреи край конски карети със запалени фенери, които по някое време са били заменени от луксозни лимузини. В наше време, изглежда, се обитавала от крадци, престъпници и луди бомбаджии.

През уикенда мистър Отани провел наблюденията си предимно от вътрешността на паркиран автомобил — не най-удачен избор в юлската жега. Но тъй като въпросната сграда гледала към „Ривърсайд Комънс“, този път успял да се настани на изключително приятно местенце. Седнал в самия край на парка, под дебелата — и предлагаща солидна маскировка — сянка на стара, силно разклонена арония и разположил до себе си върху пейката издание с твърди корици на „Хладнокръвно“ от Труман Капоти, термос с леден чай и брезентова торба с пакети солени бисквити, два шоколада и пъхнатия в кобур служебен револвер „Смит и Уесън Чифс Спешъл“, трийсет и осми калибър, а освен това и бинокъл, който възнамерявал да използва само при крайна необходимост.

Седнал върху специално донесената за целта възглавничка, обут в маратонки на бос крак, бермуди и пъстра хавайска риза, мистър Отани бил олицетворението на мъж в почивния си ден, седнал да прекара предобеда с книга в ръка сред природата.

Минаващите по виещата се през парка асфалтирана алея не му обръщали и капка внимание до мига, в който се задала тя — с блестящ загар, тръгнала на утринния си крос по бели шорти и жълт топ, дългокрака, в цъфтящо здраве и с подрусващи се хубости точно там, където трябвало. Мистър Отани поначало не бил склонен да забравя хорските лица, а пък и нейното било особено запомнящо се, затова я разпознал веднага, независимо че била минала повече от половин година, откакто я бил заприказвал в новогодишната вечер в онзи нощен клуб, преди Тилтън Кърк да се явил на срещата им. Освен дето я бил видял и по-наскоро на снимката по време на демонстрацията в Сити Колидж. Аурора Делвейн.

Забелязал как тя му хвърлила бегъл поглед там, под сянката, и тъкмо се наканил да вземе книгата и уж да не й обърне никакво внимание, когато тя се заковала изненадано на място и на лицето й се появила усмивка. Решил, че най-неподозрително щяло да бъде, ако сам поемел инициативата, затова се провикнал:

— О, здравейте! Разкошен ден, а? Помните ли ме?

Тя много добре си го спомняла — не само заради изявения му чар, но и заради физиката му, която била нетипична за американец от японски произход. При ръст един и осемдесет и осем, тегло деветдесет килограма и лапи като на професионален баскетболист, мистър Отани не можел да остане незабелязан дори седнал в сянката на някоя арония.

Изправил се, когато тя се приближила към пейката и рекла:

— Новогодишната вечер. Какво стана? Състоя ли се срещата ви?

— Не. С извинение за френския ми израз, онова гадно копеле ми върза тенекия. Оттогава го отписах.

През въпросната празнична вечер мистър Отани решил да не създава у нея впечатлението, че възнамерява да я сваля. Първо, имал си съвсем щастлив брак. Второ, жена с външността на Аурора Делвейн сигурно е била обект на толкова многобройни свалки, че надали можел да й пробута лаф, който да не знаела как да отклони категорично. Затова заел позата на гей, който чакал закъсняващия си приятел за вечеря. И друг път му се било случвало да възприема подобен подход. Жените поначало изпитвали симпатии към гейовете и не се притеснявали в тяхно присъствие. Особено, изглежда, заради необичайното усещане, че имали пред себе си мъж, с когото можели да разговарят толкова откровено, колкото с някоя своя приятелка.

— Май не ми се налага да ви питам дали вашият приятел се яви — рекъл мистър Отани. — Бас държа, че и километър по горещи въглени би лазил, само и само да бъде с вас.

Докато си говорели, тя танцувала от крак на крак, вероятно за да не изстине тялото й, но може би и заради това, стоката й да подскача и да му се набива в очите, независимо че бил гей. Тя поначало обичала да й правят комплименти и да предизвиква мъжете.

За негово щастие, програмата й за онази сутрин била доста сгъстена, та след като си побъбрили около минута за времето, тя се върнала на алеята и хукнала по маршрута си.

Той останал да седи на пейката, взел книгата и се зачел — ама наистина се зачел — без нито веднъж да хвърли поне за миг видим поглед към отсрещната сграда. Петнайсетина минути по-късно Аурора Делвейн пак се появила отляво, завършвайки поредната си обиколка. Като я чул как набива подметки по пътеката, той вдигнал глава, тя му махнала, махнал й и той. Тя изтичала от алеята до тротоара, спряла на ръба му, огледала се на две страни и хукнала през улицата на забранено място, между двете пресечки. Изкачила на бегом стъпалата от варовик и се прибрала в голямата къща, собственост на семейния тръст „Дракман“.

Мистър Отани погледнал ръчния си часовник: 7:24. Нямало и половин час, откакто заел позиция.

Не вървяло тъкмо сега да си вдигне багажа и да си отиде. Все пак прикритието му било, че е човек, който си почива през летния ден, седнал на любимата си сенчеста пейка с всичко, което му било нужно за прекарване на предобеда. И при най-малката подозрителност от страна на онази жена, като нищо можели да го наблюдават оттам с бинокъл, при условие че разполагали с такъв. А ако случайно им се сторело, че не е такъв, за какъвто се представя, можели да напуснат спешно сградата и да се скатаят на друго, неизвестно нему място. Решил да изчака два-три часа и едва тогава да си събере нещата и да се запилее нанякъде, все едно е станало време да замени сянката с пейка на слънце.

Отворил термоса и си налял чаша леден чай.

Книгата на Капоти била увлекателна и той пак се зачел.

Убеден бил, че следобед щял да успее да постави началото на официалното разследване, и предвкусвал възможността до вечерта да получи и официално разрешително за обиск.